Проникване на Слънцето в древната обсерватория „Котката“ над с. Ясеново

Срещна ме съдбата с прекрасни хора. И  ме заведоха те на също толкова прекрасно място. Местността  „Котката“ над с. Ясеново, след гр. Калофер.

Отидохме, за да посрещнем Слънцето. В тези точно дни след изгрев, се провирало то през скална арка. А скалната арка оформя образование, напълно подобаващо на котка.

Но, по мистериите се ходи стъпка по стъпка. Така ще ви поведа и аз.

Как да стигнем до местността на Котката.

С автомобили стигнахме до центъра на с. Ясеново, при джамията. Намира се селото на 100 км. от Пловдив, на 190 км. от София по Подбалканската линия и на  20 км. от Казанлък. Идвайки от София, на отбивката за Павел баня, се завива наляво, към Горно Сахране.

От центъра с джамията  продължихме вдясно и тръгнахме по селска улица към планината. След по-малко от километър стигнахме края на селото. Там оставихме автомобилите и тръгнахме по коларски път право нагоре. Това е пътят и за хижа Узана.

И тук започва мистерията.

Водят до „Котката“ две пътеки. Само че от различни места я показват. По-лесната и полегата отвежда до билото. А от там се вижда именно скалната арка.

Тази пътека е лесна. Малко след последните къщи има табели за хижа Узана  и за „скално образование Котката“ На табелата е указана и жълта маркировка за местността.

Съвсем малко преди табелите расте хилаво дръвче с коланче от жълта маркировка. И точно пред него се вие пътека.  Пътеката не е нито тежка, нито дълга. Не повече от 20-30 минути.

10-mestnostta-kotkata-nad-yasenovo-the-rock-cat-qsenovo-bulgaria

Само че ние я ползвахме за слизане. Все пак, целта ни беше да видим Слънцето. А то се вижда, разбира се, от по-трудното място.

По-трудната пътека, водеща до подножието на Котката,  започва малко по-рано от другата. Съвсем след края на последната къща има положени на земята две полуръждясали тръби. На тях свихме наляво към планината. За жалост, тази пътека не е маркирана. Ориентир са скалите на билото. И следвайки тяхната посока, няма как да се сбърка.

В началото пътеката е тясна, но полегата. Минава през горичка. А в горичката тече рекичка.

И малко преди пътеката да ни преведе през рекичката, беше първата ни среща с Мистерията. За погледа на виждащия, скалите на цялата местност са изпълнени с фигурите на най-различни животни и хора.

А голите клони на все още зимната гора, макар да създаваха леко неприветлив вид на гората, ни позволиха да видим мечката  с мечето.

След преминаването на речния брод, пътеката става малко по-стръмна. А съвсем накрая си е живо катерене. И все пак, напълно постижимо. Само дето туристическите обувки са напълно задължителни!

И не след дълго, след около 30 минути от началото, пътеката ни отведе до целения скален масив.

И бяха издигнати на върха на този масив две скални образувания. Арка в дясно и стърчаща скала вляво.

И колкото повече приближавахме и променяхме ъгъла на наблюдение, толкова повече тази арка извиваше гръб  в ясно изразена Котка.

oznor

Засега изследователи не са се занимавали с проучване на образуванията на скалното ждрело. И заради това в масовите сведения се среща нашата котка като „скалната халка над с. Ясеново“.

Само че вещи в древните мистерии твърдят, че ясни били следите от обработка и разширяване на тази първоначално, може би, природно оформена  „халка“. А дообработката била необходима,  за да стане тя по-широка и да може Слънцето да се показва през нея през по-дълъг период от време.

И хайде, арката мога да приема за естествено скално образувание. Но дори моят лаишки поглед се спря на малкия камък, положен за глава на гордото животно. А че е именно положен, а не плод на великата сила на ерозията, си личеше ясно. Виждаше се и от върха на билото, когато погледнахме Котката отгоре.

И друго се оформи пред погледа ни с приближаване на скалното ждрело. Стърчащият камък, към койго гледа  скалната Котка, се изправи пред нас като осанка на горда скална птица, като Сокол,  кацнал   върху скалите.

oznor

И тук ни заразказва прекрасният ни водач, Костадин Димов.

Много пъти идвал той. С различни хора наблюдавали. Заснели точните ъгли  на Котката. Два били важните такива в палеоастрономията – азимус –ъгъла от север до изследваната отправна точка. И  възвишение  – ъгъла спрямо хоризонта нагоре от точката. Въвели тези ъгли в  специална програма и  установили, че не само формата на Котката е интересна. Най-същественото било, че преминава през нея Слънцето. И не винаги. А само два пъти годишно. Винаги сутрин и  за около седмица.

И се случва това 20 дни след пролетното равноденствие на 22 март. И 20 дни преди есенното равноденствие на 22 септември.

Забелязал той и близостта на Котката и скалната птица върху скалното ждрело. И започнал да разпитва. Дали знае някой легенда някаква за котка и птица. И добър познат го насочил да спре да търси легенди. А да се обърне към египетския зодиак. С имена на египетските божества били наречени зодиакалите му знаци. И този, отреден на месец април, наречен бил на Бога Хор (сокол). Отреденият пък на месец август  наречен бил на Богинята Бастет (жената- котка).

Дали пък не ни представя  тази местност доказателство за връзката на древните, обитаващи земите ни, с древните на Египет? Или поне с египетския календар? А Котката и Сокола да показват времето на преминаване на Слънцето през халката – април и август?

