Монголия – юрти, коне и умиротвореността на будистките храмове

И беше есента на 2016 година.

Монголия – огромна територия и малобройно население, голяма част от което води номадския живот на прадедите си.

Преобладаваща част от това население   изповядва будизъм. Преди да връхлетят на територията й комунистическите орди и да унищожат почти всички манастири, Монголия е била истинско средище на будистки манастири. Значително по-голямо от това в Тибет.

За щастие, днес са реставрирани малка част от храмовете. А монасите са възобновили  духовната си дейност. За краткия период на комунистическо влияние, религията не е успяла да напусне и душите на хората.

И там гостувах аз.

И четях надписите им. Нали използваха нашата си кирилица. Само дето това не ми помогна да  разбирам смисъла на прочетеното. Но истински добри са монголците. Навсякъде помагаха. И с монголската дума „Баирла“ ( „Благодаря“) им благодарях за добрините.

Пътуването ми в Монголия започна леко на куц крак. Оказа се, че собственикът на хостела, в който щях да отседна в Улаанбаатор, има и туристическа агенция. Още три месеца преди да тръгна, му  заявих, че искам да се включа в тур из пустинята Гоби. Веднага ми даде цена, между другото, на учудване ниска. Писа ми, че няма никакъв проблем, тур ще има и аз съм включена  него. При тази увереност аз  смело си оставих 8 дни за престой в Монголия и купих следващите билети. И най-вече, не се погрижих за алтернативна организация.

При приближаване на датата на моето пътуване, на няколко пъти му писах отново и всеки път неизменно получавах потвърждение. И така, кацнах в Улан Батор. Собственикът ме посрещна на летището, което беше изключително мило. Все пак слизах от нощен полет и още не бях особено будна. Всичко беше чудесно до момента, в който зададох въпроса кога тръгвам на тур. Отговорът ме разсъни напълно. Ами, то засега нямало хора за тур, тъй като било края на  сезона. На моя въпрос защо така упорито ми твърдеше, че ще има тур за мен, той ми отговори – ами то тур има, хора няма, за да се осъществи. За добро, или лошо, Бог не ме е надарил със способността да водя подобни диалози.  Затова в този конкретен момент просто млъкнах.

Пътьом взехме от жп гарата един немец с най-голямата раница, която съществува и се прибрахме в хостела. Тогава още не знаех, че именно в този момент е започнала завръзката на моето пътуване. Нали нищо не се случва просто така.

page 1 of 2

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език