Виза.
За българските граждани, решили да посетят Того за по-малко от 7 дни, не е необходима виза.
Само че ние преминахме сухопътната граница Гана-Того и се оказа, че митничарските служители не са готови да приемат плащането и да оформят визите ни. И ни отне много часове чакане, докато чак на следващия ден ни оформят визите. Може би по-лесно се случват нещата по летищата. А може и случката с нас да е била изключение.
Болести.
Необходим е сертификат за имунизация срещу жълта треска, като е добре да си подготвите и ксерокопие. Както се изясни, сертификатът вече важи до края на живота.
Малария. Малария все още си има и е доста опасна болест. Всъщност, при налични лекарства се лекува за три дни. Само че в България няма такива лекарства. За жалост, изпитах това на собствен гръб преди няколко години.
Затова, съветът ми е на първо място да си носите репелент срещу комари. Маларията се пренася от комари и ако не допуснете ухапване, няма причина за притеснения.
Другият вариант е да се закупи „маларон“ от аптеката на граничния ни пункт с Гърция, Промахон. Доставят и с куриер след поръчка по телефон. Той се пие по схема около седмица преди пътуването и дава някаква превенция. Но пък не е така безопасен за здравето. Затова аз наблягам на репелента.
Другото, което вече правя (след прекараната болест) – в момента, в който стъпя в чужда държава с екзотични болести, си купувам лекарство срещу тези болести. Така дори да пипна нещо, поне ще имам необходимото лекарство. Така направих и сега. Закупих си COARTEM (това лекарство ми изпратиха от Нигерия, когато се разболях и от него се излекувах). Продава се без рецепта.
Електрическите контакти са европейски тип, като нашите.
Пътищата са проходими, но с автомобил „4 по 4“. Както и в Гана, има и с асфалтово покритие, но не са много. Основно пътищата са пясъчни и не позволяват да се развива висока скорост. Хубавото е, че „google maps“ отразява доста реално времето за преодоляване на разстоянията. Така че преди да тръгнете, внимателно проверете какво време ще ви е необходимо, за да стигнете от едно до друго място.
Храна има на много места. Основно готвена, или сурови плодове. Готвената храна е вкусна, не е никак люта, с изключение на някои специални ястия. Предлага се в улични гостилници по пазарите, или в местни заведения, където се спазва доста добра хигиена.
Вода – само бутилирана. Аз си позволих да си купя бутилиран сок от манго, който не беше 100 процентов. И явно заради наличната в него вода прекарах една нощ в тоалетната. Затова, много внимателно с напитките. Дори в заведенията – само фрешове и напитки без лед.
Хотелите не са никак скъпи и са доста чисти.
Безопасност. Никъде по никакъв начин не бяхме притеснени от нищо. Хората бяха усмихнати и добронамерени. Единствено настояваха понякога да си закупим разни стоки.
Както вече писах, за жалост, аз се доверих за това пътуване на туристическа агенция. А нейните представители не си бяха направили труда да проверят разстоянията и времето, което ще ни трябва, за да ги преодолеем. И именно пътуването из Того най-много пострада от тази недобросъвестност. От всички обещани обекти видяхме само едно село и един тъкачен цех.
В останалото време само се пътувахме по пътищата и то в крайно тесен и неудобен бус.
Но все пак, видях интересни неща, които споделям.
Със съгласието на местния ни водач, мога да споделя с желаещите контактите му. А той може да организира пътуване из цяла Централна и Западна Африка.

