Освен басейни с минерална вода и прохлада в топлите летни дни, Хисаря предлага и множество места за вкусно хапване. В тях гостите на града могат да намерят както местна, така и европейска кухня, ястия от риба и дивечово месо, бургери, пици, торти и сладоледи.
Разбира се, ресторант има във всеки от големите хотели в града.
А извън тях гостите на града могат да се насладят на традиционна и европейска кухна в множеството ресторанти и места за бързо хапване в града.
Другият е ресторант „Извора“, съвсем малко по-надолу към минералния извор в парка „Момина сълза“ и „Славеев дол“, известен някога като „Маймун дере“. А непосредствено до ресторанта е и един от откритите басейни на града, наречен също „Извора“.
Заведения за хранене около парка „Момина сълза“ в Хисаря.
За удобство ще разделя условно града на две части, съобразно двата му големи парка, „Момина сълза“ и „Момина баня“. За наименованието и на двата има красива легенда, изписаната на страницата на Община Хисаря.
Непосредствено до парка „Момина сълза“, точно зад фонтана с голата жена се намира един от най-старите ресторанти на Хисаря, наречен на стария хотел „Балкан“. И макар хотелът да не приема гости, ресторантът работи с пълна.
Заведения за хранене около парка „Момина баня“ в Хисаря.
В другата част на град Хисаря, около парка „Момина баня“, също има няколко ресторанта.
Един от тях е шикозният „Национал“, който предлага на гостите си не само красив закрит салон, но и огромна градина с рекичка с няколко мостчета и езерце с лилии.
И след толкова вкусна обиколка, време е за лека история.
Подредих се преди време до караваната за катмачинки до парка „Момина сълза“. Бях с приятели с две прекрасни момчета. И докато любезният младеж ни приготвяше катмачинките, ние се опитвахме да обясним на нашите момчета разликата между катми и палачинки. Слушаше ни с усмивка момчето зад щанда, па рече да ни разкаже тяхната история.
И така, катми приготвяли някога селските баби. Нямало време за глезотии, работа имало по нивата. В същото време, трябвало яденето да е засищащо, че да издържат и възрастни, и деца, на тежкия труд. Заради това забърквали катми, основно от вода, или мляко и брашно. А за да бухнат и станат дебели и засищащи, добавяли мая. Печали на старите сачове и хранели челядта.
Градските пък дами, правели в същото време по-префинените палачинки – с тънко тесто от яйца, мляко и брашно. И разхитително ги овкусявали със сладко от село.
И се чудели стопаните на тъмносивата каравана кое от двете да предлагат на клиентите си. И се сблъскали с един лек проблем – вкусни били катмите, но трябвало да бъдат опечени непосредствено след като се приготви тестото, че маята веднъж като бухне, няма връщане. А всеки клиент се радва да топла и прясна катма.
И ето че взели решение – ще обединят вкусотиите и на двете рецепти. Махнали маята, добавили яйца и мляко и кръстили топлите вкусни тестени изкушения „катмачинки“.

