Нерядко по мексиканското крайбрежие имало места, започващи с „плая дел“. И дълбок смисъл заложен се оказа в това. Просто „плая“ на мексикански и си означава „плаж“. Та, така си бяха кръстили основните места за почиване мексиканците. Плажът на това и плажът на онова. И един от най-съществените курорти, редом с известния Канкун, беше Плая дел Кармен.
И към него се отнесохме ние. На 2 часа полет от Мексико сити. С крайна дестинация Летище Канкун. Или Cancun international airport.
Оказа се леко опасно място самото Мексико като цяло. Че много бедност и още по-много престъпност върлувала там. И понеже белият човек като изначално богат приемали, не било така безопасно да се щъка самостоятелно из страната. И затова разумен вариант за добро пътешествие си беше настаняването в един хотел от няколкото големи курортни места. И от него, в дните, които си отреди всеки турист далеч от простото мързелуване на плажа, да се организират еднодневни екскурзии по историческите забележителности на Мексико.
А курортите истински безопасни ги спретнали мексиканците. Че преценили ползите от туризма. И дотам спокойно се чувствах из цялото курортно селище, че единствено начесто обикалящите отворени джипове с качените върху тях много униформени мъже, и най-вече големите им автомати, напомняха за наличието на невидимата опасност извън чертите на курорта.
И преди да се впуснем в първата си екскурзия, дадохме си два дни почивка сред красотата на крайбрежието. А красотата си беше истинска и неподправена!
Така небесно синя и прозрачна вода бях виждала единствено по чуждите снимки. И да си призная, все ми минаваше едно злачно съмнение дали не е плод на някоя компютърна обработка. И ето, че с очите си видях. Не е! Неземният цвят на водата. Ситният, почти бял пясък. Палмите на плажа. Малките къщички със сламените покриви. Сламените чадъри на летуващите. Всичко това беше истинско.
И нали по коледно време се бяхме случили, а испанските нашественици успели някога да наложат католическата религия на местното население, насред палмите и по някоя огромна и зелена елха ни срещаше. Разбира се, изкуствени бяха всички. И някак не на място звучаха коледните песни под палещото слънце насред ситния пясък на плажа. Но си идваше Коледа.
И, подобаващо за случая, нахлузих коледната шапчица над банските. Само няколко кадъра успях да си сътворя с нея. И опашка се сътвори пред мен. От туристи. И сите с моята шапчица да се снимат искаха. Е, нямаше в онези щастливи времена пандемии и прочее, та не се възпротивих. И доста глави обиколи милата. И в същия ден се и пенсионира, разбира се. Но поне кадрите останаха.
