Уморихме се с Мони от закъснялото зимно време през пролетта и в първия хубав и топъл съботен ден решиме да отидем „на високо“. Избрахме за това Хижа Хубавец. Старопанинска хижа, намираща се на около два часа над Карлово.
И истински приказна разходка си спретнахме. С много красота и връщане към зимата и белия сняг.
А вълшебството започна още от автомобилния път.
За това ми е любим този път. Шофирам с изгледа на балканските върхове. И сякаш се отварят планинските му хребети. Като порта, през която да вляза направо там, в планината.

Всъщност, Хижа Хубавец има много благодатно място.
А то предлага нетежък преход за един ден до хижата. С непременно хапване на боб, или пилешка супа. И най-прекрасния планински чай.
Предполага също мястото и двудневен преход през Хижа Хубавец до хижи Балкански рози и Васил Левски.
Как да стигнем до Хижа Хубавец.
Пътеката започва в края на гад Карлово, малко преди Карловския водопад, с останало турско име Сучурум (може да прочетете за него в пътеписа „Съботна разходка до Карлово –водопада Сучурум и Кръста над града“). До него от центъра на града води новоизградена пешеходна алея.
Или защото още е твърде нова, или защото някой управник не си е свършил работата, но засега по нея свободно се разхождат и хора, и автомобили. Затова, моля, паркирайте автомобилите си преди нея и минете пешехоната алея пеша, заедно с всички други пешеходци, дошли да подишат чистия балкански въздух. За което много благодаря!

А малко преди нея, пред реката започва пътеката към хижите Хубавец – Балкански рози – и Васил Левски – Амбарица – заслон Ботев.
За прегледност, на дърво пред реката са поставени указателни табели. Освен че ни напомнят да пазим любимата ни гора и да не оставяме отпадъците си в планината, табелите показват и времето за пристигане до отделните хижи:
Хижа Хубавец – 1 час и 50 минути.
Хижа Балкански рози – 2 часа и 50 минути.
Хижа Васил Левски – 4 часа и 20 минути.
Хижа Амбарица – 5 часа и 50 минути.
Заслон Ботев – 7 часа и 40 минути.
И друго указват табелите. Маркировката по цялата пътека е синя.
Дъщата пътека до някъде води и към Кръста над Карлово и до хижа Добрила ( 4 часа и 50 минути). Маркировката за тази пътека е зелена и се разклонява малко над града.
А пътеката е тази, към която сочи табелата. Малко зад нея има друга, доста по-полегата и широка. Но не, правилната е тази, след табелата, тясна и сравнително стръмна.

С нашето нормално туристическо темпо ние взехме предвиденото разстоянието от час и 40 минути за за около 2 часа и половина. Пътеката е толкова живописна, че често ни спираше за снимки. А и почивки за вода и отмора си организирахме.
Друго много важно е, че по пътеката до Хижа Хубавец има три балкански чешми с течаща и прекрасна вода. Така че не се товарете с излишни тежести. Може да си наливате по пътя.
И така, запомнили, че трябва да следим синята маркировка, драснахме нагоре. Обичайно за старопланинските пътеки от тази страна на Стара планина, и тази е стръмничка в началото. Сякаш нямаше търпение да преодолеем първоначалната височина.
Съвсем скоро пътеката ни изведе до уширение, на което добри хора поставили дори пейка за отмора, или за романтично посрещане на залеза, например.

А непосредствено след това уширение е и разклонението на двете пътеки.
Никога няма да ми омръзнат тези горски кръстопътища, на които маркировките се раделят.

Водени от синята стрелка, продължихме нагоре и леко вдясно. На самите камъни е положена синята маркировка, така че търсете я преди да хванете пътя!
След това макар и тясна, пътеката е еднозначна.
И съвсем скоро стига до първата чешма по пътя.

До чешмата също има своеобразно разклонение. Пътеката отново е направо и нагоре, под тръбата за ВЕЦ „Васил Левски“.

