И в този ред на мисли, мисля, че дойде моментът да ви представя Корабът, или „моят Коста”, както щях да го наричам през тези няколко дни и дълго време след това в спомените си. Моят прекрасен домакин и спътник из осемдневното ми пътешествие.
Както вече споменах, това ми беше вторият круиз с круизен лайнер. Въпреки че двата бяха в съвсем различни морета – първият в Средиземно, а този в Карибско море, а също са и на съвсем различни компании, си приличаха дотолкова, че смея да твърдя за подобността на всички.
Моят Коста беше на компанията „Коста пасифик”. Имаше 11 етажа. На трети етаж бяха разположени рецепцията на самия кораб и туристическия офис. На рецепцията всеки пътник регистрираше кредитната си карта, или оставяше около 150 евро депозит за покупките, които ще направи на кораба и услугите, които ще използва. В последния ден любезният домакин прави тънката сметка на похарченото и отнема съответанта сума от кредитната карта, или оставените пари в брой.
Също в самото начало на пътуването на кораба се сдобих с моята „Коста карта”. Пластика като дебитна карта с изписано моето име на нея. Ах, този Коста! Погрижил се беше. Подари ми карта. И лично беше написал именно моето име. И навсякъде хората знаех, че аз съм на Коста. Беше ми я оставил на леглото. Няма такъв романтик!
За целите на полезността на пътеписа съм длъжна да изляза от приятната омая на романтиката и да уточня, че такава карта се дава на всеки пътуващ. Тя служи и като документ за самоличност при напускане и прибиране на кораба. Още при първото качване на кораба, служител на круизната компания снима всички пътници. И по време на целия им престой, при всяко напускане и връщане на кораба, сравнява снимката с чекираната „Коста карта”. По този начин се гарантира сигурността на самоличността на присъстващите на кораба.
Тази карта служи също и за документ за плащане. Чрез чекирането й се начислява всяка сума срещу поръчана, или получена услуга. Служи също и за ключ на каютата. В общи линии, тази карта е единственото нещо, което следва да носи със себе си щастливият турист. Всичко останало кротко си седи заключено в сейфа на каютата.
Това че ви го обяснявам така прозаично, не означава че омаловажавам създалата се вече специална връзка между мен и Коста. Да няма заблуди.
Всеки ден в каютата си получавах лист за следващия ден. На първо място, това е описание на събитията, които ще се случват на самия кораб. Храненията в различните ресторанти, партита в различните клубове и басейни, събитията в театъра.
Следваше описание на острова, или града, до който ще се плава на следващия ден. Там са описани и опциите за различните екскурзии до брега. В случай, че корабът не е акустирал на самото пристанище на града, туристът трябва да си плати една от тези екскурзии, за да види поне нещо от мястото на назначение. Тези екскурзии са на цена от 30 до 100 евро на човек. Зависи основно от стандарта на конкретната дестинация, но и от продължителността и съдържанието на тура. Та, ето тези желани екскурзии всеки трябва предварително да се заявят в туристическия офис. След това, в деня на екскурзията туристът се подрежда зад съответната табелка с номер и си тръгва по стадото други туристи към автобуса, или минибуса. Цената се трупа на корабната карта и се плаща през последния ден от регистрираната кредитна карта, или от оставения депозит в брой.
За моя радост, се оказа, че по този маршрут ще се наложи да платя само един тур от 40 евро. Само до един от островите корабът не акостирал на пешеходно разстояние. Та, беше нужно да платя за целите на обиколка на същия и запознаване отблизо. На всички останали любимият ми Коста разполагаше прекрасното си туловище на порт, от който напълно пешеходно и безпрепятствено можех да си обикалям нужните ми забележителности напълно безплатно. А доколкото посещението на тропическа гора го бях отметнала вече два пъти в Куба и в Ямайка, а предстоеше да го отметна за трети път на платения тур, мисля че повече плащане тези еднакви една с друга гори не предполагаха.
Планирането и заплащането на горните турове се случва на третия етаж. Между рецепцията и туристическия офис е разположен един от двата основни бара. Кръгъл и бляскав. От него се образуване нещото като своеобразен комин на още два етажа. От едната му страна профучаваха светещи асансьори, които образуваха стена на светулките. Точно като многобройни светулки в затъмнения бар пробляскваха непрекъснато надолу нагоре.
Тази стълба кръстих „стълбата на истинските аристократи”. Именно по тази стълба престъпяха дамите с дългите рокли и токчета, готвейки се да се впуснат на дансинга на бара. Също по нея се движеше вълната добре облечени туристи, насочени към вечерята си.
Съобразно вълнението, величайшият им поход по стълбите, отново повтарям, на токчета, не винаги беше толкова величествен, обаче. На моменти се превръщаше в зигзагообразно подобие на ръченица. Между опитите да запазиш достолепие и здравето си, се получаваше доста интересен танц. Така де, то достойнство ли да пазиш, здрави крайници ли. Не е прост изборът. А току и дупе заголиш при повече внезапно резки движения, не координирани с посоката на плаване.
