А докато обикаляхме, си припомнях прочетеното.
Въпреки че асоциирах името на града с величественото животно, етимологията му се оказа съвсем различна. И съвсем християнска. Всъщност, Кония бил исторически известен като Икония по време на класическата античност и през средновековния му период. IKÓNION на гръцки и като ICONIUM на латински. А Ikónion дошъл от елинизация на по-старо лувийско име Ikkuwaniya.
Повечето историци обясняват името Иконион като производно от εἰκών (икона). Това пък дошло от древногръцка легенда, която приписва името му на „eikon“ (образ) или „главата на горгона (Медуза), с която Персей победил местното население население преди основаването на града. легендата повелява как Персей, след като се оженил за Андромеда, основал града и го нарекъл Амандра (Ἄμανδραν). Издигнал в него стела, изобразяваща Горгоната. И заради това изображение по-късно променил градът името на Иконион.
Според изследователите, регионът на Кония бил обитаван от третото хилядолетие пр.н.е. През този дълъг период градът бил управляван от различни цивилизации. И хети, и фригийци, и класически гърци, и персийци, и елини, че и римляни се разхождали по улиците му.
За жалост, не останало много от тях.
През 11-ти век селджукските турци завладяли района. Направили Кония столица на своя нов султанат Рум. При селджуките градът достигнал върха на своето богатство и влияние. След смъртта на Рум, Кония попаднал под властта на Караманидите. А след това бил превзет от Османската империя през 15 век и много мюсулмански джамии били издигнати в това време. След Турската война за независимост градът станал част от съвременната Република Турция. А днес от цялото му разнообразно иторическо наследство останали сал джамиите, при това в пълно изобилие.
Бродейки по улиците му, срещахме също много тюрбета – гробници на мюсулмански величия. Всички бяха изградени неизменно във формата на малка обла къщичка от тухли. Някога може би били издигани в покрайнините, или сред големи паркове. Градоустройството и множащото се население на града днес вече ги бяха приобщили между жилищните постройки. А голяма част от тях имаха вид на полупустеещи, поне нямаше никаква следа да са посещавани.
Днес градът е свързан с дервишите. А орденът им, суфийският орден Мевлеви бил създаден през 1273 г. Известни били дервишите с дългите си широки одежди и въртящия си танц, благодарение на който изпадат в медитация и връзка с божествените сили. Именно въртящи се дервиши са сред известните символи на Коня и Турция днес.
Такава е накратко историята на този интересен град. За тези, които имат време и желание, поставям малко по-разширения вариант, прочетен в Уикипедия:
„Разкопките показват, че районът е бил обитаван през късната медна епоха, около 3000 г. пр. н. е. Градът попада под влиянието на хетите около 1500 г. пр.н.е. По-късно е превзет от морските народи около 1200 г. пр.н.е.
Фригийците основават своето царство в централна Анадола през осми век пр.н.е. Ксенофонт описва Икония, както е наричан градът, като последния град на Фригия. Районът е завладян от кимерийски нашественици c. 690 г. пр. н. е. По-късно е част от Персийската империя, докато Дарий III не е победен от Александър Велики през 333 г. пр.н.е. Империята на Александър се разпада малко след смъртта му и градът попада под управлението на Селевк I Никатор. През елинистичния период градът е управляван от царете на Пергам. Тъй като Атал III, последният цар на Пергам, бил на път да умре без наследник, той завещал своето кралство на Римската република. Веднъж включен в Римската империя, под управлението на император Клавдий, името на града е променено на Клавдиокониум, а по време на управлението на император Адриан на Колония Елия Адриана.
Според Деянията на апостолите, апостолите Павел и Варнава проповядват в Икония по време на първото си мисионерско пътуване през около 47–48 г. сл. Хр., като са били преследвани в Антиохия. Посещението им в синагогата на евреите в Икония разделя еврейските и нееврейските общности между вярващите на посланието на Павел и Варнава и тези, които не вярват, което предизвиква смущение, по време на което се правят опити да се убият с камъни апостолите. Те избягали в Листра и Дервия, градовете на Ликаония. (Този опит се споменава и във Второто писмо до Тимотей, американският теолог от 19-ти век Албърт Барнс предполага, че Тимотей е присъствал с Павел в Икония, Антиохия и Листра). Пол и Сила вероятно са го посетили отново по време на Второто мисионерско пътуване на Павел през около 50, както и близо до началото на третото му мисионерско пътуване няколко години по-късно. Градът става седалище на епископ, който през ок. 370 г. е издигнат до статут на митрополит за Ликаония, със свети Амфилохий като първи митрополитски епископ.
