И да си припомним малко от историята на Монголия.
Монголия (Монгол Улс на монголски)
Територията на съвременната държава била обитавана още преди 800 000 години.
В съвсем по-новата история, величествения й период е през 13 век, когато става център на Монголската империя. Основана през 1206 година от Чингиз хан, днес историците я признават за най-голямата в световната история. Чингис хан
Това величие приключва след повече от век заради изконните вечни причини – вътрешните борби, в случая феодални. Тези вътрешни неразбирателства отслабват империята и позволяват на манджурите да завладеят Вътрешна Монголия през 1636 г. и да подчинят останалата част от страната – Външна Монголия през 1691 г. И в края на 17 век по-голяма част от Монголия била управлявана от манджурската династия Цин, като част от Китай.
Именно тогава жителите й попадат под влиянието на тибетския будизъм, кято е и преобладаващата религия в наши дни.
Държавата получава своята независимост от Китай през 1921 г. по време на Синхайската революция, в хода на която е свалена от власт последната императорска династия Цин и е установена Република Китай.
Няколко години след това Монголия преминава от ръцете на Китай в ръцете на Русия, докато през 1924 година е създадена Монголската народна република. И страната става втората комунистическа държава в света след СССР.
А това води със себе си неминуемите последици на всеки тоталитаризъм. Извършва се насилствена колективизация. Политиците и хората, които искат по-независим курс на развитие са екзекутирани. По време на тези „чистки“ загиват над 10 000 души.
По принцип, това не е внушителна цифра. Само че огромната по площ Монголия по онова време била населена едва с 200 000 жители. Така че за тях погиването на 10 000 си е било доста черно събитие.
Разбира се, комунистите разрушават будистките манастири. И тук настава нещо много интересно. Монасите са изведени от храмовете и са хвърлени в живота. По поръка на партията създават семейства. И вместо да се занимават с духовните си дела, започват отглеждането на деца. И за няколко десетилетия само населението нараства от 200 000 на 2 000 000. Това беше един от разказите на местните, който ме впечатли най-силно.
През 1990 г. в страната се извършват поредица политически реформи, в резултат на които през 1992 г. тя е преименувана от Народната република просто на Монголия и провъзгласена за парламентарна президентска държава.
Аз заварих Монголия в доста тъжно икономическо състояние. Или поне от погледа на европееца. Всъщност, тъжни бяха хората в Улаанбаатор. Тези, които си живееха в планините прекарваха дните си както стотици поколения преди тях. За първи път в моя съвременен живот аз видях на живо номади и истинския, описан в учебниците по история, номадски начин на живот.
Да, тези хора – номади бяха щастливи. Само дето страната беше изостанала със столетия от съвремието. Все не можех да се начудя защо така. Част от отговорите ми дадоха местните. Нещастието на Монголия било в съседите й. Заклещена между гигантите Русия и Китай, тя винаги е била обект на техните апетити. И в историята не един път съседите й са установявали властта си над нея. А сметка на това, нито един от тях не желае да помогне. В техните интереси било Монголия да си стои неразвита. Така е и слаб противник и няма причина да се грижат съседите й за границите си.
Много пъти се опитвали съвременниците да отворят по още един граничен пункт със съседите си, надявайки се на тласък в икономиката си. И всеки път срещали безмилостен отпор от тях.
И днес се простира държавата на огромна територия. Заселена от изключително малобройно население. И то в голяма степен потресаващо необразовано. Повечето жители са монголци. 30% от тях са традиционни пастири-номади и живеят в планините. Голяма част от малобройното население живее в столицата Улаан Баатор. Останалите просто съществуват в малките градчета, в дървените си бараки сред кални улици
Сурови да хората на Монголия. Сурова е територията й. Централната част на Монголия е заета от платото Хентей. В южната част се намира пустинята Гоби. А северната и западната са предимно планински райони.
Не ги жали и климатът. Рязко континентален, със сурова зима и сухо и горещо лято. Със средната температура за януари от -35 °C до -10 °C; Улаан Баатор е признат за най-студената столица в света.
Основната религия до днес е тибетски будизъм. Немалка чат от населението до днес практикуват древния шаманистичен тенгризъм. Известен и в нашата по-стара история. Нали преди покръстването ни старите българи вярвали именно в Танга – Богът Слънце.
Писах скоро за тенгризмът. Но времето е напълно подходящо да припомня основите на тази религия.
„Тенгризъм е древно вярване на тюркските, монголските, хунските народи, включително и прабългарите, преди мнозинството от тях да приемат известните световни религии. Все още активно се практикува в Якутия, Монголия, Казахстан, Киргизстан и др., паралелно с тибетския будизъм.
В тенгризма смисълът на живота се състои в съществуването в хармония с обкръжаващия свят. Тенгристите разглеждат съществуването си като поддържано от безкрайното Небе – Тенгри, Богинята Майка Умай, плодородната Земя/Вода – Ерсу и владетел Улген, който е считан за покровител на горния свят.
Земята, Небето, духовете на природата и предците се грижат за всички нужди и защитават хората.
Мирозданието на тенгризма (тенгрианството) е, че светът е съставен от три нива или свята. Повелител на средния, на който живеем, е Богинята Майка Умай, долният свят е мястото, където отиват духовете на починалите, за да чакат прераждането си с повелител Елериг и горния свят на Улген.
Световното дърво, Бой терек, по вертикалата свързва трите свята.
Шаманите (в българския вариант колобъри) играят важна роля при възстановяването на баланса, когато той бива нарушен вследствие на бедствия или намесата на духове. Те в състояние на транс могат да пътуват по вертикалата на световното дърво, стълба между трите свята. Като такова се е считало старо вековно дърво сред горска поляна, предимно дъб, или каменен менхир. Мястото, където се е извършвало свещенодействието е наричано капище или оброчище.
Тенгризмът включва шаманство, анимизъм, тотемизъм, култ към предците и определени елементи от китайската космология.
Тенгризмът е бил също така религия на прабългарите, хуните, евразийските авари и маджарите. Те пренасят тенгризма в Европа, като някои от тях продължават да го изповядват до късното средновековие.
Тенгризмът е разпространената религия в България, която съществува до края на IX век, когато християнството е утвърдено от княз Борис-Михаил.“
