Навсякъде в арабските сукове течеше пазарлък между продавач и купувач. Умееше Веси да се пазари и истинско удоволствие й доставяше процесът. Забавлявахме се ние с нея в началото, но когато започна да ни снабдява с желани сувенири и рокли на безумо ниски цени, присламчихме се трайно към нея и я подкрепяхме, че и учехме по малко за пазарлъка.
Винаги търговецът пръв казваше цената. И винаги бе тя значително по-висока от реалната, чак в пъти се изразяваше разликата нагоре понякога. Изказваше някакво гласно недоволство клиентът и оставяше жест стоката на тезгяха. Рипваше търговецът и приканваше госта да каже цената, на която би я закупил. Позачудваше се леко купувачът правеше драматична пауза и изстрелваше своята цена. Тя, пък, по правило бе значително по-ниска от очакваната. Ред бе на търговеца да се изуми с глас и физиономия. И се започваше… Хвалеше качеството на стоката си търговецът и обясняваше колко трудно я бил доставил. Недоволстваше клиентът, че цената е твърде висока и вмяташе, че всъщност и не му трябва стоката чак толкова. Разменяха си междувременно цифри като търговецът сваляше по малко, а купувачът качваше също по толкова малко. Когато вече почти бе уцелена приемливата и за двамата цена, започваше търговецът приказката как е твърде евтина предложената от купувача цена, но е готов да му продаде желаната вещ на малко по-висока и дори тогава щял да бъде на загуба, но щял да направи тоз компромис, само клиентът му да не излезе обиден от магазина му. Обаче не се съгласяваще клиентът и правеше една крачка към напускане на същия този магазин. И това бе неизменният момент, в който викваше търговецът:“Добре, твоя да е волята, вземи я на посочената от теб цена!“. И се връщаше клиентът, той плащаше, продавачът му опаковаше закупеното и напук на очакваемото след бурния пазарлък, се разделяха и двамата с широки усмивки.
Проиграхме го този сценарий с Веси по няколко пъти и неизменно се оказваше успешен. А в малките магазинчета имаше наистина качествени вещи. Особено добри бяха роклите от чиста коприна и шаловете от коприна, вълна и кашмир. Купих си аз сал една рокла и един шал и достатъчни ми се сториха там, а днес леко съжалявам, че още не си закупих. Наистина бяха евтини цените, а качеството на материите бе несравнимо.
Пазаруването от богатите дами.
Наблюдавах в един от магазините пазаруване от арабска дама. Влезе тя, цялата покрита в черно, а до нея вървеше друга млада жена. И тя бе с дълга роба, но открито бе лицето й, само прибрадена бе косата й. Мигом разпозна търговецът богатата жена в лицето на почернената дама и със скоростта на светлината й предложи стол. И седна дамата в черно точно пред щанда и се остави на търговеца да разстила пред нея шал след шал. Сменяха са материи и цветове, а дамата в черно седеше спокойно и разглеждаше. Стоеше до нея другата жена, видимо слугиня ще да беше. Придружаваше тя своята господарка и носеше закупеното от нея. Спря се най-накрая дамата на един от шаловете и се поведе същия този пазарлък, но на значително по-нисък тон. Похортуваха си известно време с продавача и се стигна най-отпосле до опаковане на желаното. Стана дамата в черно и тръгна към изхода на магазина с горда осанка, а придружаващата я жена пое торбичката и я последва.
Излязохме и ние с успешните си покупки и седнахме за кратка почивка до каменния бряг на старото селище, да починат очите и ушите ни от пъстрата багра цветове и шумове в сук-а. Загърбили старите вятърни кули, вперихме поглед в красивите съвременни сгради от другия бряг на водата.
