Пътувахме си ние по пътищата на Йордания. Пътуваше с нас и местен йордански екскурзовод. И първоначално въведение в арабската култура на йорданската си страна ни провеждаше йорданският ни водач.
Никак не били екстремистки хората тъдява. Живеели си като всички. Само дето се обличали с по-дълги дрехи. А жените съвсем всичко си покривали. Не било масово, но и такива с бурки пред лицето имало.
За сметка на това, на туристите гледали свободно. Та, си щъкахме ний по летни дрехи без ръкави и дълги крачоли в арабската жега.
И нали туристически глави носехме, все за интимностите на арабския живот разпитвахме. И разказваше водачът ни. Да, повечето бракове по сметка били. Ама то защото родителите доброто за потомците си мислели. И гледали с добър партньор да ги бракуват. И характерите им да са подходящи. И внуците добре да бъдат сложени. Но ако се случило да се залюбят двама млади, разбирали това възрастните. И уреждали сбъдването на любовта. Ромео-Жулиетовски драми не държали да разиграват в дългите арабски нощи.
Друго ми хареса.
Възпитавани били от малки чадата на Йордания, че в брака се влиза с уважение. И именно то било водещо. Че любовта и да е силна, прегаря. И в страсти най-различни се превръща. А уважението води двамата към дълбоката старост.
И да не повишават тон било важно. Че каквото и да се каже, с тих тон по-се приема. А кресне ли единият, другият веке и не слуша. Просто крещи насреща в отговор. И те ти драма и скандал. А тук неуредиците се изказват тихо. И като има диалог, и разбирателство се получавало.
И новатори били йорданци. Първата арабска държава в света, признала официално възможността за разтрогване на брака. Не били вече длъжни младите да търпят до живот брачния хомот. И като не им хареса нещо, могли и да си тръгнат. Само две условия имало.
Ако рече мъжът да се развежда, длъжен бил в деня на раздялата да даде на съпругата си огромна сума пари. Ама не, „в бизнеса ми са парите и издръжка месечно-годиша ще ти плащам“. На куп, на масата ще ги стовари.
За жената още по-лесно. Казва и си тръгва. Само че…децата оставя.
И не било направено това за мъка. А за мисъл. Да не прераства всяка малка неразбория в голяма свада и вече до развод. А да си помислят двамата дълбоко. И само ако истински сериозни са им намеренията, към развод и да пристъпят.
Ако ли пък се окажели сариозни, следвало второто условие. Разговор с роднините. На тема „Защо бре, ще се развеждаш сега“. И така многобройни били роднините, и така многословни били разговорите. Че ако и да издържал някой някога целия набор беседи, след необозримото отминало време вече трудно си спомняли какво всъщност били тръгнали да обсъждат. И след толкова много напоителни увещания, все се случвало и за семейните ценности да се сетят, пък и онези дълбоки първоначални проблеми вече не така страшни изглеждали. И в общи линии, редки били истински крайните брачни разтрогвания.
За сметка на това, друго работело. Въпреки че свещената мюсулманска книга отреждала по четири жени на всеки мъж, крайно рядко било в Йордания многоженството. И си живеели мирно и щастливо двамата съпрузи. А до намесване в брака на втора съпруга се стигало само ако след истински много години двойката не се сдобивала с деца.
И си живеели като всички. В хладината на вечерната тъмнина разхождаха черните си шлифери жените по магазините. А мъжете се събираха и гледаха някакви мъжки спортове в кръчмата на открито.
А докато разказите на екскурзовода ни огласяха автобусното пространство, зад автобусните прозорци се редяха арабските пейзажи. Градовете сменяха пустинята.
Въпреки честите срещи с мъжете с автомати, убеждаваше ни местният ни екскурзовод, че днес в Йордания живеели мирно и кротко хората и особена престъпност нямало. А въоръжените полицаи превантивна функция изпълнявали.
Че нали мюсулманска държава, забраната за извършване на престъпления не в закон земен била вписана, а директно в свещената им книга. Коранът повелявал да живеят по Божиите закони. И никой и не мислел да ги престъпва.
И можело да забравите вещ своя някъде. И след една година да дойдете, все там ще я намерите. Така ни разказваше йорданецът.
И така тихо и мирно течеше животът покрай нас, че никаква причина нямахме да се усъмним в думите му.
