И беше зимата на февруари месец 2014 година.
Обгърната с романтика са за мен малките държави – джуджета. И Андора бе една от тях. И към нея се насочих в онзи миг.
С полет на нискобюджетна авиокомпания кацнах в Барселона. А оттам с автобус. И след три часа навлязох в малката държавица.
Сгушена в заснежените върхове на Пиринеите между Франция и Испания, Княжество Андора се открило за света съвсем отскоро.
Първите сведения за Андора били от 803 г., но за година на основаването ѝ се приемала 819 г. ( според други източници 805г.) Тогава кралят на Аквитания, Людовик Благочестиви, успял да разбие арабите с помощта на жителите на община Андора. Те упътили войските му към лагера на мюсюлманите. А той пък им дал Великата харта на свободата, която давала независимост на скотовъдците, живеещи по долината на Валира и Ордино. И оттогава съществувала свободната държава, наречена Княжество Андора.
Само че твърде малка и незащитена била тя. И вечно се лакомили за територията й двете й съседки. „И през 1278 г. между епископа на Урхел (Испания) и граф Де Фуа (Франция) било постигнато споразумение „Paréage – така наречения „разделителен протокол“ за съвместно владение (кондоминиум) на Андора“.
Едва в началото на 20 век били изградени качествени пътища, които свързали малкото княжество със съседите си, Испания и Франция. Първото андорско правителство било създадено през 1982. А през 1993 била приета първата й конституция. С нея била намалена властта на президента на Франция и епископа на Урхел и било установено в страната парламентарно управление. Държавата влязла в ООН. А националният й девиз е същия като нашия – „Съединението прави силата“.
И днес Андора привлича туристи с новите си зимни курорти и най-големия спа център в Европа. На инвеститорите пък предлага изключително либерална данъчна система и така се превърнала в арена на европейската търговия.
