Както си пътувахме, изведнъж Зино ми показа една могила в далечината, там сме щели да спрем и да я разгледаме. И там спряхме след няколко минути. Оказа се могилата Monumentum Commune Regia Regentis, или както го нарече екскурзоводът „Мавзолеят на Юба II“
Посрещна ни на входа мъж на средна възраст. Представи ни се като нашия екскурзовод за днес и ни попита от къде сме. От България, гордо отвърнах аз и веднага след това зададох неизменния си въпрос знае ли къде се намира държавата ни. Столицата й е София, отвърна ми екскурзоводът. И за да покаже повече, изговори няколко фрази то ли на руски. Не, уточни мъжът, било на хърватски, дядо му бил родом от Хърватия, та знаел няколко наши славянски изрази, така ги определи той. Съдел по различните наречия на арабския език в различните държави и така определяше в съзнанието си разликите в нашите славянски езици, като наречия в един и същи език. Не рачихме да спорим с него, достатъчно топлина бе влял в душите ни с познанията си. Научих го да казва „благодаря“ на български, обясних му значението на думата и поехме по него към древната гробница.
Разказа ни екскурзоводът с хърватско потекло, че се намираме пред кралски мавзолей на Мавритания, строен около 40 г. след Христа. Прочетох пътьом на табела в района, че всъщност мавзолеят е нумидийски и попитах водача ни къде е истината. Ами, истината си оставала в историята, днес изследователите били сигурни единствено, че внушителната каменна постройка представлява мавзолей и общата гробница на кралското семейство. Относно принадлежността му и годината на построяване били оформени две мнения. Едното е, че принадлежи на кралска фамилия на Мавритания и датира около 40 г. след Христа. Другото, че кралската фамилия била от Нумидия и бил строен мавзолеят по време на управлението на крал Юба II от 25 г. пр. н. е. до 23 г. сл. н. е. , който и бил погребан в него заедно с жена си, Клеопатра Селен II, дъщеря на първата египетска кралица Клеопатра и римския владетел Марк Антоний. Други изследователи определят мавзолея като „общ мавзолей на царския род и предполагат, че в него са погребани не само Юба II и Клеопатра Селен II, но и техните наследници.
Едно от обстоятелствата в полза на това, че мавзолеят бил построен от Юба II е приликата му с мавзолея, който заповядал да построят за него римския император Октавиан Август в Рим. Римският мавзолея бил построен в периода 29-27 . пр.Хр., а именно след това Юба II напуснал Рим, за да отиде в Нумидия и нищо чудно именно той да е заповядал да построят нумидийския мавзолей по подобие на римския.
Беспорното бе пред очите ни, стояхме пред каменен кръгъл погребален паметник, построен на надморска височина от 261 m над морското равнище, с обиколка 185,5 м, диаметър 60,9 м и височина 32,4 м. каменните блокове, от които бе изградена бяха оформени във формата на огромни тухли и всеки от тях бил с обем над 80,00 куб.м.
Тринадесет реда от каменни блокове имаше изградени в тялото на древния мавзолей, а над тях се издигаше куполообразният му каменен покрив. Кръглата постройка бе украсена с 60 колони в йонийски стил. На четирите страни на мавзолея имаше изработени четири врати, или поне така изглеждаха на пръв поглед. Оказа се, че три от тях са бутафорни, направени единствено за украшение и заблуда на древните нежелателни посетители. Всяка от тези три врати бе украсена с огромен релефен каменен кръст по цялата си дължина.
Истинската врата бе разположена под източната бутафорна порта и представляваше доста нисък вход, силно вдаден и в дълбочина. Днес бе затворен за посетители, но екскурзоводът ни увери, че води до нисък вестибюл, който се отваря към просторна зала, наречена Залата на лъва. Кръстници на залата станали намерените в нея релефни скулптури на лъв и лъвица, считани за древноегипетски кралски символи. След него имало правоъгълен атриум (отворено дворно пространство, разположено в централната част на древноримското жилище), в който бил изграден кръгъл портик, който отвежда директно до погребалната камера, разположена в центъра на мавзолея.
Екскурзоводът ни се похвали, че на 17 декември 1982 г. мавзолеят
е класифициран в списъка на световното културно наследство на човечеството от Организацията на обединените нации за образование, наука и култура ЮНЕСКО по следните критерии:
Мавзолеят е изключителен исторически свидетел на изчезналите пунически и римски цивилизации и като част от архитектурните останки от археологическите обекти на близкия римски град Типаса показва различните строителни методи и архитектурни традиции на древния Магреб, интегрирани в африканската архитектура с изписани идеологически догматични символи.
И въпреки това френските владетели на Алжир нарекли мавзолея „Гробницата на христианката“ (Tombeau de la Chretienne). Помислих си, че това наименование било продиктувано от кръстовете на бутафорните врати, само че нищо християнско нямаше в наименованието. Просто във времената преди френското владичество мавзолеят бил наричан от местните араби „ Kbor er Roumia“, което означава „гробница на римлянката“. А когато арабите покорили Северна Африка, те нарекли и намиращите се там християни, и местата, които завоювали, „Ром“, „Роман“, като наследници на Римската империя. А нали християската религия била наложена като официална в Римската империя, заради това французите по-късно превели „могилата на римлянката“ като „могилата на християнката“.
Имало период в историята, когато за малко да се лишим от този древен паметник на културата. През 1555 година алжирският паша Салах Раис издал заповед да бъде унищожен древния мавзолей. Само че се намесила невидимата закрилница на древния паметник и изпратила големи черни оси. Те ужилили до смърт много от работниците. Паша Салах Раис се уплашил и отменил заповедта си. Втори път била издадена заповед за унищожаването на мавзолея, този пък в края на XVIII век, тогава Баба Мухаммед се опитал да срине паметника с помощта на артилерия. За радост, не успял и той и по-късно, когато Алжир бил превзет от французите, те използвали древното съоръжение от флота за обучение на стрелба по мишени.
И отново за наша туристическа радост, оцелял мавзолеят, само че не бил в днешното си цветущо състояние. Показа ни снимка от по-стари времена екскурзоводът ни и изглеждаше на нея мавзолеят като опърпана каменна купчина. Заели се съвременните алжирци и реставрирали стария паметник, та ние можахме да го видим в почти пълния му древен блясък.
