Днес слязохме на първата ни спирка, на така нареченото „Hatta Heritage village“ ( селище на наследството). Нищо не останало в наши дни в новия град от селенията на по-старите му обитатели, та построили днес управниците напълно ново старо село, наподобяващо типично село в оазис, едно от селата, в които живеели някога хората на емирството. А отдалеч приличаше то на истинска крепост, като крепостни стени се издигаха стените му и множество крепостни кули стърчаха по тях.
Когато ги наближих, обаче видях, че това не бе крепоста стена, а стените на множество къщи. просто големи бяха къщите и близо построени една до друга и създаваха отдалеч усещане за обща стена. Извисяваха се по тях кули, но не бяха и те крупостни кули, а имаха съвсем различно знаение, но за него щях да разбера съвсем след малко. А сега се възхищавах на огромните къщи в цвета на пустинята. Изградено бе селището на брега на канала и приказна гледка създаваха светлите им стени им на фона на синята вода.
Вярвал емирът на Дубай, че историята на един народ и неговият културен произход и потекло са нещо повече от минало, а познаването на историята и наследството дава добро усещане за местните ценности и общността на нацията. Изключителен просперитет постигнала днес нацията на ОАЕ, но правителството на Дубай се гордее, че под тяхно ръководство е построено това историческо място. Отворило врати „Hatta Heritage Village“ през 1997 година и в него днес местните могат да си припомнят историите за бита на бабите и дядовците им, а туристите могат да се запознаят с обичаите и културата на емирствата от 16 век насам.
С такава цел тръгнах и аз по улиците на старото село. И може да бяха нови постройките, но били построени досущ както някога. И виеха между тях тесните улици – сокаци. Някога бедуините изграждали своите къщи от смес от пясък, ресни, палмов материал, камъни и кирпич. Днешните стари къщи са издигнати от камък, но представляват точно копие на някогашните кирпичено-пясъчни-палмени пустинни къщи.
Имаше по тях нещо истински типично, дървени пръчки, зазидани в камъка на къщата под покрива, перпендикулярно на земята. Пръчките бяха кръгли и кухи и настърчаха с около метър пред фасадата. Това били някогашните климатици. По някаква неразбрана от мен технология, вкарвали въздух пръчките в стаята и охлаждали въздуха. Пръчките бяха забити директно в зидарията на едноетажните ниски къщи. Същите пръчки стърчаха от специални кули, строени до по-високите и богати къщи. Наричаха ги „вятърни кули“, или „бадгири“ на арабски и по същия някакъв начин вкарвали хладен въздух в жегата на пустинното лято. И така било успешно това, че успявали да намалят температурата на стаята с до 10 градуса.
И тъй като пак не ми се изясни тази неизвестна технология, потърсих помощ от публиката, в случая от „Уикипедия“. И си припомних, че и в Иран вятърните кули бяха наричани бадгири. И ето какво изясни свободната енциклопедия: „Бадгирът представлява масивна кула, обикновено с четири стени, по-рядко с шест и осем. В повечето случаи кулата започва от тавана на определено за целта приземно помещение, преминава през цялата сграда и излиза на нейния покрив. Кулата има вътрешни прегради, които оформят канали за преминаване на въздушни потоци. Каналите имат отвори в горната част на кулата. За укрепването на цялата конструкцията, която обикновено е изградена от кирпич, се вграждат на кръст дървени пръти. При по-високите кули тези пръти често се оставят да излизат извън стените им, така че при необходимост от ремонт към тях да се закрепва строително скеле. Стените с отвори са насочени към направленията на света с преобладаващи ветрове в района. Отворите на каналите към помещението, над което е изграден бадгир, са снабдени с вратички и чрез тях се управлява силата на проникващите в сградата въздушни потоци“.
Значи не точно пръчките вкарвали въздух, а играели кулите с въздушните потоци. За да бъда честна, пак леко ми убягна механизмът, но явно бе добре познат и на старите, и на съвременните майстори. Такива древни вятърни кули виждах и по селенията на днешен Иран. И там, и тук ми разказваха местните как дотолкова била успешна технологията, че се опитвали да я внедряват съвременните строители в днешните нови жилищни сгради.
А в съвременни условия, за да предпазят посетителите от силните лъчи на слънцето, бяха опънали стопаните на новото старо село огромни тенти на височината на първи жилищен етаж. И вървяхме под тях в приятна сянка, само че криеха те доста от постройките в историческото село. А имаше в него, както някога, някои по-бедни и някои истински богати и високи къщи. Снабдени бяха високите с неизменните вятърни кули за разхлаждане. И още по неизменно, криволичеха покрай тях старите сокаци на някогашното село. И обикаляхме ние потях и извивахме вратове нависоко към кулите.
В някои от странните сгради бяха поместени напълно съвременни туристически съоръжения като хотели и кафенета. И както си вървяхме, натъкнахме се на хотел „Хилтън“ в старото бедуинско село. А един сокак по-надолу ни посрещна и бедуинското „Старбъкс“. Засмяхме се ние, разбрахме препратката. Та, значи, до входа на хотела си връзвали някога бедуините камилите и се отбивали в „Старбъкс“ за чаша чай и приказки с хората от съседния керван.
Най-голяма и успешна бе препратката на стария пазар. Сук се нарича пазар на арабски и бе изпълнен той с китни малки магазинчета. А в тях се продаваше почти всичко, наали това била мълвата за старите суко-ове, че се намирали по сергиите им всякакви стоки. И нямало как да е иначе, сук-ът бил единственото място за сдобиване с нужни вещи за храна и домакинство и в неговите селения намирали древните нужното им. Бяха заменени старите сергии с нови каменни магазини, но стоките си бяха същите. Същите бяха и търговците. И те както някога владееха изкусното майсторство на пазаренето. И не само че не се обиждат, когато купувачът се опита да свали цената, ами се чувстват удовлетворени, ако го стори. Това е най-сладката част от търговията в старите сук-ове, пазарлъкът. И го очакват от посетителите продавачите. Напротив, обиждат се ако клиентът излезе веднага, недоволен от цената. Втурва се търговецът след него и го подканя да предложи той своята цена.
