Множество паркове и градини имаше в красивата аржентиска столица. И не само прохлада и красота даряваха те. Във всеки от тях бяха осигурили управниците безплатен интернет. И изключително ценно бе това. Не винаги си допадахме с моите спътници в желанията за разглеждане на забележителности. Случваше се по интереси и поради различните ни температурни търпимости да се разделяме в дневните ни разходки. И спокойно се впусках в самостоятелно бродене. Проверявах за съобщения при всеки парк. И така стиковахме задружното приключване на деня.
Нерядко и на групови спортни занимания попадах в зелената градска свежест.
А две от тях специално внимание изискваха.
Първа по пътя ми се срещнах Ботаническата градина на Буенос Айрес. Бях свикнала вече с изключитено дългите колониални испански наименования. За това напълно спокойно приех дългото испанско наименование на градината. Jardín Botánico Carlos Thays de la Ciudad Autónoma de Buenos Aires.
В квартал Палермо на Буенос Айрес бе разположена ботаническа градина. В триъгълна форма констуирали създателите й зелената й площ от 6,9772 ха. Приблизително 5500 вида растения, дървета и храсти представя тя на посетителите си. А насред зелената красота и множество скулптури и паметници бяха разположени.
Не напразно през 1996 г. обявена била градината за национален паметник.
Следващата от градините на Буенос Айрес бе Японската градина(Jardín Japonés de Buenos Aires).
През 1967 година било завършено изграждането на японската градина. А повод за съдаването й било държавното посещение в Аржентина от тогавашния престолонаследник, принц Акихито и принцеса Мичико от Япония. И в тяхно присъствие била тържествено открита.
Централната част в градината заема Шаранското езеро. А наречено било на обитателите си. Свободни шарани плували в езерото.
Червеният Божествен мост пресича езерото. Традиционен символ на влизането в рая. Мостът, пък, води до остров. И отглеждат на острова японски лечебни билки.
А покрай езерото растат китните малки дървета бонсай и други представители на типичната японска флора.
