Прибрахме се с метрото до хотела. Прехвърлихме се пътьом на зелената линия и слязохме на станция на 400 метра от него. Посрещна ни индийският ни квартал с миризмата на къри и индийска музика. И приятно бе в настъпилия сумрак. Видяхме по пътя наскоро отворен увеселителен парк, светеха светлините на различните му атракции и се забавляваха посетителите му.
Стигнахме до хотела и ни отведе един от служителите му до стаите. Е, не беше лукса на кораба, но и не бяха лоши. Имаха си по две удобни легла, бяха ни оставили две малки водички, в банята течеше топла вода, в общи линии беше чисто, всичко бе наред. Единсствено е затруднихме с изключването на осветлението малко по-късно, та се аложи да използваме помощ от рецепцията. Никъде из цялата стая нямаше нито един ключ за осветление, имаше такъв единстевно пред банята, но той управляваше единствено и само нея си. Оказа се, че осветлението на стаята се изключва посредство дистанционно. И вярно, че си висеше окачено на стената, но го възприех като такова за климатик, или телевизор. А доколкото не ползвахме нито един от двата уреда, никак не му обърнах внимание.
Изморени бяхме от дългия ден, но се събрахме за кратка оперативка на тема планиране на утрешния ден, последен преди полета за родината. искаха Мира и Дани да се качат на Бурж Халифа по изгрев. Едно че били най-евтини билетите тогава, пък и гледката на изгряващото слънце от височината на кулата била неповторима. Погледнаха ни с въпросителни погледи. Уморена бях, но бързичко сметнах, че изгревът е около 6.00 часа сутринта. И около час път до там, дори неми се изчисляваше това в колко значеше, че трябва да станем. Единодушно отказахме с Веси.
Искаха приятелите ни да посетят също и Музея на бъдещето. Ние с Веси държахме да отидем до Мадинат Джумейра, след това аз исках да се върна до къщите в историческия квартал Бастакия, за цветната градина не смеех да си мисля, едва ли щеше да остане време. Веси пък искаше да прекара следобеда по старите сук-ове. И нали имахме интерне връзка, разбрахме се да прави през деня кой каквото му харесва и да си пишем междувременно за стъкмяване на общи планове.
Разделихме се с пожелание за лека нощ и се отдадохме на заслужена туристическа почивка.
