И като видяхме Мъртво море от височината на планината Небо, слязохме и до водите му.
А там туристически център бяха спретнали добрите домакини. С голям басейн и палми за сянка.
Някои пък направо в пълно бойно снаряжение влизаха. Това за дамите. Мъжете по бански-гащи можеха. А съпругите им не сваляха дори забрадките и чорапите. Добре, че жегата се грижеше за бързото изсъхване на мокрите дрехи. Само до ден днешен не мога да си обясня как се справяха със засъхналата сол дамите. Че в добро количество беше тя в морето.
До тук всичко беше по туристическия ни план. Това очаквахме и това правехме. Интересното дойде, когато първият от нас реши да стане. И както сядането в морето беше лесно, така се оказа трудно ставането. Такава беше солната концентрация, че двама трябваше да натискат краката на един, че да стигнат те все пак дъното и да се измъкне той към брега.
И нали народното творчество не познава граници, светкавично измислихме нов вид изнудване. А` нещо не ни хареса, оставяме съответния индивид сам сред мъртвите води.
Не се стигна, разбира се, до изпълнение на подобни страховити закани.
Но пък не мога да се стърпя да разкажа за четирима души от групата ни. Така колоритно бе тяхното присъствие!
Нали от край време все за служебен туризъм си мечтая. И ето, случи ми се да го преживея. Е, посредством екипа на туристическо предаване на една от телевизиите. И все пак. Видях на живо как се прави, както се казва.
За тях ще разкажа в следващото писание.
Аз пък на собствени разноски я карах. Пътувах. И много прекрасни места видях. За което благодаря!
Благодаря, че бях!
