И ето ни най-после пред езерото между Дубай Мол и Бурж Халифа. Към него бяхме тръгнали, но толкова красота и технологични чудеса видях по пътя, че нямаше как да не се отклоня.
И фонтанът се оказа не случаен, спечелил и той титлата „най“ и бил признат за най-големият в света музикален фонтан със собствена хореография.
Разположен бе в средата на огромно езеро с площ от 120 декара. То пък бе изградено пред Дубай Мол и Бурж Халифа, в жилищния квартал Даун Таун. И тук дойде мигът на моето върховно изумление. Както много пъти казах, бях на същото място преди десетина години. И застанах като днес пред фонтаните, само че от другата им страна. Имаше го тогава мол-а, имаше я и кулата. Имаше и цял един прекрасен квартал, но назад зад езерото. От другата страна на езерото имаше гола и зелена поляна. На нея бях поседнала заедно с другите туристи докато чаках да започне представлението на фонтана. По тревата й бягах с останалите от водната експлозия в края на фонтанното представление. И там исках да поведа приятелите си днес, само че нямаше никакъв такъв начин. Просто моравата я нямаше. То всъщност, тя си беше там, само че наместо трева върху й бяха изникнали цяло множество от кули-небостъргачи, кой от кой по-лъскави и стъклени, оцветени в типичните цветове на зелено-синьото.
Гледах и не вярвах на очите си. Десет години. Добре, развива се градът, строят се нови сгради. Но това не бяха просто сгради, а цял комплекс огромни небостъргачи. За десет години. Учудваха ме дубайци до този момент през изминалите дни, но тук и сега буквално ме зашеметиха. Не съм вярвала, че е обективно възможно за десет години да се излее толкова много бетон и то във формата на прекрасни небостъргачи, всеки със собствена причудлива архитектура. И колко работници е трябвало да работят, за да постигнат толкова много за толкова кратко?
Спомних си изведнъж уроците по история и как ни разказваха учебниците, че хиляди работили по изграждането на пирамидите. Невероятно ми се струваше тогава, но сега, докато гледах изникналите сгради, порещи небето, си мислех колко ли невероятно ще им изглежда на нашите пра-пра-внуци, когато изучават строителството в Дубай.
Водното представление.
Така бях зашеметена, че за малко да пропусна началото на водното представление. А то започна точно в 18.00 часа. Предупредиха за началото му дискретни светлинки по дъното. Оттеглиха се и лодките към бреговете на езерото. Плъзгаха се до тогава те изящно по езерната вода и светеха като мистични създания. Имаше ги и миналия път. Огромни ладии с покриви и много лампички по покрива и гредите. И като едни елегантни огромни светулки се плъзгаха по водната повърхност. Осветените им очертания се виждаха основно в тъмнината и създаваха усещане за плаване на някои мистични същества. От техния борд, четох, че е най-приятно да се наблюдава феерията на фонтаните. И не че не се опитахме да си подарим подобно изживяване, само че не бяхме предвидили дългите опашки от чакащи като нас. Много седмици по-рано трябвало да се плати за езерния круиз, но не го бяхме сторили ние. Изобщо, посещението в Дубай изискваше съществена и много отдалечена във времето подготовка.
Забавлявахме се този път с това, което е пред погледа ни. А там започна представлението на фонтените.
Разляха се плавно водите под звучицете бавната музика на един от вечните шлагери. Танцуваха и се виеха струите в такт с музиката, преплитаха се и се извисяваха във височината на нощта. Срещаха се на високо, прегръщаха се и се понасяха в ритъма на танца. Избуяваха под тях нови струи, виеха и те грациозните си водни тела, слизаха при тя по-високите им посестрими, хващаха се за ръце и се втурваха в общия танц.
Без дъх ме остави красивото представление. Приключи то, но стоях на място. Едно че не исках така бързо да приключи току що преживяната магия, а и бях чула, че може да има и следващо. Останахме ние, а си тръгнаха голяма част от присъстващите. Освободиха ни място и успяхме да стигнем до първа линия, съвсем до парапетите над езерото. Зареях поглед във водите и пред него минаха светещите лодки.
Гледах светещите лодки и изведнъж друга светлина се появи в периферното ми зрение. Оживя Бурж Халифа отдясно, плъзнаха по нея светлините и ни разказаха една отприказките на Шехерезада.
Не успяхме да се успокоим от подареното ни представление и се съживиха отново фонтаните пред нас. включиха се предупреждаващите светлинки по езерното дъно, оттеглиха се лодките и отново се разнесе музика. И отново излязоха водните танцьор, подариха ни този път танц под звуците на френски шансон.
Свърши и той и отново не бързахме. И ето че след няколко минути оживя отново Бурж Халифа и се затичаха по височината й нови светлини и ни потопиха в нова приказка.
Механизмът на водното представление.
Невероятна красота ни подари Дубай през тази вечер! Прочетох по-късно как тази красота е постигната благодарение на много дюзи и пистолети с високо налягане. Различните пистолети можели да изхвърлят водата на различна височина, като най-мощните я хвърляли до около 200 метра нагоре. Явн, те бяха включени в представлението преди десет години, приключи тогава то с мощна експозия от вода и се посипаха малките капчици по главите и телата на присъстващите, та се разбягахме с викове. Но нищо драматично не се случи, топло бе времето и изсъхнахме за минути. Но остана помена от невероятното преживяване.
Освен с пистолетите, снабден бил фонтанът и с водни роботи, които именно постигали ефекта на водния танц. Освен тях във фонтана били инсталирани повече от 6600 светлини и 25 цветни прожектора.
А по време на честването Новата 2011 година във водното представление се включил и нов елемент. Колкото и да е невероятно, вкбючили във водната феерия инженерите огън и с него очертали целия фонтан.
Даун Таун.
Готови бяхме да си тръгваме в онази нощ и се насочихме към входа на мола след голямата тълпа туристи. Хвърлих последен поглед на невероятните небостъргачи на мястото на празната ми поляна. Бях се разходила предния път в жилищния квартал зад тях, наречен Даун Таун. И истинско удоволствие бе разходката, много красота бяха създали строителите на площ от 2 кв.км. И живееха новите жители сред уюта и чистотата на чисто новия си квартал.
Новите небостъргачи били част от осъществения докрай проект на този квартал и струвало построяването им около 20 милиарда долара. Гледах си е не можах да не си помисля „Еми, без пари е“. Толкова много небостъргачи за десет години и само 20 милиарда пари. Губеха ми се предтавите за граници и определения в ОАЕ, по други правила живееха тук хората.
