Избори за органи на местното управление в Горен Мустанг.

Видяхме предния ден няколко мъже във ввоента униформа по улиците на Ло Мантанг. За изборите са, успокои ни Дев. Сетихме се как през целия ни път агитационни плакати и джипове със знамена виждахме. На няколко пъти и на предизборни митигни бяхме случили.

Разказа ни Дев как две партии за власт се борели. Демократична и комунистическа. Флагът на демократическата с дърво бе украсен. Слънце пък красеше знамето на комунистическата. И на нея победа желаеха местните. Желаят те, спогледхаме се с Веси, защото не знаят какво е.

Разказахме му спомените на родителите си този „приказен“ строй. Невярващо ни гледаха двамата ни спътници. Вярно, че преди да го видиш с очите си, не можеш да повярваш. Пък и при тях по друг начин може да се случат нещата. Кой знае?!

А този изборен ден всичко си бяхме свършили в старата столица. Улиците й по около десет пъти бяхме прекосили. И трите манастира бяхме разгледали. Два от тях по два пъти. Магазините бяхме обиколили. Ателиетата за картини вече наизуст знаехме. Знаехме и историите на стопаните им. Неизменно, всеки от тях бе работил като художник в някой от близките манастири. И днес картините от манастирските стени на платно сътворяваше и на туристите продаваше. Хареса си и Веси картина. И  пазари се вече около 7 пъти. И така наистина  нямаше какво повече да правим, че към изборите ни поведе Дев.

И тръгнахме по тесните криволичещи улички с високи стени на къщите.

И внезапно на един от завоите табелка на картон срещнахме. Към изход навън сочеше. И се сетихме, че „ограден със стени“ град означаваше наименованието на града Ло Мантанг.

И се оказа, че именно извън стария град бяха издигнали новите му жители сградите на съвременните административни центрове като община, полиция и прочее.

Подминахме и тях. И по тълпата желаещи да дадат своя глас в името на народното управление поехме.

И стигнахме до оградата на голямата общинска сграда. В нея изборите се случвали. И чакаха чинно гласоподавателите да упражнят гражданското си право и задължение.

Извика ни отнякъде някой. И мигом до нас изникна нашият продавач на картини. Няколко пъти предния ден бяхме посетили ателието му. Не можеше да реши Веси коя от всички картини най-много иска. И в многото обяснителни разговори вече близки си бяхме станали. С най-широката си усмивка разказа ни продавачът, че затворил ателието си днес. Че не само участник в изборите бил, ами и един от тези, които предстои да бъдат избрани. Разказа ни набързо за организацията. Останалото бе като на всякъде. А впечатляващото бе, че едно от местата, за което следваше да дадат гласа си жителите на Непал, единствено за жена бе отредено. Мъжки бяха останалите пет.

Пожелахме успех на усмихнатия художник и към отсрещните бърчинки погледнахме. А там жените насядали бяха. Дали в очакване да гласуват, дали в желание да разнообразят поредния си ден. Поискаха да ги снимаме, както са седнали. Поискахме и ние снимка с тях, както ги снимаме. И се усмихнахме групово на обектива.

Не държаха сърцата ни геройски. И рекохме с Веси на Дев спокойно в града да се връща. Не ни се връщаше още. И към близката далечина се отправихме. Като нямаше какво да видим, поне прах да погълтаме от крачките си.

И насред животните пасящи щъкнахме.

Само дето недобър звук от ноздрите на един от мъжкарите доловихме. И докато бяхме на почтително разстояние, решихме да свием леко наобратно. Че знаеш ли го женските ли, територията ли пази.

И свърнахме към оградените участъци. На нашите мини участъци за отглеждане на зеленчуци приличаха. Само дето освен пясък, нищо се не показваше над пустинната почва.

А колкото повече се връщахме към града, толкова по-оградени ставаха тези участъци. И отново невисоките огради извисяваха снага единствено, за да оградят по-високата врата. От какво пазеше тя при ниската по принцип ограда и кому бе нужна, така и не разбрахме. Но подобни странни огради по целия си път срещахме.

И това разгледахме. И към столицата тръгнахме да се връщаме. Затворени бяха магазините. Макар в работен ден да бяха организирани изборите, изпразнили бяха градовете. И към урните се бяха отправили трудещите се.

Празни бяха и кафенетата.

Единствено натрупаните стоки на малкото отворени магазини оцветяваха празния изборен ден.

Дали заради принудително почивния ден, щъкаха хората по улиците. И се занимаваха с ежедневните си занимания. Или просто се разхождаха и се събираха и те изборите да обсъдят.

При влизане в града и останалите чуждестранни туристи от къщата ни за гости срещнахме. И тях на избори бяха водили. Намерили бяха водачите начин да запълнят някак част от туристическото ни време.

Завръщаха се от изборите и жителите на столицата. Свършваше изборният ден.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език