Какво трябва да знаем за пътешествието в Того, Африка.

Виза.
За българските граждани, решили да посетят Того за по-малко от 7 дни, не е необходима виза.
Само че ние преминахме сухопътната граница Гана-Того и се оказа, че митничарските служители не са готови да приемат плащането и да оформят визите ни. И ни отне много часове чакане, докато чак на следващия ден ни оформят визите. Може би по-лесно се случват нещата по летищата. А може и случката с нас да е била изключение.
Болести.
Необходим е сертификат за имунизация срещу жълта треска, като е добре да си подготвите и ксерокопие. Както се изясни, сертификатът вече важи до края на живота.

Малария. Малария все още си има и е доста опасна болест. Всъщност, при налични лекарства се лекува за три дни. Само че в България няма такива лекарства. За жалост, изпитах това на собствен гръб преди няколко години.

Затова, съветът ми е на първо място да си носите репелент срещу комари. Маларията се пренася от комари и ако не допуснете ухапване, няма причина за притеснения.

Другият вариант е да се закупи „маларон“ от аптеката на граничния ни пункт с Гърция, Промахон. Доставят и с куриер след поръчка по телефон. Той се пие по схема около седмица преди пътуването и дава някаква превенция. Но пък не е така безопасен за здравето. Затова аз наблягам на репелента.

Другото, което вече правя (след прекараната болест) – в момента, в който стъпя в чужда държава с екзотични болести, си купувам лекарство срещу тези болести. Така дори да пипна нещо, поне ще имам необходимото лекарство. Така направих и сега. Закупих си COARTEM (това лекарство ми изпратиха от Нигерия, когато се разболях и от него се излекувах). Продава се без рецепта.

Електрическите контакти са европейски тип, като нашите.
Пътищата са проходими, но с автомобил „4 по 4“. Както и в Гана, има и с асфалтово покритие, но не са много. Основно пътищата са пясъчни и не позволяват да се развива висока скорост. Хубавото е, че „google maps“ отразява доста реално времето за преодоляване на разстоянията. Така че преди да тръгнете, внимателно проверете какво време ще ви е необходимо, за да стигнете от едно до друго място.
Храна има на много места. Основно готвена, или сурови плодове. Готвената храна е вкусна, не е никак люта, с изключение на някои специални ястия. Предлага се в улични гостилници по пазарите, или в местни заведения, където се спазва доста добра хигиена.
Вода – само бутилирана. Аз си позволих да си купя бутилиран сок от манго, който не беше 100 процентов. И явно заради наличната в него вода прекарах една нощ в тоалетната. Затова, много внимателно с напитките. Дори в заведенията – само фрешове и напитки без лед.
Хотелите не са никак скъпи и са доста чисти.
Безопасност. Никъде по никакъв начин не бяхме притеснени от нищо. Хората бяха усмихнати и добронамерени. Единствено настояваха понякога да си закупим разни стоки.
Както вече писах, за жалост, аз се доверих за това пътуване на туристическа агенция. А нейните представители не си бяха направили труда да проверят разстоянията и времето, което ще ни трябва, за да ги преодолеем. И именно пътуването из  Того най-много пострада от тази недобросъвестност. От всички обещани обекти видяхме само едно село и един тъкачен цех.
В останалото време само се пътувахме по пътищата и то в крайно тесен и неудобен бус.
Но все пак, видях интересни неща, които споделям.
Със съгласието на местния ни водач, мога да споделя с желаещите контактите му. А той може да организира пътуване из цяла Централна и Западна Африка.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език