Пътешествието ни пое към своя край, или поне в круизната му част. Пристигнахме на пристанището в Дубай и спряхме точно там, от където бяхме тръгнали. Макар че нямаше да се движим повече по море, предстоеше да изкараме още една нощ на кораба. А в деня преди нея щяхме да слезем на брега и да разгледаме Дубай с автобусите „Хоп он хоп оф“. Мислехме с Веси да го направим това пътешествие в неделя, когато Дани и Мира щяха да ходат в пустинята, но прибързаното решение преди два дни ни снабди с билети, които важаха единствено за този петъчен ден. Пробвахме да сменим нашите за деня неделя, въпреки че съзнавахме, че няма да успеем, това бяха билети, купени от кораба, а той в неделя щеше щастливо да си акурстира в Доха и нямаше как негови вече не-гости да му използват билетите за пътуване из Дубай. Ако ли пък не бяхме бързали така и си бяхме купили билети от брега, щяхме да имаме два дни, за да ги използваме. И именно два дни бяха необходими за разглеждане на всички забележителости на Дубай. Не само че бе голям градът, но и тежък бе автомобилният му трафик. А в последния ни ден на кораба щяхме да се отдадем на заслужена почивка, от която аз лично така се нуждаех. Щях да си отида на фитнес, да си полежа на басейните, да си пия чай и кафе колкото ми душа сака и просто да помързелувам, именно това не ми се беше случвало от много време и именно от него имах нужда.
Нейсе, прибързаното решение беше взето и след много мъки по промяната му решихме, че все пак ще слезем в деня петък, не биваше и билетите да изгорят. Акустирал бе корабът отдавна, тази нощ му се наложи да преодолее по море разстояние, което по суша се взимаше за час и половина. Мислехме да слезем на брега в 8.00ч, че да имаме време за всичко, но корабът реши друго. Макар и акустирал, напускането му бе разрешено след 9.00 часа. И в този час поехме с цялата група към изхода.
На пристанището чакаха няколко двуетажни червени автобуси. Две компании ги обслужваха. Ние имахме билети за тези с наименование „ Big bus“ и клонеше червеният им цвят към бордо. Другите бяха оцветени в една идея по-светло червено. За да съм сигурна, че не сме се минали с много попитах конкурентите каква е цената на техния билет. И бе почти същата, малко повече от 80 евро. И двете компании туристически автобуси бяха изпратили автобусите си да вземат пътниците от круизния кораб направо от пристанището. А в автобусните салони и на двете компании се предлагаше безплатен интернет.
Както щяхме да установим малко по-късно, корабът ни бе акустирал съвсем близо до старата част на Дубай и до големите му пазари на Дейра. Само че за да започне обиколката автобусът ни откара до центъра на новата част и ни остави пред „Дубай мол“ и кулата „Бурж Халифа“. От там и трябваше да се върнем. Сиреч, вместо просто да пресечем канала и да се окажем на кораба, трябваше да минем всички точки от туристическия автобус, да ни откара той до Дубай мол и оттам нарочният автобус да ни върне по обратния маршрут до кораба. И това разкарване само защото в противен случай щяхме да изтървем някои от спирките по маршрута на „Хоп он хоп оф“. Това безумие щяхме да установим по-късно, а в ранната сутрин се качихме на първия от автобусите, този, който щеше да ни откара до Дубай мол, първата спирка на автобусите „Хоп он хоп оф“.
Появилият се оток в задната ми седалищна части от предния ден се бе увеличил с още малко и твърде затрудняваше седенето ми, та с мъка се посадих на твърдата седалка на автобуса. Само ако знаех, че в тази поза ще изкарам почти целия ден и ще му организирам на отока истинско голямо седене.
Но тогава не знаех. Раздаде ни усмихнатият шофьор по един чифт слушалки, втъкнах ги в устройството пред седалките и се включи омайната арабска музика. Веднага след тръгване на автобуса се включиха и тримата водещи на историята от Абу Даби. Оказа се, че компанията туристически автобуси е една. И не само че предлагаше екскурзия по двата града, но в цената на комбинирания билет бил включен и автобусен превоз от единия до другия град, който пък отнемал около час и половина. Времетраенето бях проверила преди няколко години, когато преодолях именно за това време разстоянието между Дубай и Абу Даби.
