Доста често през годините минавах през пътя Пловдив-Баня-Карлово. И неизменно отляво на пътя, в отсечката Баня-Карлово, си се извисяваха двата почти еднакви хълма, наречени Момини гърди.
Нищо не знаех за тях до скоро, но въпреки това ме превличаха неудържимо.
И ето че им дойде времето. С приятелка, родом от Баня, тръгнахме в един съботен ден да ги обследваме.
Как да стигнем до Момини гърди.
Напоследък добрите хора от Баня изградили екопътека. Така я и кръстили, еко пътека „МОМИНИ ГЪРДИ”. Направили дори маркировка – БЯЛО-ЧЕРВЕНО-БЯЛО.
Началото на пътеката е при блоковете в град Баня, през ЖП линията, към Кръста и могилата. При могилата в дясно. И следвате маркировката.
Пътеката обхожда и двага хълма. А времето, без много спирки и почивки – повече от два часа в едната посока.
Местните предлагат екопътеката и за планинско колоездене.
Ние, разбира се, решихме да изследваме други начини. И с автомобила отидохме до с. Бегунци, на 7 км. от града.
Навлязохе в селото и след училището завихме на ляво. Още едно ляво и се оказахме пред нещо като стопански двор и на края на къщите. Там оставихме автомобила и драснахме директно нагоре към хълма ( по-голямата гърда). Само дето през такива драки преминахме и пълзяхме, че нещо не ни се стори да сме уцелили правилния път.
И наистина, качвайки се на високо, видяхме истината. Не е трябвало да тръгваме рязко нагоре, а да минем през стопанския двор и да си следваме извивките на ясно очертаната пътека.
И друго видяхме от високо.
По пътя към с. Бегунци, преди селото, имаше пясъчен път-пътека вляво. Ние решихме да я подминем. А от високо видяхме, че този път-пътека също води до хълма. Просто разходката ще е по-дълга.

И много скоро ни изведе тя до първото каменно градище.
Нищо не успях да намеря като информация за това светилище. Така че ще я карам на фантазия и нагаждане на прочетеното за други светилища.
Скалите тук са доста твърди. А това, което видяхме, си ни заприлича на истинска стена. Пространството около нея беше явно обработвано. И го оприличихме на стая, а високите скали на нейна стена.

Продължихме нагоре по хълма. И все по-чести ставаха различните конфигурации от струпани камъни. Имаше, разбира се, и много естествено ерозирали. Но по някои, за мен поне, си личеше намеса.
Като тези два камъка, положени върху скала така, че образуват малка пещера.

След него ни се усмихваше делфин. За оформеното око мога да се съглася, че е плод на природните сили. Но устата му беше изсечена в скалата с лазерна прецизност.
Изключително чисто беше отсечена и скалата от другата му страна. А зад нея беше оформен улей. За изтичане на жертвените течности?
Наскоро видях публикувани от друг снимки на каменни лодки над Стрелча.
Не съм срещала писания за доказателства някога на това място да е имало море. Може пък древните да са имали общуване с морето. И да са отбелязали това свое общуване чрез изсичане на скални лодки и морски обитатели?
Следващата каменна подредба беше разположена насред прекрасна гледка. А на върха й трон. Леко сякаш паднал през вековете. Но ясно оформен като кресло.
Много ми напомни на видените такива тронове-седла в скалните светилища над Стрелча – Скумсале и Кулата( за тях съм писала в сайта).
Дали пък тук, пред тази вълшебна гледка към равнината и Стара планина не е сядал владетелят, или главният жрец, за да отпускат съзнанието си и да черпят сили за бъдещите си дела?
Точно под трона, напълно самостоятелно, беше положена скала във формата на оформено легло.

И една каменна целувка сред тях.

На едно място открихме подредени и доизсечени каменни скали. Точно три скали. Оформящи два огромни улея.
Ще прощавате, но първата ни асоциация беше с акушерски стол.
Дали древните са чествали тук чудото на сътворението на нов живот, изобразявайки раждането от Богинята-майка? И дали по двата улея към намиращите се точно под тях подредени каменни скали са потичали родилните й сокове, или други жертвени течности?
Почти на самия връх се натъкнахме на нови конфигурации. Този път по-сурово изсечени. И с прорези в самите скали. Побити, подобно на онези в древната обсерватория „Палеокастро“ до гр. Тополовград.
А от тях надолу водеха изсечени стълби.
На самия връх на хълма имаше и друга площадка. С камък, положен пред основните каменни блокове във формата на глава. И така, погледната отзад, каменната конфигурация наподобява Костенурка.
Единственото, за което успяхме да се сетим е митичната роля а костенурката във вярванията на древните. Според някои от тях, именно костенурката отнасяла духовете на починалите в света на мъртвите.
Не само се вижда как камъкът-глава е оформен и положен над пропастта. Върху каменните блокове зад него имаже издълбани жлебове. Дали не са направени, за да се спускат по тях слънчевите лъчи?
Така или иначе, гледката над главата на Костенурката е истински вълшебна.
От едната страна Средна гора, от другата заснежените хълмове на Стара планина. А между тях и по-малкия хълм от Момини гърди.
Не успяхме да отидем до този хълм. Небето ни изпрати дъжд, та побързахме по пътеката надолу.
Но и от древното място за наблюдение е виждаше, че и този хълм е осеян с подредени каменни светилища.
Експедицията до там предстои в първия удобен момент.
И друго имало в райна. Изсечени в скалите слънчеви кръгове били забелязани и в облатта на Могилата над Баня, и на възвишение между пътя за Карлово и Момини гърди.
Надявам се в най-скоро време да ги открия и да споделя откритото.

