С тези мисли слязохме с Веси от кораба. Оставих я да плажува и да пази крачето, а аз тръгнах да изследвам острова.
Видях още от височината на кораба, че дълга плажна ивица бе насипана пред острова като бе оставено между нея е сушата място за морските води. И именно тази плажна ивица бе оборудвана с шезлонги и чадъри.
И за да затвърдя и прочетеното, и вече видяното сама установих, че островът е наистина малък. Не ми дадоха възможност да го обходя пешеходно, за хората посетители бе предвидена само предната част на острова, при това в съвсем ограничена зона, тази покрита с шезлонги.
В средата на острова се издигаха няколко остри върхове. Не бяха нито високи, нито обемни и изглеждаха от далеч като гърбиците на голяма полегнала камила, или поне на няколко полегнали камили, пейзаж, напълно подходящ на настоящата действителност.
И така изглеждал някога островът, а в недрата на неговите ниски планини живеели хората от племето Бани яз. Сред тях били и потомците на настоящия емир на ОАЕ. Именно това племе и населявало сегашните територии на ОАЕ непосредствено преди основаването на днешната съвременна държава. И негови потомци били членовете на днешната кралска фамилия. И въпреки че бил обезлюден от известно време, решил шейхът да отдаде почит на предците си и възродил островът за нов живот. Не го населил наново, но създал условия за добър престой на туристите.
Имал си островът планини, но освен със сантименталната родова стойност, не били те особено ценни. И наредил шейхът създаването на плажове със ситен пясък. И насипали местните саморъчно пясък в океана. И разширили изкуствено старият остров. И пред нископланинската снага на острова днес се простираше лагуна. А по двата й бряга бяха оформени прекрасни, макар и изкуствено създадени, плажове. Единият бяха оставили домакините ни „девствен“ след сътворението му и предлагаше място за диво и самостоятелно наслаждение на водата и хълмовете на планината зад нея.
Другият бряг бе оформен като приказен туристически плаж с множество чадъри и шезлонги по пясъка. Именно там бяха налягали голяма част от пътниците. Само ние бяхме на острова, така че приех острова като задния двор на кораба.
А той, корабът, ни чакаше, извил гордата си снага във водите на Персийския залив.
Пандемията на кралското семейство на острова.
Разказаха ни на вечеря Дани и Мира друго, чуто от техния екскурзовод. Всъщност, имало все пак някакви постройки на острова и именно в средата му. Построили поданиците дворец на своя емир. И като селската къща на баба го ползвал той, изпълнен бил с прекрасни спомени и сантименти. Именно в този дворец по време на световната пандемия и се изолирали от света членовете на кралската фамилия и прекарали сами немалко месеци. А за да не страдат от никакви липси, за комфорта и нуждите им се грижели 400 души персонал.
Имал си един недостатък островът, нямал си питейна вода. Но какво е за емиратите тоз дребен проблем, те строят мостове над морета и небостъргачи върху изкуствено острови. Та, прекарали набързо 9 километрова тръба под водата до съседния остров и по нея се снабдявали със сладководната течност живеещите в кралския дворец на острова.
А той, корабът, ни чакаше, извил гордата си снага във водите на Персийския залив.
Обратно на кораба.
Бързо отмина денят на острова Сир Бани Яз, качихме се на борда и отплава корабът. Отидох аз за втори път до фитнеса и видях през огромните стъкла, че залязва Слънчо. Побързах да го снимам. И в тази вечер открих панорамния външен асансьор. Нямах време за излишни движения, бързо приключваше Залезът над морските вълни. И го настигнах зад стъклените стени на външния асансьор. Правилното място в правилния момент. Успях да го снимам, макар и зад стъклените стени.
А той, корабът, ни чакаше, извил гордата си снага във водите на Персийския залив.
Позабавлявахме се за малко на партито пред открития басейн и се отдадохме на заслужен отдих.
А той, корабът, ни чакаше, извил гордата си снага във водите на Персийския залив.
