Кварталите Риголето и Палермо на Буенос Айрес.

Достатъчно дни имах в Буенос Айрес. И след като отметнах основните забележителности, разточително тръгнах по кварталите.

За квартал Риголето красиви отзиви бях чела. И на там се насочих. И в истинска красота от архитектура се потопих по улиците му.

Невероятен архитектурен шедьовър бе  и гробищния парк Риголето (Cementerio de la Recoleta).

Изградено било първоначално гробището около манастира Recollect (Convento de la Recoleta)  през 1732 г. Стопани на манастира били пристигналите в началото на осемнадесети век францискански реколектски монаси.

След като  през 1822 г. орденът бил разпуснат, градината на манастира била превърната в първото обществено гробище на Буенос Айрес. Открито било то на 17 ноември 1822 година под името Cementerio del Norte (Северно гробище).

А сегашния си вид придобило в края на 19 век под ръководството на

френския строителен инженер Просперо Кателин и италианския архитект Хуан Антонио Бускиацо.

И прекрасно се бяха справили майсторите! Така изящни бяха гробниците, че забравях, че в света на мъртвите се движа. И благоговеех пред надгробните паметници като пред произведения в музей на открито.

Не по-малко изящни бяха и сградите на живите в квартала. Помня само как така   поглед в красотата на високите етажи бях фокусирала, че никак къде стъпвам не оставяше време да погледна.

Не по-малко величествена бе архитектурата на сградите от друг квартал на Буенос Айрес. Квартал Палермо. Съвсем по-съвременни бяха сградите му. И успяли бяха архитекти и инженери красота и от обикновените жилищни блокове да сътворят.

Свой собствен шедьовър имаше и този квартал.

Цвете от алуминий и стомана красеше един от парковете му. „Floralis Generica“ бе наречено било цветето. Високо почти 20 метра и тежко 18 тона. Тази нежна феерия от красота сътворена била от аржентинския архитект Едоардо Каталано.

Не напразно било дадено името му. Сътворено от латинските думи „Floralis“ – флора и „Generica“ – общ. На никое конкретно цвете не било оприличено То. А според думите на автора си „е симбиоза от всички цветя и едновременно с това Надежда, която се ражда всеки ден, отваряйки се“.

Шест листа от алуминий и стомана съставлява цветето. И не просто краси парка. А като живо се движи, сменя позицията си и се накланя.

Като истинска надежда Цветето разтваря листата си при изгрев всяка сутрин. И ги затваря за сън през нощта. Регулира жизнения му цикъл специално монтиран часовник. Напълно като живо, при силен вятър цветето се затваря, за да не се повредят  листата му. И докато  е затворено, допълва красотата му излизаща от вътрешността му червена светлина.