Как се прави телевизионно предаване. Или служебен туризъм по нашенски.

Пътуването ми до Йордания и друго забавление ми беше приготвило. Предоставиха ми го четирима души от групата ни. И  не мога да се стърпя да разкажа. Така колоритно бе тяхното присъствие!

Нали от край време все за служебен туризъм си мечтая. И ето, случи ми се да го преживея. Е, посредством екипа на туристическо  предаване на една от телевизиите. И все пак. Видях на живо как се прави, както се казва.

Тръгнали бяха те с нашата група. Телевизионни предавания за Йордания, Сирия и Ливан да правят.

Четирима души. Две дами. Едната водеща. Другата за текста следваше да се погрижи. Единият от мъжете така и не стана ясно какво изобщо прави. Основно ходеше редом и разглеждаше като всички нас. Може би продуцент някакъв. Или трети шурей по лелина линия на шефа на телевизията. Иначе нямаше обяснение.  А другият го играеше оператор. Че влачеше непрекъснато най-голямата възможна камера. Ама по-често надигаше един хартиен плик със стъклено съдържание.

От руски произход бе героят. И нали все към разговори с рускоговорящи се стремя, преследвах го цели няколко часа в опит разговор да завържа. И все лошо ме гледаше добрият молодец. И ме светнаха най-отпосле други от групата. Че алкохолът на тази жега му създавал достатъчно тежки преживявания. И да спра поне аз да го преследвам.

Е, спрях. Само дето той отпочна. Всъщност, той само свърши каквото свърши. А свърши това, че заплеснат по хартиения си плик, изгуби голямата камера. Наистина не знам как му се отдаде. Истински голяма беше тя. Но, явно огнената течност с огъня във въздуха си бяха истински недобра комбинация.

И дойдоха целия екип за съвет като как сега да не я плащат. Е, обясних аз смисъла на застрахователната измама и, недоволни, ме оставиха. Не остави, обаче, операторът, хартиения си плик. И след като целия телевизионен екип сал с една последна камера бе останал, очаквах някак си значително по-грижовно отношение към нея. Затова така се втрещих, когато насред Мъртво море чух гробовен вик от –  към водите: “Абе, и четиримата сме в морето. Кой е при камерата? Ако я загубим, как ще си направим  предаването“.

И мислите, че бясно препускане към брега последва? А, не. Раздали се бяха членовете на телевизионното предаване и разпускаха качествено. Слава Богу, престъпността тъдява не се ширеше, та оцеля камерата. И снимков материал явно имаше.

Само дето така и не ми стана ясно как с текста се бяха справили. Че дамата, която за него отговаряше, не отстъпваше по колоритност на оператора си. Нали с местен екскурзовод все пътувахме, та имаха си те (екскурзоводите) навик да мълчат като партизан на разпит в хладината на автобуса. И а` слезем,  строяваха ни чинно под палещото слънце и започваха дълго и напоително с историите и легендите. И това беше времето да запише кое – какво дамата с текста. И как й се получаваше на милата, все успяваше телефонът й точно в тези паметни мигове да звънне. И в дълги разговори да прекара цялата екскурзоводска епопея.

И неизменно след края на нейния разговор, респективно на екскурзоводската беседа, възкликваше гръмогласно: “Е, аз пак нищо не успях да запиша! Сега какво ще кажа за предаването?“ И наместо да направи единствения възможен извод от цялата поредица повтарящи се събития, че да вземе и да се поправи, също така неизменно тръгваше по хората от групата да ги увещава да й повторят чутото и разбраното. И както се установи, ама никак не държеше на верността, или правилното му възприятие.

На водещата задачата беше най-тежка. Явно, от няколко снимачни дена едно предаване трябваше да бъде спретнато, та се движеше милата дни наред с едни и същи дрешки. Че не върви да обясни на драгите зрители преобличането си в средата на предаването. И не беше най-тежкото това. Освен същите вече дълбоко мръсни и потни дрехи, разхождаше тя и  тежкия си  сценичен грим. Че ние на туризъм, ама тя по работа беше дошла. А той течеше ли насред арабската жега. И го бършеше тя. И пак го полагаше. Мъка, ви казвам.  Няма такава трудова жертвоготовност!

И все се изненадваше, че насред пустошта и калната палатка нейде из Сирия, например, интернетът слаб бил и не захранвал лаптопа й. Че то, предаванията, и сами можело да се спретнат, както всъщност се оказа. Но гаджето й непростимо необгрижено от към разговори щяло да остане.

Забавляваха ни четиримата много. Досаждаха ни също. още повече.

И колкото и гротеско да беше присъствието им, направиха си хората предаванията. Че не едно. И пари бяха получили. И публиката се е радвала, най-вероятно. Че е и вярвала на, меко казано, странния текст.

 

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език