За героичното дело на Хаджи Димитър съм чела много, с безкрайна благодарност се сещам често за подвига на тези млади и смели момчета, дали живота си за нашата свобода.
Официалната история сочи като място на гибелта на героичния българин връх Бузлуджа, само че хората пазят спомени за друго, а аз обичам да вярвам на разказаното от предците ни. Те ме отведоха под връх Къдрафил в Средна гора, където народните поверия сочат за истинския гроб на Хаджи Димитър.
Под връх Бузлуджа в Стара планина, на 18 юли 1868 година се състояла героичната битка между четата на легендарния войвода Хаджи Димитър Асенов от Сливен и османските нашественици по земите ни. Били са се храбрите момчета за отвоюване на родната си земя от завоевателя, но неравни са били силите и битката завършва с пълен разгром на четниците. В тази битка е бил тежко ранен и самият войвода.
Но, макар и победени от многочисленото превъзходство на врага, оживелите четници не се предават. Знаят за зверствата и жестокостта на османците, знаят, че поробителите ни познавали войводата и не биха се задоволили със смъртта му, а биха поругали и тялото му. Не един път жестоките османци резали главите на убитите ни храбри синове, побивали ги на кол и така ги разнасяли за назидание на поробените ни предци. Не искали оживелите четници да предадат великия българин дори мъртъв в ръцете на османците и с риск за живота си го пренесли под връх Къдрафил в Средна гора.
Неотдавна се случих в село Свежен, близо до Хисаря и там ми разказаха местните легенда, предавана в селото през поколения. Един от оживелите четници знаел за вещ билкар от близкото село Мраченик. Сковали носилка изнемощелите от битката момчета, положили на нея ранения си войвода и поели нелекия път през Стара планина, та до Средна гора. Избягвали възможните турски потери и засади, давали по малко вода на ранения и се предвижвали нощ след нощ. Двама от тези четници, според местните, били Никола Мартинов от град Казанлък и Велко Кръстев от село Махалата, днешен град Искър в Плевенска областа, а по пътя си взели млад селянин от село Енина да им помага. Така, движейки се основно през нощта, за три-четири денонощия достигнали закътано място до реката, близо до село Мраченик и под връх Къдрафил на Средна гора.
Там набързо сковали колиба за войводата и пратили хабер на местните да пратят билкаря. На зова им за помощ се отзовават Димо Божиков, Паско Пасков и Христо Николов – свинарчето от село Свежен и Гръд Пандурски, Тодор Бачовски и Слав Мочуков от село Мраченик. Дори не помислили за смъртната опасност, която ги грозяла и с която османските ни поробители заплашвали всекиго, който помагал на четници. Ранен бил войводата и българин, бил се срещу зверските пълчища за общата ни свобода.
Един от смелите мъже бил именно билкарят, заради когото тръгнали. И идвал той всеки ден, правел билковите си отвари, мажел рените с билковите си мехлеми. Идвали и другите и носели на ранения и спътниците му храна и вода. Но отново се оказала неравна борбата. Много били раните на великия българин и тежки били пораженията на организма му. Загубил той и тази битка и в средата на месец август предал Богу дух. Единствено друг велик българин, Христо Ботев, дал сведение, че това се случило на 5 август, по стар стил, или 17 август по нов стил на 1868 година.
Тук го и погребали верните му другари, в долчината на Средна гора, там, където лежал ранен в последните си дни, тук, където самодивите го навещавали нощем, тук, където плачели за него „земя и небо, звяр и природа“.
Днес на лобното място на войводата Хаджи Димитър добри хора са издигнали каменна колиба и са поставили кръст в памет на великия ни сънародник. В колибата пази духа му иконата на св. Димитър Солунски.
Под нея, „подарена със сърце от Х. Илиева“ е разположена пластика с кръстосани револвер, нож и християнския ни кръст.
И само духът му обикаля из буковата гора наоколо днес, костите му били преместени на няколко пъти.
