И тъкмо да стигнем центъра, гладът нададе плахо глава. В шеги и закачки, бяха си изминали някакви часове от закуската. И се сети Мони за някаква прекрасна пицария с още толкова по-прекрасни пици.
И тръгнахме натам. А тя в сърцето на историческата част на Карлово се оказа. И си я припомних аз колко е прекрасна тази част. Старите исторически къщи. Възрожденската църква. И къщите-музеи на видни карловци.
Преди време имах познат. А той си имаше зет. Който пък беше собственик на такава историческа къща. И от него бях разбрала, че във времената на социализма от държавния бюджет били отпуснати средства на Карлово и Калофер. И с тези средства калоферци издигнали паметник на Ботев и изградили площада около него. А карловци ги раздали на собствениците на исторически къщи. Като ги задължили да ги реставрират по старите сторителни правила. Та този зет се беше ангажирал да намери майстор, който да стегне къщата му без използването на пирони и други нови придобивки на строителството. Че тогава ги е нямало. И беше използвал майсторът дървени втулки и други разни стари строителни майсторлъци.
А паметник на Левски също издигнали карловци. И красива алея покрай него.
Прекрасен ден изкарахме в Карлово. Чудесен кът от Родината ни. И идея за невероятно успешна еднодневна екскурзия. Подходяща и за малки деца. Дори да се пропусне етапът с Кръста, разходката до Водопада и в историческата част на града са си истински добре оползотворено време.
А по време на розобера, на централния площад на града се разиграват игрите по избиране на Царица на Розата.
Пътьом минахме и през паметника на двамата велики българи – братята Евлоги и Христо Георгиеви. Карловци.
С честването им започна този ден нашата карловска разходка.
На края на пешеходната калдаръмена алея, водеща към пътеката за Водопада, се извисява историческата сграда на Фабриката за вълна, построена от двамата велики братя.
И случихме пред нея на празненство. 130 години от построяването й. А построена била с дарените средства от братята.
И бяха се събрали хората в чест на тези велики българи. Добър и запознат с историята карловец проведе кратка беседа. След него говори доктор на историческите науки.
Знаех, че братята са дарили множество средства, благодарение на които са построени много сгради в родината.
Любимият ми Софийски университет, Алма Матер, също е построен с техни средства. Нали пред техните величествени скулптури на фасадата се бях спряла на онзи 1 октомври, когато отпочнах обучението си в Софийския университет. От страхопочитание към сградата, към величието на университета и от благодарност, че на мен, малката, й е дадена възможноста да се обучава в Алма Матер. Няма да забравя нито един ден, в който се качвах по царствените стълби. Просто за да стигна до аулата, в която се провеждаше поредната лекция.
Такова трябва да бъде всяко учебно заведение! Да зарежда студентите не само със знания, а и с гордост и с чувство за величие на страната си. Че щом е така величествена сградата, то и родината ще е достойна и премного по-велика.
И благодарение на Евлоги и Христо Георгиеви множество величестени сгради са издигнати из страната ни.
Разбрах нещо ново от лекцията. Според лектора, Евлоги и Христо Георгиеви дарили средствата, послужили за построяване на Софийския университет за построяването на учебно заведение в Карлово. Но така станало, че разни хора пренасочили средствата и бил въздигнат Университетът в София. Към чувство за срам и неудобство призоваваше лекторът всички дипломанти на Университета.
Е, не мога да изпитвам срам. Изпитвам единствено и само гордост. И огромна благодарност към дарението на братята, оставили най-значимото учебно заведение за много поколения българи.
И друго разбрах от лекцията.Че са дарявали знаех, но че точната сума е 90 000 000 златни български лева, не предполагах дори. 90 000 000 златни български лева! Дори не мога да си представя равностойността на тази сума в днешно време.
Невероятни хора! Още по-голяма гордост изпитах от това, че сме имали такива сънародници. И още по-голяма благодарност за делата им.
За жалост, решила безмилостната съдба да ги остави без преки наследници. Не успели да се порадват на дечица и двамата. На всичкото отгоре, единият брат починал едва на 46 години.
И въпреки това двамата братя обединили стремежите и усилията си и дали толкова много на родината си. Хвала и вечна им памет! А няма как да не е вечна тя. За вечни градежи са дарили труда си.