В християнската легенда, базирана на апокрифните Деяния на Павел и Текла, Икония е и родното място на Света Текла, която спасява града от нападение на исаврите.
Под Византийската империя градът е бил част от Анатолската тема. През осми до десети век градът и близката (Кабала) крепост Кабала (на турски: Gevale Kalesi) са честа цел на арабски атаки като част от арабско-византийските войни.
Селджукските турци за първи път нахлуват в района през 1069 г., но период на хаос завладява Анадола след победата на селджуките в битката при Манцикерт през 1071 г., а водачът на нормандските наемници Русел дьо Байол се вдига на въстание при Икониум. Градът е окончателно завладян от селджуките през 1084 г. От 1097 до 1243 г. е столица на селджукския султанат Рум. За кратко е окупиран от кръстоносците Годфри от Бульон (август 1097 г.) и Фредерик Барбароса (18 май 1190 г.) след битката при Икония (1190 г.). Районът е повторно окупиран от турците след напускането на кръстоносците.
Създаден през 1273 г., суфийският орден Мевлеви и неговите въртящи се дервиши са сред известните символи на Коня и Турция.
Кония достига върха на своето богатство и влияние през втората половина на 12-ти век, когато селджукските султани на Рум също покоряват анадолските бейлици на изток, особено този на датските менди, като по този начин установяват властта си над почти цяла Източна Анадола, т.к. както и придобиването на няколко пристанищни града по Средиземно море (включително Алания) и Черно море (включително Синоп) и дори придобиване на моментна опора в Судак, Крим. Този златен век продължава до първите десетилетия на 13-ти век.
Много персийци и персианизирани турци от Персия и Централна Азия мигрираха към анадолските градове или да избягат от нахлуващите монголи, или да се възползват от възможностите за образовани мюсюлмани в новосъздадено кралство.
Музеят Мевлана (1274 г.) е мястото за почивка на суфийския мистик и поет Руми в Кония, столицата на анадолския селджукски султанат.
След падането на анадолския селджукски султанат през 1307 г., Коня става столица на Караманидите, турски бейлик, който просъществува до 1322 г., когато градът е превзет от съседния бейлик на Караманоглу. През 1420 г. бейликът на Караманоглу пада в ръцете на Османската империя и през 1453 г. Коня е превърната в провинциална столица на Караман Еялет.
По време на османското владичество Кония е управлявана от синовете на султана (Шехзаде), като се започне от Шехзаде Мустафа и Шехзаде Джем (синовете на султан Мехмед II), а по-късно и от бъдещия султан Селим II. Китайски източник от 16-ти век отбелязва, че Коня се управлява от кралски принц. Текстилната и минната промишленост на Коня са проспериращи през османския период.
Между 1483 и 1864 г. Кония е административна столица на Караман Еялет. По време на периода Танзимат, като част от вилаетската система, въведена през 1864 г., Коня става седалище на по-големия вилает на Коня, който заменя Караман Еялет.
Кония имаше голяма въздушна база по време на Турската война за независимост. През 1922 г. военновъздушните сили са преименувани на Инспекторат на военновъздушните сили[a] и са със седалище в Коня. През 1923 г. в рамките на обмена на население между Гърция и Турция гърците, които населяват Силе, близкото село, напускат като бежанци и се заселват в Гърция
Първата местна администрация в Коня е основана през 1830 г. Тази администрация е превърната в община през 1876 г. През март 1989 г. общината става Столична община. Към тази дата Коня има три централни областни общини (Мерам, Селчуклу, Каратай) и столична община.
В индустриален план градът се нарежда сред анадолските тигри. Има редица индустриални паркове. През 2012 г. износът на Коня достига 130 държави.[25] Редица турски индустриални конгломерати, като Kombassan Holding, имат седалище в Коня.
Докато индустриите, базирани на селското стопанство, играят роля, икономиката на града се е развила в център за производство на компоненти за автомобилната индустрия; производство на машини; селскостопански инструменти; леярска индустрия; пластмасови бои и химическа промишленост; строителни материали; хартиена и опаковъчна промишленост; преработени храни; текстил; и кожарската промишленост“.
