По пътищата на Йордания. И някои разсъждения за арабския брак.

Пътувахме си ние по пътищата на Йордания. Пътуваше с нас и местен йордански екскурзовод. И първоначално въведение в арабската култура на йорданската си страна ни провеждаше йорданският ни водач.

Никак не били екстремистки хората тъдява. Живеели си като всички. Само дето се обличали с по-дълги дрехи. А жените съвсем всичко си покривали. Не било масово, но и такива с бурки пред лицето имало.

За сметка на това, на туристите гледали свободно. Та, си щъкахме ний по летни дрехи без ръкави и дълги крачоли в арабската жега.

И нали туристически глави носехме, все за  интимностите на арабския живот разпитвахме. И разказваше водачът ни. Да, повечето бракове по сметка били. Ама то защото родителите доброто за потомците си мислели. И гледали с добър партньор да ги бракуват. И характерите им да са подходящи. И внуците добре да бъдат сложени. Но ако се случило да се залюбят двама млади,  разбирали това възрастните. И уреждали сбъдването на любовта. Ромео-Жулиетовски драми не държали да разиграват в дългите арабски нощи.

Друго ми хареса.

Възпитавани били от малки чадата на Йордания, че в брака се влиза с уважение. И именно то било водещо. Че любовта и да е силна, прегаря. И в страсти най-различни се превръща. А уважението води двамата към дълбоката старост.

И да не повишават тон било важно. Че каквото и да се каже, с тих тон по-се приема. А кресне ли единият, другият веке и не слуша. Просто крещи насреща в отговор. И те ти драма и скандал. А  тук неуредиците се изказват тихо. И като има диалог, и разбирателство се получавало.

И новатори били йорданци. Първата арабска държава в света, признала официално възможността за разтрогване на брака. Не били вече длъжни младите да търпят до живот брачния хомот. И като не им хареса нещо, могли и да си тръгнат. Само две условия имало.

Ако рече мъжът да се развежда, длъжен бил в деня на раздялата да даде на съпругата си огромна сума пари. Ама не, „в бизнеса ми са парите и издръжка месечно-годиша ще ти плащам“. На куп, на масата ще ги стовари.

За жената още по-лесно. Казва и си тръгва. Само че…децата оставя.

И не било направено това за мъка. А за мисъл. Да не прераства всяка малка неразбория в голяма свада и вече до развод. А да си помислят двамата дълбоко. И само ако  истински сериозни са им намеренията, към развод и да пристъпят.

Ако ли пък се окажели сариозни, следвало второто условие. Разговор с роднините. На тема „Защо бре, ще се развеждаш сега“. И така многобройни били роднините, и така многословни били разговорите. Че ако и да издържал някой някога целия набор беседи, след необозримото отминало време вече трудно си спомняли какво всъщност били тръгнали да обсъждат. И след толкова много напоителни увещания, все се случвало и за семейните ценности да се сетят, пък и онези дълбоки първоначални проблеми вече не така страшни изглеждали. И в общи линии, редки били истински крайните брачни разтрогвания.

За сметка на това, друго работело. Въпреки че свещената мюсулманска книга отреждала по четири жени на всеки мъж, крайно рядко било в Йордания многоженството. И си живеели мирно и щастливо двамата съпрузи. А до намесване в брака на втора съпруга се стигало само ако след истински много години двойката не се сдобивала с деца.

И си живеели като всички. В  хладината на вечерната тъмнина разхождаха черните си шлифери жените по магазините. А мъжете се събираха и гледаха някакви мъжки спортове в кръчмата на открито.

А докато разказите на екскурзовода ни огласяха автобусното пространство, зад автобусните прозорци се редяха  арабските пейзажи. Градовете  сменяха пустинята.

И неизменно в пясъчния цвят бяха сградите им. Дали се сливаха по време на арабските пясъчни бури? Дали ги откриваха лесно собствениците им по време на дългите арабски нощи?

Никак  не бяха редки гледките и на въоръжени с автомати полицаи. А оборудваните им автомобили отмаряха обикновено под опъната палатка. Че жегата явно мореше не само хората.

Въпреки честите срещи с мъжете с автомати, убеждаваше ни местният ни екскурзовод, че днес в Йордания живеели мирно и кротко хората и особена престъпност нямало. А въоръжените полицаи превантивна функция изпълнявали.

Че нали мюсулманска държава, забраната за извършване на престъпления не в закон земен била вписана, а директно в свещената им книга. Коранът повелявал да живеят по Божиите закони. И никой и не мислел да ги престъпва.

И можело да забравите вещ своя някъде. И след една година да дойдете, все там ще я намерите. Така ни разказваше йорданецът.

И така тихо и мирно течеше животът покрай нас, че никаква причина нямахме да се усъмним в думите му.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език