Дойде ред и на старата столица на Монголия, Каракорум.
Сторица на Монголската империя само за 30 години. Малко е останало от нея днес. Очертания само.
И един каменен фалос, наречен Хархоринска скала. Както навсякъде, създаден в името на култа към плодородието. До днес монголки, които срещат трудности със зачеването, носят дарове и извършват ритуали при него.
И това беше първата ми среща с изсушеното сирене. Малки бели късове в най-различни форми. Потресаващо солени. Все пак, консервант, няма как. А го консумирали местните като го поставят в супа, или разни ястия. А дотам са свикнали с него, че и направо си го хрупат. Само не разбрах как се справят с тази сол, поета от организма при липсата на вода, но явно и към това са се пригодили.
След като заредихме с прозаични запаси, се отправихме към света на духовното.
Манастирът Ердене Дзу ( Эрденэ Зуу хийд на монголски). Може би най-ранният оцелял будистки манастир в Монголия. Разположен на около 2 км от центъра на град Хархорин, манастирът е свързан със сектата Гелуг от Тибетски будизъм.
Abtai Sain Khan, владетел на монголите, нарежда изграждането на манастира през 1585 г. след срещата си с Далай Лама и обявяването на тибетския будизъм като държавна религия на Монголия.
За изграждането му са използвани камъни от близките руини на древната монголска столица Каракорум. Поради което и днес добрият турист нищо не може да види от древната столица.
Според проучванията на изследователите, древните проектанти опитали да създадат заобикаляща стена на манастира, приличаща на тибетска будистка броеница със 108 ступи. А 108 е свещено число в будизма. Но, отново според тях, тази цел вероятно никога не била постигната. Храмовите стени на манастира били боядисани в бяло, а покривът, в китайски стил, покрит със зелени керемиди.
Тъй като не останахме до вечерта, си позволих да публикувам снимката от интернет пространството, с огромна благодарност към авторите.
Манастирът е повреден за първи път още през 1688 г., по време на една от многото войни между джунгарите и монголите. Тогава местните демонтират дървените укрепления на изоставения манастир.
Възстановен е през 18 век и към 1872 г. е имал цели 62 храма, в които са били настанени около 1 000 монаси.
Според легенда, през 1745 г. местен будистки ученик на име Буня изобретил устройство, подобно на парашут. Направил няколко опита да лети с него, но все неуспешни.
По-сериозни повреди претърпява манастирът през 1939 г., когато комунистическият лидер Хорлугийн Чойбалсан нарежда манастирът да бъде унищожен като част от програмата, по време на която са унищожени стотици манастири в Монголия и избити над десет хиляди монаси.
Само три малки храма и външната стена със ступите оцелели при това разрушение. Слава Богу, малко по-късно самият Йосиф Сталин притиснал Чойбалсан да поддържа манастира, заедно с манастира Гандантегчинлен в Улан Батор. Все пак трябвало да има къде да развеждат международни посетители. Под негово давление през 1947 г. двата храма са превърнати в музеи.
След падането на комунизма в Монголия през 1990 г. манастирът е предаден на ламите и Ердене Зуу отново става място за поклонение. Днес Ердене Зуу съчетава двете си функции. Остава действащ будистки манастир, както и музей, отворен за туристи.
За щастие, по време на всичките му разрушения, е запазена голяма част от библиотеката. И днес монасите черпят знанията си от древните книги, изписани върху плат, оформен в малки платнени пакетчета.
