Тръгна двуетажият туристически автобус от МОЛ Дубай, но там щяхме да отидем през утрешната вечер и днес не му отделихме никакво време. А малко след като потегли, ни отведе до огромно виенско колело. Нарекли го местните „Окото на Дубай“ и давало възможност за цялостно разглеждане на града от високо. А съвсем до него бе изграден и Музеят на мадам Тюсо с восъчните фигури на известните личности.
Минахме и покрай изкуствения остров Палм Джумейра. До него идвахме през първия ни дубайски ден, та не слязохохме днес от автобуса.
И както гледах разсеяно, в смисъл, нали преди седмица вече всичко това го бях видяла, чух един необичаен шум. Погледнах в небето и видях въртолет. Побръмча той във висините и кацна на една площадка малко пред нас. И се сетих как ни разказваха водещите от туристическия автобус, че предлага Дубай най-разнообразни начини за пътуване. И сред тях еднакво обичайни били и метрото, и въртолета, като и двата били предназначени за обществен превоз. И може и така да е, просто е въпрос на цена. Малко по-късно видях и балон в небето, но вече дори не се учудих, всичко можеше да се случи в града на бъдещето.
По-късно ни отведе автобусът в най- централната част на Дубай, там, където се извисяваха извънземните великолепни кули-небостъргачи. И ни разказваха водещите зад слушалките как всяка една от тях била архитектурно чудо, как при всяка невъзможното били постигнали архитектите и инженерите. Твърде подробна и техническа се оказа информацията за юридическата ми водолейска душа, та оставих техническите подробности да минават покрай ушите ми, аз се отдадох на възхищение на архитектурните постижения в града на бъдещето.
Единствено запомних разказа за две от сградите.
Едната бе Златната рамка на Дубай. Намерили бяха начин творците й да я отличат от множеството най-неверояти кули. Построена бе сградата във формата на рамка за снимка и претендираше за най-голямата рамка за снимки в света. Не разбрах дали е получила това признание, но размерите й от 150 метра на височина и 95,5 метра на ширина определено й даваха шансове. И не те се оказаха най-интересните при нея. Всъщност, едната й интересност бе свързана именно с размерите, тяхното сечение водело до 1,618. А това съотношение било познато в средите на архитекти и художници като „златното сечение“, доколкото го приемали за идеален пример на хармоничен баланс.
Построена била рамката през 2018 година, след предишното ми посещение. Издигната била тя в центъра на Дубай и от определен ъгъл поема в чертите си останалите скупчени кули недалеч като оформя именно рамка около тяхна абстракта снимка. И дори това не се оказа основната й особеност.
Изпълнявала Златната рамка много по-важна функция, рамкирала основно две снимки – на миналото и на бъдещето. Изработен бил във вътрешността на най-горната й част тунел със стъклени стени от всички страни. И имали посетителите два изгледа. Можели да се насладят от височината на едната й страна на гледката към старата част на града със сравнително по-старите сгради. И само след две крачки се оказват на другата стъклена страна и се любували на огромните кули, плод на невероятно бързия и скоростен технически напредък на нацията. И представлявала Златната рамка символ на прехода между двете епохи. Като своеобразен мост между времената съединявала тя минало и бъдеще в погледа от една сграда.
Посетиха я след два дни Мира и Дани и разказаха, че наистина невероятно било изживяването. До тунела – наблюдателна площадка, който се намира на височина 150 метра ги издигнал асансьор. И пътувал асансьорът невероятните само 75 секунди. А след като слезли, посетили намиращия се на първия етаж музей и галерия с интерактивни експонати и 3D-прожекции на стария квартал.
Невероятна сграда, състои се само от два етажа, а разликата между първия и втория е само 150 м и се преодолява само за 75 секунди. Нямат граници технологичните чудеса в Дубай! А за да е достатъчно бляскава отвън, покрили създателите й цялата конструкция от тонове стомана, стъкло, алуминий и железобетон с цели 15 000 кв. м. злато и неръждаема стомана. И блести като истинско злато Златната рамка на границата между двата свята – на миналото и на бъдещето.
От страната на бъдещата епоха се намира и другата особено отличима сред огромните кули сграда, Музеят на бъдещето.
Изглежда отдалеч като огромно сребърно яйце, само че с дупка в средата. Положено е яйцето на височина от зелена морава пред високите кули наоколо, а страните му са украсени с издълбани в среброто арабски надписи. И ми разказаха водещите зад слушалките как всичко в сградата криело самостоятелна символика. Формата на яйце символизирала самото човечество. Зелената морава, върху която е положено символизирала нашата планета Земя, а дупката в овала – неизвестното бъдеще. Надписите пък представлявали цитати от владетеля на Дубай, шейх Мохамед бин Рашид ал Мактум. Оказа се той добър поет и обичал да предава мъдростта на народа си в стихотворна форма. А една от мислите, изписана на футуристичната сграда била:“ Тайната на обновлението на живота, развитието на цивилизацията и прогреса на човечеството се съдържа в една дума –иновация“.
Въпреки че изглеждаше като стъклена сградата на Музея на бъдещето, всъщност е изградена от плътни стени и няма нито един прозорец. А вътрешността й изглеждала като бели тунели, наподобяащи тези в летящите кораби от филмите за научна фантастика. Дано не е пророческа тази идея и да успеем да запазим атмосферата на планетата си до степен, че да можем да й се наслаждаваме и на открито.
Именно на тази цел били посветени изложбите в музея, на заплахите и възможностите на нашето време, на важността на технологичните решения на проблемите на човечеството днес и влиянието им върху бъдещето на цялата планета. Засегнати били и биоинженерството, и здравето и благополучието на хората в бъдещето. Не били пропуснати и въпросите за развитието на екосистемите и космическите ресурси.
На цели три етажа били разположени изложбите. Общо седем били етажите на височината на сградата от 77 метра. Един от тях бил посветен на децата, втори бил отреден за администрацията, на трети етаж били разположени изследователска лаборатория и две зали – тържествена зала с 1 000 места и лекционна зала с 345 места. А на приземния етаж имало кафене и магазин за сувенири.
Построена била сградата отново след моето първо посещение, отворила за посетители през февруари 2022 година и веднага след откриването й била включена в списъка на 14-те най-красиви музея в света на National Geographic.
Тръгнаха да я посещават в последния ни ден Дани и Мира, но се оказа, че билети за нея има за след девет месеца, така че е добре да се планира внимателно пътуването в случай, че една от целите е посещение на футуристичната сграда.
Някъде по пътя минахме и пред Двореца на емира. Но нямаше дори спирка, не бе той отворен за посещение както този в Абу Даби. Живеели в него преди време членовете на кралската фамилия, но днес го ползвали само като правителствена сграда.
