Пътуването ми до Йордания и друго забавление ми беше приготвило. Предоставиха ми го четирима души от групата ни. И не мога да се стърпя да разкажа. Така колоритно бе тяхното присъствие!
Нали от край време все за служебен туризъм си мечтая. И ето, случи ми се да го преживея. Е, посредством екипа на туристическо предаване на една от телевизиите. И все пак. Видях на живо как се прави, както се казва.
Тръгнали бяха те с нашата група. Телевизионни предавания за Йордания, Сирия и Ливан да правят.
Четирима души. Две дами. Едната водеща. Другата за текста следваше да се погрижи. Единият от мъжете така и не стана ясно какво изобщо прави. Основно ходеше редом и разглеждаше като всички нас. Може би продуцент някакъв. Или трети шурей по лелина линия на шефа на телевизията. Иначе нямаше обяснение. А другият го играеше оператор. Че влачеше непрекъснато най-голямата възможна камера. Ама по-често надигаше един хартиен плик със стъклено съдържание.
От руски произход бе героят. И нали все към разговори с рускоговорящи се стремя, преследвах го цели няколко часа в опит разговор да завържа. И все лошо ме гледаше добрият молодец. И ме светнаха най-отпосле други от групата. Че алкохолът на тази жега му създавал достатъчно тежки преживявания. И да спра поне аз да го преследвам.
Е, спрях. Само дето той отпочна. Всъщност, той само свърши каквото свърши. А свърши това, че заплеснат по хартиения си плик, изгуби голямата камера. Наистина не знам как му се отдаде. Истински голяма беше тя. Но, явно огнената течност с огъня във въздуха си бяха истински недобра комбинация.
И дойдоха целия екип за съвет като как сега да не я плащат. Е, обясних аз смисъла на застрахователната измама и, недоволни, ме оставиха. Не остави, обаче, операторът, хартиения си плик. И след като целия телевизионен екип сал с една последна камера бе останал, очаквах някак си значително по-грижовно отношение към нея. Затова така се втрещих, когато насред Мъртво море чух гробовен вик от – към водите: “Абе, и четиримата сме в морето. Кой е при камерата? Ако я загубим, как ще си направим предаването“.
И мислите, че бясно препускане към брега последва? А, не. Раздали се бяха членовете на телевизионното предаване и разпускаха качествено. Слава Богу, престъпността тъдява не се ширеше, та оцеля камерата. И снимков материал явно имаше.
Само дето така и не ми стана ясно как с текста се бяха справили. Че дамата, която за него отговаряше, не отстъпваше по колоритност на оператора си. Нали с местен екскурзовод все пътувахме, та имаха си те (екскурзоводите) навик да мълчат като партизан на разпит в хладината на автобуса. И а` слезем, строяваха ни чинно под палещото слънце и започваха дълго и напоително с историите и легендите. И това беше времето да запише кое – какво дамата с текста. И как й се получаваше на милата, все успяваше телефонът й точно в тези паметни мигове да звънне. И в дълги разговори да прекара цялата екскурзоводска епопея.
И неизменно след края на нейния разговор, респективно на екскурзоводската беседа, възкликваше гръмогласно: “Е, аз пак нищо не успях да запиша! Сега какво ще кажа за предаването?“ И наместо да направи единствения възможен извод от цялата поредица повтарящи се събития, че да вземе и да се поправи, също така неизменно тръгваше по хората от групата да ги увещава да й повторят чутото и разбраното. И както се установи, ама никак не държеше на верността, или правилното му възприятие.
На водещата задачата беше най-тежка. Явно, от няколко снимачни дена едно предаване трябваше да бъде спретнато, та се движеше милата дни наред с едни и същи дрешки. Че не върви да обясни на драгите зрители преобличането си в средата на предаването. И не беше най-тежкото това. Освен същите вече дълбоко мръсни и потни дрехи, разхождаше тя и тежкия си сценичен грим. Че ние на туризъм, ама тя по работа беше дошла. А той течеше ли насред арабската жега. И го бършеше тя. И пак го полагаше. Мъка, ви казвам. Няма такава трудова жертвоготовност!
И все се изненадваше, че насред пустошта и калната палатка нейде из Сирия, например, интернетът слаб бил и не захранвал лаптопа й. Че то, предаванията, и сами можело да се спретнат, както всъщност се оказа. Но гаджето й непростимо необгрижено от към разговори щяло да остане.
Забавляваха ни четиримата много. Досаждаха ни също. още повече.
И колкото и гротеско да беше присъствието им, направиха си хората предаванията. Че не едно. И пари бяха получили. И публиката се е радвала, най-вероятно. Че е и вярвала на, меко казано, странния текст.