Малко по-късно пътеката влиза в национален парк“Централен Балкан“.

Следва нова пейка и първата невероятна гледка към Карлово.

На портата за нас беше и рязката граница между зимата и пролетта. Единият планински склон все още беше превзет от бялата завивка. А другият вече се беше оголил и приготвил да приеме пролетните цветчета.

Е, имах възможност поне няколко пъти да се убедя, че това е правилния път. Убедих се и в друго. В неизменността на едно от основните правила в планината: Когато има голямо спускане, неминуемо следва голямо изкачване.
Така и стана. Не след дълго пътеката тръгна отново стръмнично нагоре.
Докато достигнахме втората скална порта.
Тук отново изкачването свърши. А след нея пътеката стана изключително равна и плавна. Кротко и полегато тръгна успоредно на реката. Само дето не ни даде възможност за по-бързо темпо. Така омайни гледки предлага, че не успявах да спирам и да снимам. То не бяха вирчета, мини водопадчета и водоскоци. А останалия на места сняг правеше картините още по-живописни.
И съвсем скоро стигнахме баража.

Освен че бележи средата на пътя, баражът има и друга важна психолочигеска задача. От тук до хижата пътеката е напълно равна и спокойна. На практика, вие покрай планинската река.
За нас при баража свърши и друго. Пролетта. И навлязохме назад в зимата и белия сняг. Което направи прехода само по-приятен. Заснежени бяха и няколкото мостчета над реката. Спокойно, всички те са достатъчно стабилни.
Вече знаех, че последната чешма преди Хижа Хубавец е на петнадесетина минути от хижата.
И наистина, съвсем не след дълго дойде и последното мостче. А след него се изправи гордата осанка на Хижа Хубавец. С образа на Алеко, потавен на стената й и надписът, оповестяващ, че се намира на 900 м надморка височина.
Седнахме най-после на дървените пейки пред паница боб и пилешка супа. От толкова време ми бяха говорили за този боб. Легенди вече бях чувала колко е вкусен. И въпреки големите очаквания, които си бях изградила, не ме разочарова боба. Невероятен беше! А и да го хапваме насред зимната картина наоколо, огряни от слънцето, си беше незабравимо!
А след като утолихме физическите си нужди, можехме да се отдадем на попълване и на духовните запаси.
И за това се беше погрижил добрият стопанин. Точно над брега на реката беше поставил няколко пейки. И седнахме ние като на горски театър и пуснахме погледа си да се рее в планинския безкрай.

А докато почивахме, край нас мина добър човек с коне. Както се казва, служител на планинското „Снабдяване“.
Не са достъпни хижите с автомобил. И с магарета се извършва извозването на излишното от тях и на полезното към тях.

И друго ни свари при хижата. Добра среща с отдавна несрещани приятели. Те пък тръгнали към хижа Балкански рози. Седнаха за малко при нас на чаша чай. И продължиха нагоре.
Пътеката за хижите Балкански рози и Васил Левски продължава покрай хижата. А табелки дават указания за времето до тях:
Хижа Балкански рози – 1 час
Хижа Васил Левски – 2,30 часа.

Преди няколко години съм ходила до хижа Балкански рози. Моите приятели потвърдиха спомените ми. Пътеката до там е истински плавна и приятна. Продължението й към Васил Левски вече си по-стръмно.
А за желаещите да останат на Хижа Хубавец, добрият стопанин е предвидил нощувка от 18 лв на човек. А тя може да се случи в стаи от 2, 4, 6, 8 и 10 човека.
Любезно ни предостави и телефон за резервации:
02 41114213
Починали, хапнали и заредени, поехме с Мони обратно към Карлово. По същите красиви гледки.


Здравейте, първо искам да ви благодаря за отделеното време и чудесно поднесената информация. Имам един въпрос – има ли вътрешна тоалетна в хижата или са само външни?
Съжалявам за късния отговор. Да, има вътрешни тоалетни. Но може би вече и сами сте се убедили.