Именно така започваше историята на Дубай, с малцина жители, образували рибарско селище на брега на Персийския залив.
Върнаха ни разказвачите още малко по-далеч, оказа се, че доста нови са естествените граници на архипелага. Само преди около 5000 години бреговата линия отстъпила към вътрешността на страната и добила съвременния си вид. Постепенно морето донасяло пясък и покрило с него целия район.
Най-ранните сведения за територията, на която е разположен днес градът датират от 6 век пр.н.е., когато е била подчинена на персийската династия на Ахеменидите. От 3 до 6 век принадлежи на Сасанидите, наречена „Втора персийса империя“.
През 7 век персите са изместени от Арабския халифат. А като нови стопани, те наложили и своята религия над местното население. От този момент и до сега основната религия на територията на Дубай и ОАЕ е ислямът.
Ключова роля в развитието на местното население изиграли перлите. Гмуркали се хората на някогашния Дубай в морските дълбии на лов за тези скъпи съкровища. Събирането на перли било описано още в края на 1580-те години от венецианския търговец на перли Гасперо Балби. И при описанието си той споменава градът като Dibei. Въпреки това учените приемат, че първите сведения за съществуването на града Дубай датират от 1799 г. Тогавва населението на града било само около 1 200 жители. И се криели те от враговете си зад стените на форта Ал Фахиди в центъра си, до него щяхме да стигнем на следващия ден. А бил изграден той около единствения източник на питейна вода, тя била ценна за района, нея си заслужавало да охраняват.
Изключително добро е географското положение на Дубай. Няколко пъти повториха нашите разкаваи, че Дубай, чисто географски, се намира не в Близкия Изток, както е прието, а в Азия. Така или иначе, разположен е той на пътя за Индия и Иран и са спорели за територията му през вековете освен персийските династии, също Португалия, Иран, Турция и Оман. В крайна сметка печели Великобритания. Идва британците в емирствата, за да обезпечат пътищата си към най-голямата си колония, Индия и подписват през 1835 г. примирие с Дубай като част от останалите емирства. Разполагат по бреговете на днешните емирства своите военни сили като установяват британски протекторат над територията, а емирствата наричат „договорните държави“.
Не бил щастлив 19 век за жителите на Дубай. Защитени били вече от войските на Великобритания, но ги настигнали други две големи катастрофи. През 1841 г. избухнала епидемия на едра шарка. Това принудило жителите да се преместят на изток от Дейра. Половин век по-късно, през 1894 г. пожар изпепелил Дейра и унищожил повечето домове.
Спасило града отново прекрасното му географско положение, заради което продължавали да се стичат в чертите му търговци от всички краища на региона. Добър бил и Емирът на Дубай, за да задържи наличните и да привлече нови чуждестранни търговци, намалил данъците. Този ход привлякъл търговци от Шарджа. Днес Шарджа е едно от емирствта на ОАЕ, а тогава бил основният търговски център на региона.
За пореден път изиграло добра роля географското положение на града. Този път важна се оказала близостта до Иран и заради нея пристанището на Дубай привлякло вниманието на множество чуждестранни търговци. А с течение на годините търговия голяма част от тях се заселили заедно с фамилиите си в Дубай и така в началото на 20 век градът вече бил едно от най-важните пристанища в Персийския залив, а през 1910 г. населението на града нарастнало на около 10 000 жители. Пазарът, разположен на брега от страната на Дейра, имал около 350 магазина, а процъфтявал и добивът и износът на перли.
Добивът на перли процъфтявал до настъпването на Голямата депресия през 1930-те години. Тя отминала, но междувремено в Япония била разработена индустрия за отглеждане на култивирани перли във ферми и трудоемкият процес по добив на истински вече не бил така печеливш.
През 1966 г. Дубай се обединил с Катар и двете емирства приели за своя парична единица риал. А когато последните военни кораби на Великобритания напуснали бреговете на емирствата и им оставили независимостта, на 2 декември 1971 г. Дубай, Абу Даби и още пет емирства се обединили сформирали Обединените арабски емирства. Не се включили в състава им Катар и Бахрейн, въпреки предварителните уговорки. А през 1973 г. Дубай се присъединил към останалите емирства и от към използваната от жителите му валута и приел общата валута ОАЕ, дирхам.
Съвремието на Дубай.
Продължаваха разказите на моите задочни събеседници. И ми разказваха те как, когато в средата на миналия век бил открит нефт в съседното емирство АБу Даби, истерично започнали да го търсят и на територията на Дубай. Само че нямали същия успех тукашните жители. Намерили, наистина, през знатната 1966 година, но залежите се оказали недостатъчно.
Не случили дубайци на нефт, случили, обаче, на цар, в случая, на емир. До там бил мъдър той, че хвърлил печалбите от недостатъчния добив на нефт в строежа на какви ли не забавления. А целта му била да привлича туристи от цял свят и да превърне емирството в център на забавления в световния туризъм. И доста добре му се получило, предлагаше днес пустинен Дубай какви ли не невероятни преживявания. Имаше огромен аквариум с екзотични риби на изкуствения остров Палм Джумейра. По-малък аквариум със зоо кът бе построен в Дубай Мол. В друг от мол, Молът на Емиратите, бе изградена не просто ски писта, а цял високопланински ски курорт. Имало в него няколко писти с различна степен на трудност. Предлагаше на гостите си чудното водно представление на фонтаните пред Бурж Халифа, предлагаше светлинно представление по самата Бурж Халифа. Имаше огромна цветна градина, имаше квартал, построен върху каналите, имаше изградени две стари селища, показващи живота на местните преди днешния просперитет. Предлагаше речен круиз покрай високите си небостъргачи, предлагаше яхтени разходки и в района на красивата марина. Имаше безкрайните сук-ове (пазари), на които се продаваха какви ли не чудеса от подправки през дрехи до злато. Да, златото бе отделна притегателна сила за туристите, купуваха като в хранителен магазин. А привлекателността на цената му идвала от факта, че Дубай извоювал статута на безмитна зона.
Неизброими бяха удоволствията за туриста, които се предлагаха в емирството. И не бе възможно да се посетят всички в рамките на една почивка, или пътешествие и продължаваше да вълнува градът умовете дори на тези, които го бяха посетили не веднъж и ги привличаше отново и отново. А така динамично бе строителството в него, че при всяко ново посещение можеха туристите да намират все нови и непознати до сега забавления.
Така се чувствах и аз. Бях идвала в Дубай преди десетина години и бях прекарала тук три дена в рамките на по-голямо арабско пътешествие. И си мислех, че много съм видяла, а се оказа това „много“ съвсем незначителна част от наличните забележителности в момента. И тръгнахме по тях в онзи ден върху двуетажия туристически автобус.
