Пообиколихме за малко сред магазините в стария сук на Дубай и се отправихме към пристанището на големите лодки. В билета на туристическия ни автобус бе включен едночасов круиз по канала, до който бе построено „Hatta heritage village“. И бе пълен единият му бряг с ниските старинни постройки. Извисяваха се на брега отсреща съвременните огромни лъскави сгради, а между тях течеше изкуствено прекарания канал от Персийския залив. Имаше обявен круиз за 14.00 часа и се качихме в два без пет на пристигналата двуетажна лодка. Имаше разположени и по двете й палуби маси и столове. Климатизиран бе долният етаж, но ние, разбира се, изрбахме свободата и прохладата на горния и седнахме на столовете покрай една от масите. Гледах масите и си замечтах за един прясно изстискан сок от манго, например. И мина не след дълго сервитьор, само че носеше на таблата само газирани напитки и вода, никакъв сок нямали. Е, щях да потърся на брега, а сега насочих погледа си към двата различни бряга на канала.
Разходка по двата бляга на историята предлагаше този речен круиз. Като на длан и се показаха каменните постройки на старото бедуинско село от лодката във водата. Значително по-видими бяха те от тази позиция, нямаше ги пречките на тентите и се извисяваха и вятърните кули, и минаретата на репликата на 200-годишната джамия. И блестяха на слънцето сградите в цвета на пустинята.
И по средата между двете исторически ери на канала течеше живият живот на съвременните жители на Дубай, съчетал в себе си наследството на старата и постиженията на новата. Стигнахме до градското пристанище на лодките дао, които изплозваха местните за превоз по канала. Бяха тези лодки част от градския транспорт в града и с тях пресичаха местните канала така, както са го правили столетия предците им. А по-далеч извисяваше снажната си снага съвременният мост над същия този канал, плод на науно техническите постижения на съвремието.
Много красота имаше по канала, но беше много и жегата. Слязохме от лодката изтощени и потърсихме кафе, или пресен сок. За радос,т намерихме и двете. Седнахме на каменните бордюри на старото село на наследството и отпивахме с наслада от прясно изстискания сок от манго. Прочела бе Веси, че имало и нощен круиз по канала, но цената му била значително по-висока. И си говорехме как не направихме най-добрата организация през този ден. Някак много бързо бе отминал, вече бе станало 15.00 часа, а последният ни автобус към кораба тръгваше от Дубай Мол в 17.00 часа. Тоест, вече нямахме право на следваща спирка. Единствено можехме да продължим да се возим и да се приберем след това на кораба.
Не трябваше да хващаме туристическия автобус днес, трябваше да си вземем двудневен билет за следващите ни два дни в Дубай и с него да обиколим всички забележителности, покрай които днес само минахме. Така подминахме днес и Маденат Джумейра, кварталът с каналите, наподобяващ Венеция, нямахме време да спрем и в следващото старо селище в съседство, Бастакия, нямахме време да отидем до старата крепост, имахме време само да се возим днес. И не че не видяхме много, но основно от втория етаж на автобуса. А круиза по канала трябваше да изберем за последния възможен час от автобусния билет, по залез. Тогава щеше да е истински красиво, а и щяхме да видим почти същото, както по време на по-скъпия вечерен круиз. Е, затова е опитът, чрез грешки да се върви към по-добро, поне щяхме да оставим добрите съвети на бъдещите туристи.
А днес, освежени след сладостта на вкусния плод се качихме на следващия туристически автобус и примирено поехме по маршрута му.
Поведе ни той по не така лъскава част на града, навлязохме в квартала Дейра. Тук някога е било разположено съседното на Дубай селище с това име, а днес жилиата му бяха част от съвременния мегаполис. И тук всичко бе ново и чисто, просто бе една идея по-ежедневно. Не бяха така високи сградите, нямаше и много разстояние между тях, деляха ги доста тесни на места улици. Имаше си лъкави фасади и билбордове, но имаше и много зеленина. Големи зелени градини бяха разположени между сградите. И за да е насладата още по-пълна, красяха ги цели лехи розово-червени цветя.