Според табела на мястото, на 6 ноември 1880 година те били „изровени и пренесени в село Свежен, където в тържествен ритуал Пловдивският викарен епископ Гервасий Левкийски (по-късно митрополит сливенски) ги препогребва в двора на църквата „Свети Свети Петър и Павел“ в село Свежен в съслужие със свещениците Петър Попстоянов от село Свежен и Минчо Тачев от село Розовец.
Два месеца по-късно, на 30 декември 1880 година кметът на село Свежен, чорбаджи Вълко Стайков, съратник и приятел на Васил Левски и председател на местния революционен комитет преди Освобождението, заедно със свещеник Петър Попстоянов и местните стареи изваждат костите от двора на църквата „Свети Свети Петър и Павел“ в село Свежен и по нарочен куриер на име Апостол Вълков ги предават на родната му майка Марина Николова Асенова, която по същото време се намира в село Долни Омарбас, днешно село Домлян, за да си ги получи.
След като ги получава майката разпознава костите на сина си и ги отнася в родния Сливен, където отново тържествено са погребани в двора на църквата „Свети Николай Чудотворец“ в родната махала Клуцохор от тогавашния Сливенски митрополит Серафим“.
На 150 метра източно от лобното място на Хаджи Димитър, на широка поляна сред дъбова горичка, през 1934 година родолюбивите жители на селата Свежен и Мраченик изградили символичен гроб (кенотаф). Надгробният камък бил дело на Драголюб Остоич, сърбин и политически емигрант, установил се в село Свежен в началото на 20 век.
Много време поседяхме с близка приятелка и на лобното място, и до символичния гроб на великия българин. Осъзнахме колко е бил млад тогава, когато не просто е тръгнал сам, а е повел хората си, за да дадат живота си за нещо по-свято, Свободата на Отечеството. Осъзнахме и друго, верността на пророчеството на Христо Ботев в стихотворението му „Хаджи Димитър“. „Жив е той, жив е!“ е извикал поетът. И да, жив е, наистина. И колкото повече време минава, колкото повече ние ходим свободни из милото ни Отечество, толкова повече расте подвига на младите храбри синове на България!
Благодарихме много пъти, прекръстихме се, благодарихме, че освен Свободата, са ни запазили и Вярата и поседяхме още малко сред горичката, в тишината на лекия повей на буковите листа, показващи узрелите вече малки жълъдчета.
Как да стигнем до гроба на Хаджи Димитър.
Като ориентир мястото е познато на навигацията на „Гугъл карти“, но само като ориентир. Началото на пътеката се намира след село Мраченик в посока село Свежен и преди село Свежен. Всъщност, навигацията ни показа място насред нищото. Продължихме да се движим и не след дълго имаше уширение на пътя и нарочна табела, която указваше пътеката наляво. Има и уширение на пътя, където безопасно могат да се оставят няколко автомобила.
Пътеката е с дължина 3 километра и макар че е по пресечена местност, не е никак тежка, изчесена е в дъбова гора и разходката е направо приятна. По пътя има достатъчно табели, указващи посоката.
Не е необходимо никакво специално оборудване, удобни обувки и бутилка вода са напълно достатъчни.
Пътеката води до символичния гроб на Хаджи Димитър, а лобното му място е на 150 метра на запад. Табелата е скрита малко сред дърветата, но я потърсете! Когато застанете с лице към надгробната плоча, вдигнете поглед към отсрещните дървета и ще я видите, жълто-оранжева и неголяма.
Тръгнете по нея, започва нова и по-тясна пътека надолу към долчинката.
Отново има няколко табели, които ще ви отведат до самото лобно място с каменната колиба, дървения кръст и иконата на св. Димитър Солунски.
Усещането да застанеш на гроба на този велик българин, сред дърветата на Средна гора е неповторимо, та, имате ли случай, не се колебайте, разходете се.
А аз благодаря! Благодаря, че бях!
Пътеката е с дължина 2 километра и е още по-лека и приятна.

