Безплатни интернет карти.
С акохола се справихме, но имаше нещо по-важно, интернет щеше да ни трябва през следващите ни арабски дни и нощи. Бе чела Веси, че давали емиратите на всеки турист при кацане по една безплатна карта с интернет. И вярно, че богати, но не ми се струваше да е напълно вярна тази информация. Така бързо бяхме минали през гишетата за паспортен контрол, че даже не обърнах внимание как заедно с паспорта ми връчи арабинът в бяло едно синьо картонено пликче. И се сетихме за него в момента, в който тръгнахме да напускаме летището. Нали трябваше да си дирим хотела, а за това все интерет щеше да ни е нужен. И отвори своето пакетче Дани. И да, оказа се вътре сим карта. Гласеше надписът на пакетчето, че съдържала всяка карта по 1 гигабайт от интернета. Пишеше още, че важи за 24 часа. И тъй като не бе уточнено от кога започва отброяването на тези часове, а и не ни ги регистрираха при получаването, за наше удобство решихме, че е от момента на активирането. И както го решихме, видяхме се с решен проблем. Щяхме да активираме всяка от картите последователно и така си осигурявахме четири дни с интернет, напълно достатъчно за времето извън кораба. Още повече само Дани имаше слот за допълнителна карта в телефона си, така че с радост възнамерявахме да му отстъпил нашите, пък той щеше да чертае маршрутите на всички. Щяхме да разберем по-късно, че всъщност отброяването е от момента на раздаването на картите, а не от активацията им, само че това щеше да стане няколко дни по-късно.
Днес активира своята карта Дани и спря смутено. Веднага след поставянето на картата, личният му телефон му изписа приветствие: „Здравей, Даниел!“. Значи, не се бяхме разминали без никаква регистрация, щом знаеха, че това е картата на Даниел, значи регистрирани бяха картите поимено. И кога само бяха успяли?, придобих усещането, че просто ни раздадоха по едно пакетче, случайно взето от цял куп с такива пакетчета. Може цял куп и да имаше, но никак случайно не бяха раздадени картите. Оказаха се хората на Дубай изключително организирани и подготвени. Успял бе някак служителят да регистрира всяка от картите на минаващите пътници. Хем любезен жест правеха към гостите си, хем и за сигурността си бяха се погрижили, да се знае от коя карта кой какво прави и бързо да стигнат до извършителя в случай, че лоши мисли му минат през главата, пък реши и да ги реализира.
Използвахме смело първият гигабайт. Само че когато дойде времето за втория разбрахме, че не е така лъскав и безметежен подаръкът. Уверихме, че написаната валидност от 24 часа на картончето бе от момента на раздаването им. И така останаха напълно неизразходвани останалите ни три карти.
Но в онзи първи момент не се замислихме повече над въпроса, уморени бяхме и искахме в хотела.
Метро и карти за градския транспорт.
Работеше още метрото, а и нали имахме интернет, решихме да се предвижим като едни смели европейски туристи. Тръгваше метрото от самото летище и се подредихме ние до гишето за билетчета. Предлагаха хората в Дубай карти-пластики. Имаше си машини на всяка станция и на тях се зареждаха картите с пари в брой, или от кредитна карта. Даваха тези карти право на превоз с всеки наличен градски транспорт в града – метро, автобуси, трамваи и лодки. Трябваше да се регистрират и на влизане, и на излизане от превозното средство. Взимаше системата от картата задължителните първоначални 3 дирхама, а след регистрация на излизане взимаше допълнително, ако превозът е преминал през различни транспортни зони. А когато в картата са останали по-малко пари от цената на предстоящия превоз, тя не позволяваше на приносителя си да премине, а следваше да се зареди. Машини за зареждане имаше на спирките на автобусите и трамваите, а също и на метростанциите, така че никаква трудност не срещнахме с това действие.
А в онази първа нощ, снабдени с картите си, се подредихме до затворените врати на тунела, зад който щеше да спре метро-влакчето. Имаше си таакъв тунел със затворени врати всяка метростанция. И се отваряха те едва след като пристигне метро влакчето и синхронизира своите врати с тези на тунела на станцията. А в останалото време никой нямаше достъп до линиите и до пространството между тях, така бяха елиминирали местните всяка опасност от злополуки.
И тъкмо ни заразказва Веси как е чела, че в метрото в емиратствата има по един вагон само за жени и деца, погледнахме си в краката. С розов надпис и картинка на жена с дете ни уведомяваше, че сме застанали именно до този от вагоните. Така се ентусиазирахме от непознатото, че изгуби Дани неравната борба с трите женки, разбра ни напълно и се отправи към следващия вагон. Дойде влакчето и се качихме ние с останалите женуря. И доста приветлив бе вагонът, че и доста свободен. Помолихме две дами да се преместят, за да можем да седнем заедно. Женски вагон, усмихнаха се дамите и седнахме на една седалка трите. Оказа се по-късно, че не само в метрото има подобен вагон, имало и такива таксита, предназначени само за жени и деца, дори водачите на тези таксита били жени, а се различавали дамските тасита по розовите тавани на автомобилите. Огледах се, сред пътничките имаше дами от всякакви народности, всички бяха с открити лица и сал няколко от тях бяха с типичните за исляма покривала на главите си. Не се стърпях и попитах една от дамите защо пътува в този вагон, дали съпругът й, или семейството й я задължават. Не, не я задължавали, напълно било прието да пътува във всеки един от останалите вагони. И както щях да се убедя в следващите дни, много от забрадените дами именно така и правеха. Само че този вагон предлагал една идея повече спокойствие. Особено ценно било това в часовете, когато се прибират от работа всички и освен голямата блъсканица, имало опасност в общите вагони да се уетят неприятните миризми на целодневния труд. И не пътувала тя винаги в него, но го предпочитала в пиковите часове.
Благодарих й за информацията, направихме си кифленско селфи и дойде времето за слизане. Беше ни резервирала Мира хотел в района на Дубай Марина, от тук предполагаше, че ще тръгне круизният ни кораб. Оказа се, че няма да е точно така, но пък районът беше хубав и с удоволствие щяхме да се разходим из него на сутринта.
