Не му намерих досега мястото, но е твърде важно, за да остане в забвение.
Листата от кока. Ами, имат си перуанците такова растение, кока. И берат листата му. И ги дъвчат. Пробвах. Но се оказа занимание за истински смелите. Не че нещо, но не можах да се отърся от усещането, че дъвча сено. И повече от няколко секунди не успях да го упражнявам.
И за такива префинени като мене туристи, предвидили бяха местните направа на чай от листата на кока. И удобно бяха разположили добро количество от тях във фоайето на всеки хотел, хостел, или къща за гости. И термос с гореща вода в съседство. И с това започваше и завършваше всяко наше посещение. С чай от листата на кока. То така преминаваше и по няколко пъти на ден.
А беше нужно, за да преживеем по-лесно голямата височина и разредения въздух на перуанските планини. Нещо на кръвоносните съдове правела коката, че да му е добре на организма и на тази непривична височина.
Така ще ви кажа. Най-вероятно и тази функция чинно си бяха изпълнили листата. Но на мен друг един ефект по-ми хареса. Като носител на ниско кръвно налягане, си шетам аз по живота в обичайно полусънно състояние. И много кафе и стафиди са ми нужни, че да се държа в кондиция в ежедневието.
Е, ни кафе, ни сладко пожелах в Перу. Държаха ме листата от кока буквално на гребена на вълната. Вярно, че и безкрайно положителните емоции отдаваха своята дан за поддържането на адреналина. Но и листата си ги биваше. И както се казва, и сега не бих отказала. Но не са така разрешени в родината, за жалост.
И за много малко да разбера точно колко.
Нали разумният мозък си оставям у дома при пътешествията ми. А си взимам само онзи, отговорен за възприятие на новото, че и за споделянето му с приятелите „като се върна“. Та, още първия ден завих грижливо добра купчинка листа и ги прибрах на сигурно в куфара. Така де, да покажа на близки и приятели. Че то разказ без веществени доказателства не бива.
И още през първия ден ни напомни водачът ни за тънката разлика относно разрешителния режим за коката у дома и в държавата на перуанските ни домакини. Че дори добави поучително „И да не вземе някой от вас да се подлъже да вземе….“. И то никой от останалите и не си и помисли. Само дето аз вече го бях сторила. И да речеш, единственият юрист в групата бях, на всичкото отгоре.
А листата от кока така добре разпространени бяха в Перу. Всичко правехе с тях перуанци. То не бяха бонбони с кока, шоколад с кока. Само на филийки не ни предлагаха да ги мажем. Опитвахме ние. И разумно там си оставяхме всичко.
И така ме беше поело пътешествието и мистичните истории за инките, че дори бях и забравила за сгънатата в куфара купчинка листа.
Нямаше и да се сетя за нея. И сякаш нещо ме накара в последния ден да бръкна в по принцип неизполвания от мен джоб на куфара ми. И с истинска изненада ги открих. Благодарих искрено на добрия ми Ангел -хранител, който за пореден път се бе погрижил за добруването ми. Оставих купчината листа в хотела и поех с останалите към летището.
Регистрирахме ние багажа си и пое той на свой ред по дългата лента към багажното отделение на летището за разпределение по самолетите. И в тоз момент дребно едно обстоятелство ме накара да си припомня за Ангела ми хранител. Няколко кучета се разхождаха по лентата и с интерес душеха туристическите куфари. Огледах се. Нищо не се случваше.
Чак по-късно осъзнах, че то нищо и не биваше да се случва там. Все пак, защо да изобличават евентуалния нарушител, като в Перу консумацията на листа от кока си беше напълно легално и в реда на нещата. Изпращаха те сигнала до мястото на назначението. Хитри бяха, както се казва.
И кацнахме си ние на летище София. Докато чакахме багажите си пред лентите в родината, споделих с останалите притеснението си как ще се прибера до родния Пловдив посред нощ, ако случайно нещо се обърка и натовареният със задачата приятел не пристигне.
Взехме си куфарите. И докато го влачех към изхода, вече други мисли ме вълнуваха. Присетих се за купчинката листа от кока, която оставих в последния момент преди отлитане. И тъкмо казвах на останалите:“Видяхте ли, нищо не се случи. Можех да си ги докарам“. И пред мен се изправи униформен служител на летището. Погледна ме той строго и изрече:“Митническа проверка“. Още под влияние на веселото настроение усмихнах му се аз закачливо и го попитах дали се шегува. И в момента, в който срещнах още по-строгия му поглед, а устните му изрекоха студено: “Госпожо, елате с мен за проверка на куфара Ви“, ми се подкосиха краката. Цветни картини на „какво можеше да стане“ запрепускаха пред погледа ми.
Въпреки че, слава Богу, бях оставила листата, преседяли бяха те в куфара ми близо месец. И така, явно, напоили бяха с аромата си същия този куфар, че беше усетило кучето в Лима. И бяха изпратили сигнал перуанските митнически служители. И само ме чакаха да кацна нашите.
Чакаха ме и останалите от групата, вече в салона за чакащи. Засмяха се, когато разбраха, че проблем няма. И ме подкачиха.“А се притесняваше как ще се прибереш в Пловдив. Ето, държавен транспорт щяха да ти осигурят“.
Слава Богу, и добрият ми приятел ме чакаше също. Та, в топлата му компания, а не в държавна кола се прибрах у дома. И за пореден път се зарекох да не си и помислям за неразумност в чужбинско. Пък на приятелите ми и само разкази ще са им достатъчни.
И попрочетох отпосле малко за листата от кока:
„Кока е била наречена „аспирина на Андите“. В района й на разпространение тя се използва за лечение на всички видове болки, ревматизъм, настинки, грип, запек, смущения в храносмилането, колики, разстроен стомах, височинна болест, изтощение, слабост. Листата противодействат на стреса при голяма надморска височина и подобряват усвояването на кислород в нея“. ( Ето защо пиехме толкова много чай!)
„ Димът от изгарянето им е полезен за вдишване при астма, кашлица и бронхит.
Употребяемата част на растението е неговата листна маса. От засаждането до първото прибиране на листа от кока изминават около 18 месеца. Храстът ще произвежда годна за употреба листна маса в продължение на 20-30 години. През влажния сезон тя се бере на всеки 50-60 дни, а през сухия на всеки 3-4 месеца. Не е проблем ако всички негови листа биват откъснати. Дори ако не се берат всички, храстът ще израстне в дърво, чиято листна маса ще има вече липсващо или слабо психоактивно действие. По-младите листа, обикновено съдържат по-големи количества психоактивни алкалоиди.
Кока съдържа следните химични вещества:кокаин; метилекгонин цинамат (methylecgonine cinnamate); бензоилекгонин (benzoylecgonine); труксилин (truxilline); хидрокситропакокаин (hydroxytropacocaine); тропакокаин (tropacocaine); екгонин (ecgonine); кускохидрин (cuscohygrine);
дихидрокускохидрин (dihydrocuscohygrine); никотин; хидрин (hygrine).
Пресните листа съдържат още етерично масло, флавоноиди, дъбилни вещества, витамини А, В и С, минерали, особено калций и желязо. 100 грама листа от кока предоставят всички важни минерали и витамини. И пресните и сушени листа имат отлична хранителна стойност, затова се считат от местното население за супер храна“.
