Пристигнахме до отсрещния бряг, а малко по-навътре от брега се издигаше Фортът Ал Фахиди, една от най – старите архитектурни сгради в град Дубай, запазена до днес. Онзи форт, който пазел от врагове древните жители на малкото рибарско селище някога.
Посрещна ни крепостта с високите си дебели стени и двете си масивни кули. Отидохме до портата, оградена от оръдия, но остана тя затворена пред нас, затворен бил музеят за реставрация.
За радост, бях го посетила при предишното ми посещение на Дубай, а днес си припомних как крепостта –форт била издигната през 1878 г. Изградени били масивните крепостни стени от глина, черупки и корали, споени с вар. Стените били изградени във формата на квадрати и ограждали обширен двор. В него се събирали хората, за да се защитят при нападение от неприятели. С течение на времето в двора била изградена резиденция на владетеля и държавен затвор. В резиденцията се настанила владетелската фамилия, а в затвора били преведени затворници, изпратени в изгнание.
Посрещнала крепостта независимостта на младата държава в окаян и полуразрушен вид. Но наредил лично управляващия емир Шейх Рашид ибн Сайед ал Мактум да бъдат извършени ремонтни работи и била съживена старата крепост, а в подземните й помещения отворил вратите си музей. Него реставрирали днес и щял да показва на посетителите си сцени от ежедневието на местните жители някога, етапите в добива на перли, ориенталски музикални инструменти и древните лодки и медни оръдия.
Heritage village
Е, може би следващия път, отправихме се днес към селенията на Heritage village. Него бяхме посетили вчера, в него бяха онези стари вълшебни сук-ове с истинските материи. Нямаше удържане Веси, останали й бяха неща за довършване от вчера, та се пусна по малките дюкянчета. А ние седнахме на едно кафене на канала за кафе и кюнефе. Започнахме да чертаем бъдещите маршрути и за пореден път се убедих, че много спешно трябва да си сменям телефона. Работеше си той добре, но само в родината. По някаква неразгадаема за мен причина, напуснеше ли границата, спираше да ме обслужва. А най-неприятното бе че спираха да работят „гугъл карти“. Спряха и сега въпреки, че си бях свалила дори оф лайн карта на емирствата. Не можех дори да си отбележа хотела. Нали съм пълна с хитрини, опитах се да го измамя. Докато съм в мрежата на някоя wi fi си правех маршрут по нужните ми забележителности и си го оставях на монитора. Така нямаше да знам, наистина как точно да се движа, но щях да имам представа къде се намирам и пак щях да се оправя. Но не, не успях дори с това да го излъжа. Верен в обхвата на wi fi, губеше всичко начертано в момента, в който го напуснем. Изчезваше и начертаният маршрут и оставаше картата чисто бяла, ни градове, ни улици, ни нищо. Определено нямаше как да бродя сама из града, а вече стана ясно, че всеки от нас има своето виждане за разглеждането му. Твърде много забележителности и забавления предлагаше Дубай, не можехме да ги постигнем за два дни. Намери Дани сайт и със скоростта на светлината си закупих електронна интернет карта. За радост, съгласи се особеният ми телефон да я приеме. Вярно, правеше си номерата и току отказваше да я отвори, но в повечето пъти, след няколко рестартирания, успявах, та в общи линии безпроблемно шетах из града.
След кафенето се преместихме на вчерашното място с прясно изстискания сок от манго. Викнахме си по още един и установихме, че повторението никога не е същото, не бе така вкусен сокът както вчера. Това и очаквах още когато видях как слага в шейкъра парчета от неузряло манго, нямаше още сладост, милото. Нейсе, пак вкара някаква свежест в телата ни. А ние вкарахме известна яснота относно плановете за следващия ден. Дани и Мира възнамеряваха да се върнат в хотела и да се настанят, че да си остави Дани тежката раница. Ние с Веси щяхме да бродим наоколо и в 18.30 ч. се разбрахме да се срещнем пред фонтаните на Дубай Мол за вечерното им представление. Имахме и двете с Мира карти с интернет, така че можехме да си контактуваме напълно безпроблемно.
