И ето ме в град Брест. Известен също като Брест-Литовск. За да не бъде бъркан с френския си град-съименник. Разбира се, едва ли това е истинската причина.
Древното наименование на Брест било Бересте. Според най- известната версия, вероятно от думата «береста», което в превод означава горния слой на кората на бреза. Друг вариант за кръстник на града била думата «берест», вид дърво, растящо в този край.
Така или иначе, с дърво било свързано името. И пазят жителите му красива легенда за създаването на града си. Записана била в далечната 1863 година от пътешественика Павел Шпилевский.
И според старата легенда, преди около сто години пътувал към Великото княжество Литовско богат търговец с другарите си. И не щеш ли, пътят им преградило блато. А около блатото растяли множество брези. Хванали се силните мъже. Отсякли брезите, направили си мост-сал и по него до остров достигнали. А образуван бил островът от една голяма река и от една по-малка, вливаща се в голямата. И решил да благодари търговецът за доброто преминаване на езическия Бог Велеса. И построил в негова чест на острова капище (ритуално езичеко място).
Върнали се след време търговецът и другарите му от Великото княжество Литовско. Изключително добра търговия били спретнали. Спрели тогава при изграденото от тях Велесово капище и решили град да основат. Построили първите му къщи. И Бересте го нарекли. Заради брезите-спасителки, превели ги през блатото.
А за пръв път градът упоменат бил в официалните исторически източници през 1019 година.
И тръгнах аз по неговите улици.
Върнах се в централната част. Денят ми в път и забележителности бе преминал. Та, като истински местен, на смрачаване се пуснах по търговските улици. И нищо че се стъмваше. Така красиво украсени бяха с цветя, че с нищо не помрачаваха удоволствието от разходката. Нарочна табела оповестяваше часът на запалване на уличното осветление.
И успях преди началния час на осветлението и до красивия паметник на града да стигна. Паметник на хилядолетието на Брест (Brest Millennium Monument). Издигнат през 2009 година на кръстовището на ул. „Советская“ и ул. „Гогол“в чест на милениума на града – 1 000-гидишния му юбилей.
Финансиран бил монументът не само с пари от държавния бюджет, но и с публични дарения. Общата му височина е 15,1 м, а диаметърът на основатаму – 8,6 m.
И представлява група бронзови скулптури. Ангелът на милостта (висок 3.8м), издигнал кръст, стои на върха на гранитна колона.
Под него поставили авторите шест триметрови статуи.
На три от тях изобразени били три видни за Брест исторически личности: Владимир Василкович, издигнал кула в замъка на града през 13 век, Витаутас – великият херцог на Великото херцогство Литовско и Миколай „Черният“ Радзивил, в чийто печатница отпечатана била първата беларуска книга.
Останалите 3 статуи изобразявали събирателните образи на воин, майка и летописец.
А през април 2011 г. около паметника изградили пояс от релефи, пресъздаващи исторически епизоди на града.

