Днес се издига величествена сградата на голямото училище „Васил Левски“ в Хисарския квартал Момина баня. Разказа ми скоро жител на града Колю Попов историята на това училище, онази от времената на тъмните векове на османско иго по земите ни.
Живял тогава големия родолюбец Марко поп Иванов, син на свещеник, поп Иван и баща на големия родолюбец генерал Тодор Марков. Ще напиша и за двамата, заслужават да останат в народната памет. Но днес писанието ми е за училището.
През 1866 година започнал Марко поп Иванов работа като учител в родното си село и учил децата 2 години. През 1868 година бил ръкополжен за свещеник, но останала в душата му мечта да си съградят в село църква и училище.
Селото се казвало тогава Хисар Кюселери, живеели в него и българи, и турци. Имало и двама кмета, на българската и на турската махала. Кмет на българската махала бил чорбаджи Вълко Тодоров, и той родолюбив човек и радетел за българското. Към него се обърнал поп Марко и двамата замолили турската управа за разрешение да издигнат училище и църква в селото си. Изграждането на църква не им разрешили, но за училище склонили. И прибягнали тогава двамата големи българи към малка хитрост. Решили да издигнат училище на два етажа, а в долния да съградят малка черква.
Било това през 1870 година, според спомените на самия поп Марко и 1872 г., според спомените на баща му, поп Иван Марков. Събрали от волни помощи пари и започнали строежа. Нямало наоколо дъски и запретнали с чорбаджи Вълко волска каруца и отишли чак в Батак. Там се снабдили с дъски и греди. Върнали се в родното Хисар Кюселери и построили с общи усилия на жителите училище. Малко било първото официално училище в селото, само четири стаи имало, разположени на два етажа. И от тях не във всички се учили децата, на долния етаж била сторена църквата, тайно от турските управници. Изградено било първото официално училище до днешната църква в квартал Момина баня, под един навес. Днес там стои единствено табела, указваща на местоположението му.
А след Освобождението кръстили училището на Дякона Васил Левски, с него служил поп Марко две години в Карлово и него избрал за патрон на първото школо. Така останало името и днес, на изграденото ново и величествено училище.
Това от спомените на поп Марко и далечния му внук Колю Попов.
Днес Колю Попов намерил и летописна бележка от бащата на поп Марко, Иван Марков. Бележката била написана на древен ръкопис, разчел я професор Милетич и предал на наследниците съдържанието й, според което написал Иван Марков някога:“ 1872 лято, пиша аз, поп Иван: дойде от Филибе български владика – Панарет. Тогаз направихме нашето школо, марта 9-й“.
Отново Колю Димов ми даде записки, а от тях видях, че години преди първото официално построено училище били приспособили будните жители на селото Хисар Кюселери друго училище за своите деца. Съградили го през 1843 година в дома на Генчо Марков, роднина на поп Марко. Не било никак голямо, приютявали се и децата, и учителят сал в една ниска стая.
Един от първите учители в тази ниска стаичка бил единият от синовете на поп Марко, Иван Марков. Учен бил Иван Марков, а и се носил не като селяните, обличал се по градската мода, копираща западните тенденции. Заради това го наричали съселяните му Иван Ингилиза, че на англичанин го докарвал в облекло. И днес са запазени неговите спомени.
И пише в тях Иван Марков Ингилиза, че се учил сам в Сопот през 1844/1845 година. А през учебната 1848/1849 година вече започнал работа като учител в училището в село Хисар Кюселери, съградено в дома на Генчо Марков, негов чичов син. Обучавал в тясната стаичка около 30 деца на възраст 10-15 години, тогава по- малки от 10 годишни деца не се учели. Учил ги на четене, писане и смятане. По-големите четяли наустница и псалтир, а по –малките учел на азбуката и да сричат по букварчетата.
Освен че учителствал, Иван Ингилиза водил и летописна книга, от която днес разбираме преинтересни факти, които предавам в цитат така както ги видях в предадените ми бележки:
„Пишехме на пясък и на книга с мастило и паче перо. Мастилото си правехме от сажди и го държахме в дивити (бронзови мастилници с кутийки за пера).
Преди мене помня двама учители – поп Колю Марков от Хисар Кюселери и Драган Стоянов от Демирджелери. Поп Колю учил само една година, понеже се удавил. Той учеше децата в къщата на моя баща – свещеник Иван Марков. Аз тогава бях още малък и не помня колко деца е учил и на що.
Наскоро след него дойде за учител в селото ни Драган Стоянов. Той отвори училище в дома на Минчевци – най-крайната къща в северно западния край на селото. Драган Стоянов за пръв път нареди по-добро училище в селото ни. По онова време нямаше училище в близките околни села. Първият мой учител беше Драган Стоянов. Дохождаха деца и от село Синджирлии.
Учителят Драган Стоянов получаваше заплата по три гроша от ученик. Той обучавал 30-40 деца. От тях получавал средно годишно по около 120 гроша и храна от учениците“.
Под ръководството на даскал Драган Стоянов се изучили самия Иван Марков Ингилиза, Иван Попколев, станал после учител и писар в селото, Тодор Пановски, бащата на хайдут Генчо.
Друг от учениците на Драган Стоянов, Видол Попколев станал и първия даскал в съграденото през 1870-1872 година първо официално училище в село Хисар Кюселери от поп Марко и чорбаджи Вълко.
Като главен учител в него дълги години работил Иван Марков Ингилиза.
Така се учели децата на Хисар Кюселери в малкото старо училище.
В нови времена, през 1949 година се събрали отново жителите на преименуваното село Хисар Момина баня и решили да строят ново и голямо училище. Всеки дал каквото може – който имал, дал пари, който нямал, участвал с работна ръка, трети пък предоставили воловете си за тежката работа. Изкарали планове за това училище и отпочнало строителството. Само дето не стигнали парите, построили доброволните строители първия етаж до плоча и парите свършили. За радост, обаче, през 1952г. – 1953г. държавата поела строежа и довършила величествената сграда. Запазило новото училище наименованието на старото малко училище.
И днес на входа на квартал Момина баня в Хисаря издига горда снага новото голямо училище „Васил Левски“. А за удобство на ученици и учители, освен множеството учебни кабинети, има изградени в двора му приятен парк и голямо спортно игрище.


Много интересно, благодаря за труд!