И потече разказът на водещите. А започна той с построяването през 1979 година на сградата на Световния търговски център в Дубай (DWTC). Първоначално била наречена кулата „Sheikh Rashid Tower“, отбелязвайки първата голяма кула и бизнес център на Дубай, а по-късно, заради важните бизнес дела, извършвани в нея придобила днешното си наименование.
Внушителна и страховита някога, бледнееше тя днес сред огромните си нови събратя. Само че не я бяха неглижираха местните, помнили с какво са започнали. И въпреки че отдавна не представляваше особена архитектурна ценност, продължаваха да й отдават емиратите почит като именно нея продължаваха да поставят на банкнотите.
Особено знакова била кулата DWTC и до днес за хората от Бизнеса. Нейните офиси и жилища можели да придобиват чужденците директно на свое име, без необходимостта от местен контрахент. Кипял зад високите стени на старата кула напълно самостоятелен и много важен живот. Имало в кулата специално изграден конгресен и изложбен център, в който бизнесмени от целия свят предоставят платформа за свързване на хора, продукти, иновации и идеи от цял свят. А за да бъдат всички доволни, създаден бил в DWTC динамичен календар от международни търговски изложения и собствен списък от водещи в сектора мега събития. А наред с финансовите сделки и проекти, предлагали управниците му и организиране на сватбени и други лични тържества.
Имал си световният търгоски център и самостоятелен съд, който разглеждал споровете между бизнес партньорите. Подчинявал се съдът на правилата на британското правосъдие.
Направи заход автобусът към място, което оповестиха водещите зад слушалките като мястото да най-добрата панорама на съвременните небостъргачи на Дубай. И, наистина, откри се гледка към по-голямата част от най-високите кули и сгради на Дубай. И представляваха те достатъчно красив комплекс от най-причудливи форми и цветове. Разказаха ни водещите как в повечето високи сгради в по-долните етажи били разположени офиси и публични сгради, а по високите етажи се разполагали жилищата на по-заможните жители на Дубай.
Изброиха ни някои от най-знаковите си кули. Пред нас се издигаха Международният конгресен и изложбен център на Дубай (DICEC), специално построена търговска сграда, която предоставя офис пространства на различни корпоративни субекти. Завършена през 2004 г., сградата приютява както частни, така и държавни наематели. Офисите са й изключително комфортни, изградените прозорци от пода до тавана осигуряват на ползващите ги изобилие от естествена светлина. Освен че се намира в непосредствена близост до Световния търговски център, в кулата се провеждат и самостоятелни бизнес събития през цялата година
Следващата кула бе Дубайски изложбен център (DEC). Казаха ни нашите домакини как „този важен комплекс е стратегически разположен на кръстопътя на международната търговия, финанси и бизнес, показвайки емблематичния силует на Дубай“. Много от световните водещи компании вече имали офиси в неговите зали. А освен първокласното офис пространство, която дава на наемателите си, приютила кулата и луксозен хотел Ibis с 588 стаи и множество ресторанти и кафенета.
Друга от кулите на бъдещето бе Конгресният център Jafza One ( JAFZA). И тя давала пространството си за множество когреси и изложбени събития, оргаизирани от сета на бизнеса.
Един от знаковите конгреси, проведени в Дубай бил конгресът Експо 2020. И толкова много делегати се очаквало да пристигнат на него, че построили управниците специална кула. Нарекли я Expo Village Residences и я определили да предостави жилищни пространства на делегатите на конгреса. А след като отминал, предоставил част от етажите си на постоянни жители, а в друга приютил офисите на различни компании. Особено била добра локацията му за развиващият се бизнес. А освен лесния достъп до основните бизнес центрове и магистрали, предлагала кулата и собствена метростанция.
Специално към жилищните нужди на местни и туристи била ориентирана друга от красивите кули, Jumeirah Living World Trade Centre Residences. Тя предлага луксозно 5-звездно настаняване за пътуващи по работа и за туристи. на разположение на гостите били най-разнообразни като обзавеждане и големина апартаменти, включващи от една до четири спални. А за още по-голям комфорт на живущите, стопаните на сградата предлагат на обитателите й и всякакво битово обслужване по стаите.
Така се замаях аз от красивата гледка, че забравих за момент студа от силния вятър от движението а автобуса. Рано бе все още, Слънчо не бе набрал сила и не печеше така, както му се следва над пустинята. И слушах аз водещите да разказват колко горещо било по принцип в Дубай. А берях аз студ, но стоически седях на открития етаж и правех снимки. Единствено косата си забрадих, така се бе объркала и оплела след продухването й в Абу Даби, че ми отне цяла вечер да я вкарам в ред. Затова, научена от опита, завързах шала си като забрадка и спасих поне нея от пагубнитте последици на второетажната разходка.
Замислих се какво ли става с открития втори етаж на автобуса по време на дъжд. И ето че ми отговориха водещите. Дъжд валял изключително рядко. И ако се случило, бивало това в периода на тяхната зима, от декември до март. И понеже им липсвал, работили усилено учените напоследък и целели да постигнат създаването на дъжд. И схванали вече технологията, но все още рядко успявали да я приложат на практика. А била тя съвсем проста. Изстрелвали в небето оръдия със сол. И тази сол се свързвала с капчиците влага във висините, натежавали те от солта и падали на земята под формата на дъжд.
Слушах, но не можех да си обясня нещо връзката. Че предизвикват дъжд добре, но след като за да се случи, капчиците се свързвали със солта, не значи ли че и предизвиканият дъжд е бил солен? И ако е солена попиващата в почвата вода, не е ли тя по-скоро опасна за растенията? А ако не е, какъв е прболемът да я напояват директно с вода от морето? И разбира се, че не е добре. Или пък концентрацията на солта в соления дъжд е поносима за палмите и новозасадената трева? Не можех да намеря отговори на тези въпроси, надявам се учените, спонсорирани в ОАЕ да стигнат бързичко до правилните изводи.
Направи автобусът ни обратен завой на специално създаденото пред небостъргачната панорама кръгово и пое наобратно. А покрай нас се занареждаха далеч по-ниски къщи, само на два етажа бяха разположени помещенията им. Пред тях бяха посадени множество ниски дървета и храсти.
Всъщност, изключително много зеленина имаше и в целия Дубай. И не само зеленина, красиви цветя украсяваха улиците и парковете му. И го бяха постигнали насред пустинята посредством капковото напояване. Гледах достатъчно зелената растителност и не можех да не се зачудя дали пък тя сама няма да доведе до климатичните промени, към които се стремят учените на Дубай? Прокрадна се в съзнанието ми отдавна забравен урок по география за връзката между дърветата и дъждовете, но не успях да си споня достатъчно, че да получа отговор на собствения си въпрос. Дано пък учените да успеят. Само че какво ли щеше да се случи, ако докарат дъжд в пустинята? И вярно, че за добро го мислеха, но добри ли щяха да бъдат последиците? Само бъдещето можеше да даде отговор на тези въпроси за набъркването в естествения ход на Природата.
Изобщо, много въпроси ми възникнаха като гледах как са обърнали природните и физичните закони емиратите. Или по-скоро, не ги бяха обърнали, а ги бяха подчинили и бяха сътворили истински бетонно-растителен рай насред пустиянта. И завинаги бяха променили облика на някогашното малко рибарско селище.

