Следващата спирка на круизния ни кораб бе на остров Сир Бани Яз. Към този остров тръгнах крайно грешно подготвена, както се оказа в деня на акустирането ни. Вярно е, че тръгнах и крайно ангажирана със служебни ангажименти и нямах никакво време да прочета, но все пак в деня преди тръгването си наложих да седна и да почета все пак обща информация за пристанищата, на които предстоеше да спираме по програма. И за остров Сир Бани Яз прочетох, че съвсем до скоро това е бил напълно безлюден остров и съвсем наскоро бил превърнат в едно от новите емиратства. На всичкото отгоре, в бързината, след като натиснах в „гугъл“ на „изображения“, видях в едната част на острова високи сгради – небостъргачи. Четох освен това, че в друга част на острова бил направен природен парк, в който били запазени животните, които си живеели от древни времена тъдява. И още нещо прочетох, че имало в средата на острова нещо като балон, в който се съхранявали някакви ендемични видове. И си представих един, макар и малък, остров с високи съвременни сгради в единия край на острова, тоз мистичен балон по средата и природен резерват с животни в другия. И се оказа вярна моята представа единствено в частта с природния парк. Ни небостъргачи, ни каква да е сграда не се видя. Не беше островът и емиратство, а беше малък и все така безлюден, изключая множеството туристи и обслужващ персонал по изкуствено изградените плажове.
Акустирахме до него рано сутринта. Прочетох подробно брошурата, предложена от кораба и нищо интересно не видях в нея. Единствените екскурзии, които предлагаха, бяха до този природен парк с животните. А вариантите бяха с колело, или с автобус. И се ентусиазираха Мира и Дани за колоездачната екскурзия и я платиха набързо. Аз, обаче, имах някакъв опит и си я представих точно такава, каквато се бе оказала всъщност и не се записах.
Обиколка на остров Сир Бани Яз с колелета.
Споделиха по-късно Дани и Мира, че имало предвидена екскурзия с обикновени колелета за 65 долара на човек. В случай, че се изберат електрически такива, цената скачаше до 76 евро на човек. И това за продължителност от час и половина из парка. А тънката врътка била, че напоследък предлагали единствено и само електрически, понеже вятърът на острова препятствал множеството туристи да въртят педалите. Бяха преценили от управата на кораба, че голяма част от туристите така или иначе се качват за втори път в живота си на колело ( първият е бил, когато баща им в ранната им възраст се е опитвал да ги научи да се държат на две колела над земята). И за да е лесно на всички, което бе мотото на круизната компания, се предлагали единствено и само електрически колелета, което автоматично качваше цената на 76 евро но човек. Тази баснословна, според стандартите на моята родина, цена аз не бях готова да платя. Не само защото се връщах от Кения и Танзания, където гледах животни в естествената им среда, но и заради факта, че ще се движа със скоростта на не особено чевръста костенурка сред неумелите колоездачи на групата. И всичкото това на стойност от 150 български лева.
Платиха ги Мира и Дани. И срещу излишно баснословната цена, според мен, получили екскурзия от час и половина с електрически колелета. Тръгнали рано сутринта, в 9.00 часа, за да могат да видят как се хранят животните. И те установили, че не е никак голям островът, а времето от час и половина похарчили основно в изчакване на голямата част от групата, които карали велосипеди за втори път в живота си и не се справили с този път напълно успешно. След това постояли пред животните. Имало жирафи и газели. И наистина си хапвали, но зад висока стена, която ги отделяла от външния свят. А с Мира току се бяхме върнали от сафари в Африка и осем дена се движехме насред самите животни. И толкова близо бяхме сред тях, че чак лъвче дойде да спи на гумата на джипа ни след добро похапване. Така че няколко жирафа зад клетка не била умопомрачителна гледка за мен в този момент. От разказа им се оказа и още една невярност на прочетеното от мен. Никак не били това местни животни, които хората се стараели да запазят, а били доставени всички директно от Кения, там където и ние им ходихме на гости със сафари-то. Ще рече, преди да облагородят острова, напълно ще да е бил той не само безлюден, но и необитаем от никакви същества изобщо.
Последици от ухапване от неизвестна тропическа буба.
Върнаха се те и се срещнахме на обяд. Аз пък успях да отида на фитнес и да се разходя из палубата. Веси пазеше крачето, че както й бе минало, така му взе душата в Абу Даби и страшно се бе подул.
Нейният отток спадна, но се появи такъв при мен. Почувствах някакво неудобство посред нощ в областта на нежните си задни части и установих нещо като малка пъпка с доста твърдо топче. Реших, че нещо ме е ухапало и продължих да спя. А когато станах, тази малка „пъпка“ се бе превърнала в сериозен оток и обхващаше лявата част на задника ми, та достигаше чак до предната част на крака. И не бе само подуто, ами и твърдо като камък. И не ме притесняваше, честно казано особено, но болеше доста при сядане. На всичкото отгоре, съвсем неравностоен вид бяха придоби двете ми седалищни половини и се получаваше леко клатушкане н седящо положение. Брех, такова нещо не ме бе спохождало
Спомних си как в Перу за първи път установих, че дори не се бях замисляла, че дишам до момента, в който останах буквално без въздух, или поне въздухът бе толкова разреден, че не ми достигаше кислорода и се мятах като риба на сухо. Така и днес, на остров Сир Бани Яз в ОЕА констатирах честата употреба на седалищните си части. Каквото и да правя, в по-голямата част от денонощието аз съм или седнала, или легнала. И в двете положения си полагам тялото именно на тази нежна част и при днешния й несъразмерен вариант, ми създаваше доста неприятен дискомфорт.
Не се стреснах в онзи момент от набъбналия оток, то и да се стресна, не можех да направя нещо особено. Мина ми през ума да посетя корабния лекар, само че натрупаният ми опит ми бе показал, че трудно докторите се справят с непривичните здравословни състояния. Върнахме се година по-рано от Мадагаскар със странна подутина на ходилата. И отиде Мира на лекар. И хем колега, докторът й казал, че си няма и идея какво е това и й препоръчал за всеки случай да пие антибиотик. Не си направих дори труда аз да отида, а се свързахме с един от местните ни водачи и ни каза той, че сме ухапани от някаква дървесна въшка ли, гнида ли, и единственото, което трябва да направим, е да изстискаме от мястото на ухапването яйцата, които била снесла в ходилата ни. Това и направих в домашни условия и излезе от подутината нещо като гной, а след няколко дена нямаше и помен. Искрено се надявах и сега да се окаже нещо подобно и отокът да започне да спада в резултат на естественото си развитие.
Разказах на останалите и се оказа, че и Дани имал някакъв мини оток на челото, но вече му бил минал. Решихме, че нещо ни е ухапало в Абу Даби, а аз съм направила някаква алергична реакция. Даде ми Мира хистамин за пиене и реших, че ще се обърна към корабния лекар едва в края на пътуването, ако до тогава отокът не се държи прилично и не реши сам да се размине, пък дано този лекар, пътувайки по екзотичните за нас държави, да поназнайва кое що за тукашните болести. Именно в това се съмнявах. Имам познат лекар в родината, който понякога работи на круизните кораби като корабен лекар. Изключително добър невролог, за жалост малко разбира от екзотичните буби и болести. И нямало никакви изисквания при качване на кораба като лекар да ги научи, така че болният разчита в общи линии, да хване познатата на всички настинка, или най-много грип.
