За край на пътешествието ми из Тай бях избрала курортния град Пата̀я .
Понеже ще се оплаквам от него, бързам да отебележа, че избирайки го, бях наясно, че това е един от най-малко приятните курорти в Тайланд. Но аз не бях тръгнала на почивка. Така че за по-добрите курорти може би ще отделя време някога някога. А сега беше неудобно някак да пътувам из Тайланд и да не видя морето. И тъй като Патая е само около 123 kм, югоизточно от столицата Банкок, тя беше набедена за моя избор.
Всъщност, не мога да кажа, че ме разочарова. Аз и не очаквах друго. Просто затвърдих впечатлението на други хора, мислещи като мен, че не това е моето място.
За курортно място, в което да си почивам, си представям тихо и спокойно местенце с ниско строителство. Морето да е пред мен. Плажа, чайките. А космополитният град с високите блокове, на всичкото отгоре мръсни, олющени и посърнали, никак дори не наподобяваше на подобно място.
Като гледах тези мръсни и високи постройки си мислех, че в града живеят поне няколко милиона души. Оказах се кръжаща около истината.
Всъщност, населението на града възлиза на около 104 000 души. Само! Само че по статистика. А реално на над 500 000 души. Както в цял свят, силно развиващият се туризъм е привлякъл много хора от вътрешността на страната. И, макар че са се настанили в него трайно, не са включени в официалната статистика. А заедно с туристите, агломерацията на Патая-Чонбури (Pattaya Chonburi) и Джомтиен (Jomtien) съставят над милион и половина постоянно пребиваващи. Така вече мясаше, както се казва.
Може да не предлагаше тихи и уютни кътчета за отмора Патая, но предлагаше изключително силно развитата секс индустрия. И явно не е като да не се търси тази форма на туризъм. Та си имаше туристи. Заради тях пък започнало строителството. И свръхзастрояването през последните няколко години превърнало Патая във втория по значимост туристически център на Тайланд след столицата Банкок. Приближил се до на иначе водещата в това отношение дванадесет милионна столица града и по показателя „секс туриъм“.
И днес, по неофициални данни, вечер по улиците на Патая излизат между 25 000 – 35 000 проституиращи, като по-големият процент са от традиционната сексуалност, но не липсвали и транс-сексуални и гей.
На практика почти всяка пресечка на нощния град е център на проституция, но като основен такъв се била обособила така наречената улица ‘Walking Street’, на която са концентрирани най-големите и атрактивни клубове.
В интерес на истината, не отидох до тази улица. Нито пък се отдадох на нощен живот. Но всякакви проституиращи изобилстваха и през деня, и на практика, навсякъде. Така че не остана тази атракция скрита от мен. А и не допринесе за признанието на Патая като приятно място. Честно казано, доста малко приятни бяха тези гледки.
А извън основната си атракция Патая предлага и доста дълга пясъчна ивица, както и добри условия за подводно гмуркане.
И отново, само че. Само че ивицата колкото и да е дълга, е постлана с един такъв никакъв пясък. Уж ситен. Но на доста места като втвърден от изсъхнала кал изглеждаше.
А и ивицата, и морето са отделени от града с много широк булевард. И че широчината му беше преодолимо препятствие, ясно. Но по него движеха ята и стада всякакви превозни средства. Пушещи и замърсяващи. А и шумпроизвеждащи. Така че уважаемият почиващ, освен че трябваше да преджапа с джапанките си този сив и натоварен булевард, метнал хавлията на рамо, можеше единствено да се разположи на шезлонгите непосредстевно под този блевард. И да се отдаде на съзерцание на морето под звуците на ръмжащите мотори и почти непрекъснатите клаксони. А за да бъде удоволствието пълно, му се предлагаше и да диша бензиновите изпарения.
Преди туристическия бум градът е бил беден и предимно земеделски. Та не разполага с особени културни забележителности. Дори типичните тайландски храмове са малки и някак невзрачни. И никак не успяват да създадат екзотична атмосфера. Но, както се разбрахме, не това е и стремежа на града. Предлага друго. И то се харчи.
Предлага все пак и друг вид атракции. Тук се намирала и най-голямата зоологическа градина (ферма) за тигри в страната – Sriracha Tiger Zoo. Отглеждани в нея били повече от 400 екземпляра. Животните били напълно опитомени и достъпни за посетителите. Една от най-приятните атракции била да се нахрани малко тигърче с биберон.
Друга атракция била ферма за крокодили с доста впечатляващи и рискови изпълнения в предлаганата програма.
И ботаническа градина Nong Nooch Tropical Botanical Garden.
Пропуснах ги. Наместо това просто тръгнах из града.
Поради огромната концентрация на туристи имало храмове на почти всяка религия, включително няколко православни-руски църкви.
И една от тях случих. Въпреки че не беше много православна, според скромното ми мнение.
Изобщо, от руска позната бях разбрала, че Тайланд е изключително популярно място за почивка на руснаците в последните години. Дори от доста градове имало директни полети. А че не е необходимо да обменят валута и навсякъде се приема разплащане с рубли, се убедих и лично.
И за да не забравяме все пак, че сме в будистка Азия, срещнах и будистка церемония. А и списанията редом с банани се продаваха.
Така приключи азиатското ми пътешествие. Споделен трансфер на следващата сутрин ме отведе до летището. А оттам, полетите към родината.
И прекрасните впечатления от будистка Азия.
С какво ще запомня Азия?
С многото красота. С многото цвят. С многото цветове. Истински наситени и ярки. С великолепните изящни храмове. С древната история. С прекрасните хора. С добрината им.
Със спокойствието.
Ето, това спокойствие донесох в родината си.
Боя се, че ще прозвуча клиширано. Азия наистина ме промени. Разбирам всички, които са изказвали това изречение преди мен.
Толкова много спокойствие, умиротвореност и възвишеност има в аурата на тези държави, че няма как да не я попиеш. Попих я и аз. И я донесох в живота си. За което най-искрено благодаря!
Благодаря, че бях!
