Каменецкая башня – най-високата отбранителна кула в Беларус

След Гродно (Хродна) насочих се към Брест, градът-герой.

240 км.,  през голяма част от които пътувах по почти празен и равен път. И единствените ми спътници бяха дърветата на тайгата. Така познати от детството ми, прекарано в Русия.

Малко преди да пристигна в града-герой, спрях в малко селище. Каменец.

Романтично еднотипни бяха селата и градчетата в Беларус. Сякаш от руските детски приказки излезли. Дървените къщички с шарените прозорци. Дърва за огрев зад къщите.

Дървото все още играеше основна роля в битието и на съвременните жители. От дърво бяха изградени и обществените сгради, и градските църкви. И с дървени дъски облицовани.

Имаше си градчето и нова, каменна църква. С нови и блестящи куполи. От тухла бяха изградени и постройките на  новия административен център на града.

Каменна беше и най-важната му забележителност. Каменецката кула (Каменецкая башня). И най-високата ( около 31 м), и най-добре съхранилата се отбранителна кула в стараната. Построена в романски архитектурен стил, с елементи на ранна готика. А дебелината на стените й била цели 2,5 метра.

Данни за строежа на кулата историците намерили в Галицко-Волинската летопис за 1276 год. Там изнесени били данни за основаването на Каменец от  волинския княз Владимир Василкович.

Според летописа:

„И вложил Бог блага мисъл в сърцето на  княз Владимир, замислил той, някъде зад  Берестие град да постави.“

И го постави той. Събрал всички майстори от района. И изградили те Каменецв периода от 1276 г до 1288 г.

Издигнали и Каменецката кула. Като част от Каменецкия замък.  И дълго изпълнявала тя героичната си служба. Отблъснали в XIV век страните й множество набези на кръстоносци, на войските на полски и литовски князе. В XVII в. под  същите тези стени на  Каменецкия замък разиграла се безжалостната битка между армиите на  Жечпосполита (федерална държава, обединила Полското княжество и Великото княжество Литовско) , Швеция и Руската държава. А през 1661 г. Каменец даже бил освободен от заплащане на данъци за 4 години.

В долната, най-студена част, на кулата съхранявали предците провизии. В горната, пък, до бойната площадка, пазили боеприпасите. А в свободното пространсто разполагали се самите бойци.

И пострадала тя от неминуемото развитие на техниката. Като всичко друго, и военната техника ставала все по-съвършена и разрушителна. И не могла да устоява вече кулата. И я изоставили бойците.

И след толкова удържани военни набези, започнала да се руши величествената кула от съвсем прозаичните някогашни мародери. Усетили те забравата на кулата. И като лешояди се нахвърлили да събират тухлите й за своите домакински нужди. Само дето не им се получило много. Така били се втвърдили през столетията отделните тухли, че било почти невзможно да бъдат разглобени. Сякаш в  един голям камък се била превърнала кулата.   Така и останала до нас. Паметник  на отминалите времена.

И друго итересно имаше в града. Макар и останало само в спомените на жителите му. Някога в центъра издигнали те църква. Само дето изгоряла цялата в голям пожар. А сред изгорелите дъски една икона намерили. На Богородица с младенеца. С напълно непокътнато изображение. Много пъти местили жителите иконата и днес вече местонахождението й не било известно. А на мястото на старата дървена църква изградили съвременниците малък парк с липи.

Не можех аз след разказите за подобно героично минало да се кача просто в автомобила. И по горската пътечка тръгнах. А там като в приказките, стоеше си висока дървена църква. С по-малък параклик отстрани.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език