Дойде ред и за последната нощувка, и за последния ни ден.
Ян остана при последните ни домакини. Имаше две години напред. И седмица от тях беше решил да изкара, живеейки живота на местните. За сметка на неголямата сума, която им даде, те щяха да му разрешат да работи заедно с тях по добитъка и къщната работа.
Интересно развитие е получила цивилизацията ни. Получаваме финансови средства от по-лицеприятен труд и плащаме, за да получим правото да вършим по-нелицеприятен труд.
Оставихме Ян. А аз с шофьора и Ем Си се отправих към столицата и летището. Този последен ден не спряхме на попътен пикник. Ем Си не ни сготви. Спряхме в попътна закусвалня. С най-мазните чебуреки. Просто капеше от тях лой. Но така вкусно си ги хапнаха двамата мъже.
Истински вълшебно пътешествие ми бе подарено. И искрена благодарност изпитвах за местата, които посетих и за хората, с които се срещнах.
Благодаря! Благодаря, че бях!
