Малко преди да пристигна в града-герой, спрях в малко селище. Каменец.
Романтично еднотипни бяха селата и градчетата в Беларус. Сякаш от руските детски приказки излезли. Дървените къщички с шарените прозорци. Дърва за огрев зад къщите.
Дървото все още играеше основна роля в битието и на съвременните жители. От дърво бяха изградени и обществените сгради, и градските църкви. И с дървени дъски облицовани.
Данни за строежа на кулата историците намерили в Галицко-Волинската летопис за 1276 год. Там изнесени били данни за основаването на Каменец от волинския княз Владимир Василкович.
Според летописа:
„И вложил Бог блага мисъл в сърцето на княз Владимир, замислил той, някъде зад Берестие град да постави.“
И го постави той. Събрал всички майстори от района. И изградили те Каменецв периода от 1276 г до 1288 г.
Издигнали и Каменецката кула. Като част от Каменецкия замък. И дълго изпълнявала тя героичната си служба. Отблъснали в XIV век страните й множество набези на кръстоносци, на войските на полски и литовски князе. В XVII в. под същите тези стени на Каменецкия замък разиграла се безжалостната битка между армиите на Жечпосполита (федерална държава, обединила Полското княжество и Великото княжество Литовско) , Швеция и Руската държава. А през 1661 г. Каменец даже бил освободен от заплащане на данъци за 4 години.
В долната, най-студена част, на кулата съхранявали предците провизии. В горната, пък, до бойната площадка, пазили боеприпасите. А в свободното пространсто разполагали се самите бойци.
И пострадала тя от неминуемото развитие на техниката. Като всичко друго, и военната техника ставала все по-съвършена и разрушителна. И не могла да устоява вече кулата. И я изоставили бойците.
И след толкова удържани военни набези, започнала да се руши величествената кула от съвсем прозаичните някогашни мародери. Усетили те забравата на кулата. И като лешояди се нахвърлили да събират тухлите й за своите домакински нужди. Само дето не им се получило много. Така били се втвърдили през столетията отделните тухли, че било почти невзможно да бъдат разглобени. Сякаш в един голям камък се била превърнала кулата. Така и останала до нас. Паметник на отминалите времена.
И друго итересно имаше в града. Макар и останало само в спомените на жителите му. Някога в центъра издигнали те църква. Само дето изгоряла цялата в голям пожар. А сред изгорелите дъски една икона намерили. На Богородица с младенеца. С напълно непокътнато изображение. Много пъти местили жителите иконата и днес вече местонахождението й не било известно. А на мястото на старата дървена църква изградили съвременниците малък парк с липи.
