Инвърнес – столицата на Хайландс в Шотландия.

Достигнахме в един ден прекрасен и до Инвърнес (Inverness). Прекрасен град и административен център на областта Хайландс в Шотландия.

Разположен бе градът около устието на река Нес, при вливането й в залива Мъри. И го населявали днес около 45 000 жители.

Близо до бреговете на река Нес бе издигната и величествената Катедрала в Инвърнес (Inverness Cathedral). Известна била също и като Катедралата на Свети Андрей. И представлявала катедрала на Шотландската епископална църква и седалище на епископа на Морей, Рос и Кейтнес.

А местоположението й я издигало до най-северната съществуваща епархийска катедрала в континентална Великобритания. Другите й посестрими, катедралата Дорнох, катедралата Фортроуз и катедралата Елгин, макар и по-северно разположени, не действали вече като епархийски катедрали.

Катедралата на Инвърнес била и първата нова протестантска катедрала, завършена във Великобритания след Реформацията.

Построена била катедралата във времето от 1866 г. до 1869 г. И не по-малко величествена бе вътрешността й.

И много радушно ни посрещна разпоредителят й днес. Поисках си брошура на руски. И се усмихна широко. И до източноправославни руски икони ни изпрати. В самата протестантка катедрала бяха поставени те.

Много книги оставени бяха за миряните. Оставени за помощ, надежда и вяра в трудните на живота моменти на всеки един.

И детски кът около книгите беше оформен. Да се чувтват добре поканени и най-малките.

Знаменити били и камбаните на катедралата на Инвърнес. Пръстен от десет камбани изпълнявал църковните мелодии. И отбелязани били те като най-северния звън на камбани в света.

Излязохме от катедралата и друга величествена сграда привлече вниманието ни. Стоеше от другия бряг на реката Нес Замъкът Инвърнес (Inverness Castle).

Построен бил замъкът през 19 век на скала с изглед към река Нес. Издигнат бил на мястото на отбранително съоръжение от 11-ти век. На това място имало замък от много векове, разказват местните. За жалост, реконстукция течеше в момента зад стените му и не бе отворен той за посетители.

Ограден бил замъкът от бастионни стени. И включвал Шерифски съд и Окръжен съд, първоначално построен като затвор. Шерифският съд се помещавал в старинната сграда чак до 30 март 2020 г., когато и бил преместен в Центъра за правосъдие в Инвърнес.

Пресякохме реката по изградения над нея мост. Позабавлявахме минувачите със снимките до китните му растения. Погледахме водите на реката Нес.

И видяхме на брега, от който идваме, огромните сгради на други две църкви.

Същите църкви се виждаха и от пешеходния мост. И по него се върнахме.

И бе той Greig Street Bridge. Висящ мост, построен през 1880–1881 г.

Състои се от два странични участъка от 20,4 метра и централен участък от 61,3 метра.

Интересно преживяване предоставяли на туристите младите жители на града. Специален техен обред ги карал да преминат до една трета от пътя по моста и да скачат нагоре и надолу в унисон. Това унисонно скачане създавало прочутата „синусоида на Грейг Стрийт“. Което на простоцарски ще рече, че разклащал се мостът. И радвали му се извършителите. И хвърлял в ужас туристите. И дала тя на моста местното прозвище „Подскачащият мост“.

Само можех да се благодаря, че не случихме така специалния обред и мирно и кротко през моста преминахме.