Еко пътека „Тектонски грабен Калето“ – Реселец

Нали се бяхме настанили в гр. Луковит за почивните септемврийски дни, та след като обходихме еко пътеката покрай Златна Панега и пещерата Проходна, се отправихме към Луковит.

А на следващия ден хванахме друг път. Към еко пътека „Тектонски грабен Калето“ – Реселец.

Как да стигнем до еко пътека „Тектонски грабен Калето“ – Реселец.

Намира се тя на 18 км от гр. Луковит в посока гр. Враца. Малко след Червен бряг хванахме отбивка към с. Реселец.

Минахме почти през цялото село. Минахме и по моста над река Ръчене. След него хванахме наляво, по улица, успоредна на реката. А тя ни изведе от селото.

И след близо 1 км шофиране стигнахме до уширено място, което ползвахме за паркинг.

Това е и началото на еко пътеката. Позната е тя на навигацията на „Гугъл карти“ именно като екопътека „Тектонски грабен Калето“.

До паркинга имаше и чешма, и беседка. Че и информационни табели. А според тях, екопътеката се състои от три части –  Тектонски гребен Калето, над Каньона и Скалните кукли. Първите две се движат по кръгов маршут. А третата е след края на първите две.

Ние хванахме обиколния маршрут.

Табелки за посоката не помня дали имаше. Но и не срещнахме никаква трудност при намирането й.

Просто се гмурнахме в  морето от причудливи скали.

А така чудно е то, тъй като представлява огромно срутище от варовикови блокове. Пропуквали се те през столетията,  отцепвали се и постепенно запълнили карстовия каньон.

Според  информационната  табела,  дълъг е този каньон около 750 метра, а е висок 30 – 40 метра. Площта му, пък, била  над 57 хектара.

Отново според табелите, образуван бил каньонът  през Мастрихткия век на Кредата (преди 68 – 72 милиона години).

И понеже установих непростими пропуски от наученото по география в училище, седнах в къщи да преповторя урока за кредата. И си припомних, че разделили учените периода на земята на  палеозойска, мезозойска и неозойска ери.

Ние си прекарваме времето в неозоя.

Каньонестия Мастрихтки век, пък,  е последният етап от периода креда. Която е третия период ( след триас и юда) от мезозойската ера.

Старичък, в общи линии, излезе каньона.

И невероятно красив. Отвсякъде ни следваха огромни скали.

Провряхме се между две от тях и продължихме сред величествените скали.

Показа се и реката.

И се извисяваше „Отсечената скала“.

Легенда пазят за нея местните. За девойка една. Не пожелала тя да приеме турската вяра в тъмните векове на османското иго. И се хвърлила от върха на скалата. Така красива била девойката и така чисто сърцето й, че от мъка скалата се разцепила.

Краят на каменния каньон ознаменува отново реката.

А над бреговете й от другата страна се извисяваха и Скалните кукли.

Не пожелахме тогава да ги обходим подробно. Но с днешния ми поглед съзирам всякакви причудливи фигури. И ще се ходи отново, си мисля.

А онзи ден се отправихме към Беклемето, за разходка към Козята стена.