Мегалитното светилище Скумсале край Стрелча

Второто от трите изследвани светилища в района на Стрелча е Скумсале.

За обхода му е изградена еко пътека. Започва тя с табела  на около 7 км на север от Стрелча, по пътя Стрелча-Копривщица.  И на около два километра след отбивката за Качулата. Точното място ще ви посочи  Навигацията чрез задаване на „Скумсале“. Вдясно от местоназначението има широко място с изградени няколко пейки с навеси, където могат да бъдат оставени превозните средства.

И пътеката тръгва от другия край на пътя. Като ясна пътека тя следва до момента, в който се покажат първите мегалити. След това се разклонява на няколко малки пътеки. Мегалитите са разположени на доста голяма площ, и  за да се обходят всички,  трябва да се мине по всички малки разклонявания на пътеката.  При това на места се минава дори без пътека, направо през листата. И въпреки че няма указателни табели, няма и никаква опасност от изгубване.

Само не забравяйте да си подберете удобни обувки, че катерене ви чака.

А най-подходящото време е времето без зеленина. По мегалитите има множество дървета и при раззеленените им безценни  корони едва ли ще се вижда особено.

И ето какво успях да прочета за Мегалитния комплекс Скумсале. „Един от най-големите по площ на територията на България. Простира се на дължина 1300 м. и широчина 600 м.

Светилището представлява няколко последователни, изолирани скални групи с култово предназначение. Всички те са свързани в общ археологически обект. Връзката им се изразява в скалните арки, скално-изсечените тронове (престоли), скалните платформи и различните мегалитни съоръжения. „

Въпреки че на пръв поглед всички скали наоколо  могат да се приемат за естествено съществуващи, дори беглият непрофесионален поглед върху тях показва, че не ще да е такава работата. По голяма част от тях ясно си личат  следи от допълнителна обработка.

Действително, голяма част от скалите са си били тук може би от хилядолетия. Но върху тях са подредени най-различни по-малки камъни. Сякаш някой ги е сложил внимателно и премерено,че да се закрепят и да устоят няколко хилядолетия.

Други пък са така интересно подредени, че няма как ерозията да е причина за причудливите им фигури. При това се вижда как не са ерозирали те, а са именно подредени.

И всяко каменно струпване представлява самостоятелна причудлива фигура, за смисъла на всяка една от които  учените все още нямат обяснение.

Ето отново същите, както и в Качулата три подредени един до друг камъка.

И отново както и в светилището Качулата, и тук се наблюдават същите хирургически точни разрези по скалите.

И ако за тази скала мога да се съглася, че е разрязана съгласно теорията на някои изследователи, че скалите за разяни посредством изчуквани в тях канали, които се пълнели с вода и след замръзването на тази вода камъкът се пукал, образувайки пукнатини в разни форми.

То при вида на  тази не само тънка и правилна, ами и почти  под прав ъгъл резка, никак не можех да приема горната теория. Както вече казах, в нашето съвремие  подобни разрези могат да се постигнат само с диамантени дискове.

Според изследователите, в скалите на Скумсале са оформени два скални трона с различна ориентация — единия обърнат на изток, а другия на североизток.

Доколко сме прави, не съм убедена, но сякаш видяхме два трона. На най-високо разположени на два от огромните мегалита.

Ето единият.

А ето го и другият.

Напомнят ми някои от конфигурациите и за култа на траките към плодородието.

Открихме добре обработено легло. Почти същото, като това в светилището Бегликташ до Созопол.

Открихме и камъни, подредени и изсечени във формата на полови органи.

Може би отново за култа към полодорието е изградено  и олтарът с извисяващ се висок менхир в средата му.

А, доколкото четох, изследователите оприличават подобни изсичания в скалите на каменни утроби.

Именно към плодородието е насочено и най-голямото светилище в комплекса. То е и едно от най-проучените от изследователите.

Намира се в самото начало на пътеката. На практика, вторият огромен мегалит в ляво.

Върху него са изградени цяло множество вкопавания.

И още толкова различни улеи. Учените приемат, че това е именно светилище заради многоброните улеи. По тях  изтичали течностите от жертвоприношенията и са попивали в земята, олицетворяваща Богинята майка. И като са попивали в нея,  я оплождали.

Интересни легенди има за това светилище. Според вещите, в него са извършвани част от ритуалите по време на вакханалиите ( празниците на плодородието при траките).

Само дето силно агресивни ставали вакханките по време на тези празници, та се налагало мъжете да се пазят от нападките им.  А виновни за агресията им били приготвяните отвари от отровни гъби. Пиели от тях и те, и присъстващите. А отварите карали хората да забравят задръжки и притеснения и истински вакханалии се случвали.

Легенда дори разказва, че именно вакханките разкъсали Орфей една година след смъртта на Евридика. По любимата си страдал той и  не им обръщал внимание.

Според  други изследователи, от това светилище стреляли траките към небето по време на мълнии. Към тях изпращали копията си, изразявайки по този начин гнева си и липсата си на страх.

А от светилището се открива поглед върху най-големия скален мегалит в Скумсале, който, за жалост, все още е напълно недостъпен за изследователите му.

Възникна ми един  въпрос. Защо така много светилища са концентрирани на сравнително неголяма територия. При това трите изследвани вече Качулата, Скумсале и Кулата далеч не са единствени в района. Както вече казах, учените предполагат, че те са неразривно свързани със светилищата от други, все още неизследваните местности наблизо – Исара, Турчинов камък и Студен кладенец.

И обяснение ми даде Светлана, с която ни срещна  добрата среща на Качулата. Според изслушаните от нея обяснения на уредника на музея в Стрелча, обяснението се крие в  цикличността на смяната на сезоните. Траките вярвали, че  както всяка пролет се обновява природата, така трябва да има обновяване и при хората, и при ползваните от тях светилища. И затова изградили такова множество. За да могат да се предвижват по свързващия ги свещен път и да ползват различно светилище в различен момент от астрономическата година. Изследователите все още не могат да определят къде са краят и началото на този Свещен път, но за периодичността на използавена на отделните светилища имат твърдо предположение.

Всъщност, за себе си в това  обяснение намерих  отговор за причината за изграждане на почти едни и същи каменни конфигурации и в трите светилища.

От същото светилище се открива вид и към близкия връх. Дали той, или местността, наречени са Арбут. А при добрата ни среща,  Ненка ни разказа за намиращите се там голямо пространство с трева и малки дървета. Имало до тях каменна маса с каменни столчета. А от тях се откривал поглед към много красива скала. Целувката била наречена и се намирала  точно под тази каменна маса. До мястото можело да се стигне с високопроходим джип. А пеша било  на един час път. Само дето нямало маркировка. За сметка на това имало на няколко пъти възможности за объркване. Така че с местен човек било хубаво да се качим.

И именно това оставих в бъдещите си планове.