Видяхме предния ден няколко мъже във ввоента униформа по улиците на Ло Мантанг. За изборите са, успокои ни Дев. Сетихме се как през целия ни път агитационни плакати и джипове със знамена виждахме. На няколко пъти и на предизборни митигни бяхме случили.
Разказа ни Дев как две партии за власт се борели. Демократична и комунистическа. Флагът на демократическата с дърво бе украсен. Слънце пък красеше знамето на комунистическата. И на нея победа желаеха местните. Желаят те, спогледхаме се с Веси, защото не знаят какво е.
Разказахме му спомените на родителите си този „приказен“ строй. Невярващо ни гледаха двамата ни спътници. Вярно, че преди да го видиш с очите си, не можеш да повярваш. Пък и при тях по друг начин може да се случат нещата. Кой знае?!
А този изборен ден всичко си бяхме свършили в старата столица. Улиците й по около десет пъти бяхме прекосили. И трите манастира бяхме разгледали. Два от тях по два пъти. Магазините бяхме обиколили. Ателиетата за картини вече наизуст знаехме. Знаехме и историите на стопаните им. Неизменно, всеки от тях бе работил като художник в някой от близките манастири. И днес картините от манастирските стени на платно сътворяваше и на туристите продаваше. Хареса си и Веси картина. И пазари се вече около 7 пъти. И така наистина нямаше какво повече да правим, че към изборите ни поведе Дев.
И тръгнахме по тесните криволичещи улички с високи стени на къщите.
Извика ни отнякъде някой. И мигом до нас изникна нашият продавач на картини. Няколко пъти предния ден бяхме посетили ателието му. Не можеше да реши Веси коя от всички картини най-много иска. И в многото обяснителни разговори вече близки си бяхме станали. С най-широката си усмивка разказа ни продавачът, че затворил ателието си днес. Че не само участник в изборите бил, ами и един от тези, които предстои да бъдат избрани. Разказа ни набързо за организацията. Останалото бе като на всякъде. А впечатляващото бе, че едно от местата, за което следваше да дадат гласа си жителите на Непал, единствено за жена бе отредено. Мъжки бяха останалите пет.
Пожелахме успех на усмихнатия художник и към отсрещните бърчинки погледнахме. А там жените насядали бяха. Дали в очакване да гласуват, дали в желание да разнообразят поредния си ден. Поискаха да ги снимаме, както са седнали. Поискахме и ние снимка с тях, както ги снимаме. И се усмихнахме групово на обектива.
Само дето недобър звук от ноздрите на един от мъжкарите доловихме. И докато бяхме на почтително разстояние, решихме да свием леко наобратно. Че знаеш ли го женските ли, територията ли пази.
И свърнахме към оградените участъци. На нашите мини участъци за отглеждане на зеленчуци приличаха. Само дето освен пясък, нищо се не показваше над пустинната почва.
А колкото повече се връщахме към града, толкова по-оградени ставаха тези участъци. И отново невисоките огради извисяваха снага единствено, за да оградят по-високата врата. От какво пазеше тя при ниската по принцип ограда и кому бе нужна, така и не разбрахме. Но подобни странни огради по целия си път срещахме.