Потънала в тези размисли, зачаках с другите появата на Слънчо. Бързахме, за да стигнем мястото в 9.50 ч.

И точно в този час се появи първия лъч, преминал през котешката арка и се разположи в краката на чакащите на отсрещната скала.

А в 9.55ч. се вдигна Слънцето и промуши лъчите си над древната арка.

Така пленителна беше гледката, че дочутите звуци на гайда първоначално приех за плод на моето отнесло се въображение.

Но не,  реално се оказа. Случихме на гайдар в групата, Красимир Панчев.

И в този величествен момент на древното място полетя българската песен на гайдата. Към древните скали, да срещне Вечното, Слънцето.

Нереално беше всичко! Сега разбрах. В такива моменти древните са срещали божественото. Така се чувствах и аз. На среща с великото, с вечното, с божественото.

След като поотмина еуфорията от срещата със слънчевите лъчи, огледахме се и наоколо.

И видяхме на скалния връх срещу Котката няколко образувания.

Най-вляво бяха изваяни две фигури, останали във вечността в целувка.

И така изящна беше скулптурата, че без съмнение се различава мъжката и женската фигура.

След целуващите се се извисява остър камък. И почти на същото отстояние от целуващите се, но в другата посока от него, се издигат няколко оформени камъка. Явно не успяхме да ги погледнем от правилния ъгъл, та предположение за тях при първата ни среща не ни хрумна.

И тръгна групата към върха на скалното ждрело, да видим Котката и отгоре.

И се разделихме. Една част се върнаха в началото, при коларския път и хванаха обозначената с жълта маркировка пътека.

Ние пък драснахме право нагоре.

Пътеката нагоре е истински кратка. И още по-истински стръмна.  На места пълзяхме по скалите, разчитайки единствено на ръцете и туристическите си обувки. А за да е напълно интересно, на най-стръмните места над пропастта, и  сипеи преодолявахме.

Не е невъзможно, но изкачването по тази пътека предполага задължително сухо време и добри обувки!

Но за сметка на леко разтреперилите ми се коленца, бяхме възнаградени с още гледки.

Като стража над полето се извисяваше каменна фигура. Първоначално я нарекох „сфинкса“. На такъв ми заприлича.

rhdr

Но колкото повече катерихме нагоре и отново изменяхме ъгъла, толкова повече започна да се превръща той в женска глава.

И започна трансформацията на женската глава. В началото  видяхме лице на извънземна дама. И наистина, насред скалното ждрело сякаш ни гледаше персонаж от фантастичен  филм.

cof

Постепенно извънземната дама се превърна в  глава на жена с тюрбан. И бавно и полека, в очите на цялата група някак този образ на жена придоби образът на Нефертити. Дали отново ни показваха древните връзката с египетските си събратя?

oznor

И не свършваха с това мистериите.

На скалното било отсреща се извисяваха два побити под ъгъл около 45 градуса камъка с куполовидна скала между тях. Какво е, така и не разбрахме. На мен ужасно ми напомни на онези образувания с жлебче в средата, през които минавали слънчевите лъчи в определено време от годината в древните обсерватории. Макар и по-малки, подобни бях виждала и на скалното светилище „Качулата“ над Стрелча и на древната обсерватория „Палеокастро“ до Тополовград.

Съвсем на края на масива два камъка, закрепени сякаш с магия един върху друг и върху скалата, се извисяваха като вретено.

cof

А в скалата пред тях видяхме издълбана във формата на око ниша.

Така магично беше всичко около нас! Сякаш стъпките по стръмния склон ни водеха към портал на друго измерение.

Единствено стръмната и опасна пътека  ме връщаше в нашата реалност и концентрираше вниманието ми върху всяка нова стъпка по стръмния склон.

С последни усилия се изкачихме на върха. Погледнах за последно към мистичните скали. Благодарих им за срещата и се насочих по билото.

И не след дълго се натъкнах на два камъка, положени един до друг. С ясни следи от изсичане по тях.

cof

И ето я арката на Котката от високо.

А след нея, на края на скален рид- стена, се извисяваше нова фигура. Дали отново на жена? Или пък млад момък, пазител на стената?

Не след дълго към нас се присъединиха останалите, тръгнали по маркираната пътека. Отново извади гайдата Красимир Панчев. И отново зазвуча народната ни песен в селенията на древните. И право хоро извихме. В памет на древните и в прослава на настоящите.

cof

Такова беше мястото. На връзка между световете. И на преход между времената.

А под нас се беше ширната земята наша Българска.

150-mestnostta-kotkata-nad-yasenovo-the-rock-cat-qsenovo-bulgaria

Велико беше мястото! Тишината на високите скали и погледа върху долната земя.

И древните ще да са го забелязали. Съвсем наблизо се натъкнахме на трон. Оформен с разточителството на удобния терен. Не беше малък като онези, поставени съвсем на върха на скалите на скалните светилища „Качулата“, „Скумсале“ и „Кулата“ над гр.Стрелча.

Този беше обемен и широк. С оформено място за сядане сред каменните подлакътници.

А съвсем до него беше изградена площадка.

Нямаше по-добро място за почивка, медитация и поглед над владенията.

С нежелание, но пълна с енергия, тръгнах след другите.

Велико преживяване! Прекасно място с прекрасни хора!

Продължихме с част от тях към водапада в скалите на с. Търничене.

А  съвсем наблизо, само на 7 км. е и етнографския комплекс Дамасцена до с. Скобелево ( за който може да прочетете в сайта).

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език