Така или иначе, стълбата си беше доста аристократично място. А музиката от бара огласяше всичките три етажа от образувалия се комин.
Следващият кръгъл бар е на петия етаж. Малко след като се излезе от първия триетажен бар, и преди да се влезе в казиното.
За мен казиното играеше много важна роля. На ориентир. Щом се намирам в него, значи съм си пропуснала изхода от бара, който води до най – прекия път до каютата ми. Обратен завой и още пет минути приятна разходка.
На всеки ъгъл от тези три етажа имаше разположени фотографи с най-различни декори за снимки. Било открито море и моят Коста в него, било някоя екзотична джунгла. И желаещите сядаха във вечерните си рокли на фона на джунглата с маймуните и вещата ръка на фотографа им извайваше най-вълшебната снимка, която да показват после на слушащите разказите им за круиза.
Също от третия до петия етаж, на носа на кораба беше разположен театърът. Отново триетажен, с вход от всеки от трите етажа.
В него всяка вечер се провеждаха различни видове представления. По две на вечер от 19.00 ч и от 21.15 ч. С оглед напрегнатата ми програма, аз обикновено успявах да се класирам за второто представление. А те бяха наистина приятни. И разнообразни.
Първата вечер беше представен целия екипаж на кораба. Водещият парада извикваше на сцената поредния директор на поредната дирекция и той се появяваше под бурните аплодисменти на публиката. Въпреки че всеки един от тези мили хора допринасяха за добрия ни престой на кораба, някак най-бурни аплодисменти събра шеф готвача. И смея да твърдя, заслужени изцяло и напълно.
Друга на акробатическо представление. Малко ги мислех тези мили атлети. Второто им представление беше вече в открито море, та сцената леко им се клатеше. Но хората бяха помислили за всичко! Представлението не беше силно групово и беше напълно лишено от пирамидални структури. Акробатите бяха двама. И макар без рискови сложни фигури, успяха да направят доста ярко представление. Мацката висеше от тавана във всякакви фигури на червени панделки. Кавалерът й пък си виеше тялото против законите на физиката и обичайните мускули на средностатистическия гражданин. Явно се бяха приспособили към морското вълнение. Справиха се направо отлично!
Изобщо, театърът е доста сериозен забавлител вечерно време. А фактът, че едвам си намирах място, говореше, че се харесваше не само на мен.
На образуваните тераси и след тях, от трети до пети етаж, освен магазините на петия етаж, бяха разположени всякакви сладкарнички, сладоледаджийници, барове и кафенета.
Миризмите, носени от тях направо омайваха. Само не ми беше ясно при напълно изобилното хранене на борда, от къде събираха тези хора сили да ядат още. Но хвала за смелостта им! Вече за конкумиращите алкохол беше напълно обяснимо. В основния пакет не се включваше алкохол. Та, който беше пропуснал да си плати пакет с алкохол, можеше да задоволи алкохолните си нужди именно в множеството барове.
На петия етаж, след „стълбата на аристократизма” и втория кръгъл бар, се намираха двата ресторанта за безплатно изхранване. Всеки един пътник си имаше маса в един от двата ресторанта. Храненето и в двата ресторанта
беше разделено на две смени. Все пак, много народ пътува на борда. Още първата вечер на всеки пътник се определяше времето, в което може да посети ресторанта за вечеря. На обяд достъпът не беше времево ограничен. Но пък и тогава желаещите бяха значително по-малко. Голяма част от пътниците бяха по островите.
В тези ресторанти храната вече беше платена и включена в основния пакет на круиза. Освен това, за ползването им има „дресс” код – задължителни изисквания към облеклото. Мъжете задължително трябваше да са с ризи и панталони, по възможност и сако. А дамите поне полуофициални. Женската фантазия в такива моменти водеше до вход на същите тези дами от с бални рокли с голи гърбове до елегантни поли и панталони. Така или иначе, къси панталони и джапанки бяха недопустими. Винаги при подобни мероприятия се сещам колко ми е трудно да обясня същото това изискване за облеклото в съдебната зала по време на съдебен процес. Включително и на колеги с висше юридическо образование. Управата на круизния кораб се беше справила значително по-добре от мен.
Сега, нямам никаква представа как точно е станало. Нямам не само логично обяснение. Нямам дори обосновано предположение. Но нямам снимки на ресторантите. Факт. Единственото, което ми хрумва, за да се изпълни със съдържание приетото от европейския съд основателно предположение е, че храната беше наистина много вкусна. И тъй като заемаше изцяло всичките ми рецептори,явно не ми се е сторило необходимо да ги храня и с направата на снимки. Само мога да апелирам към вашето доверие. Повярвайте, абе, бяха си лъскави!
Менюто в тези два ресторанта е различно всеки ден. Представлява четиристепенно меню на принципа на „гурме”. Вкусно и малко. Та, доста от посетителите, след като са си показали официалните дрехи и аристократичното държане на маса, отиваха да си дояждат на деветия етаж. Това е етажа, на който започват откритите палуби с басейните. Но, докато сме по темата с храната е важно, че на същия този девети етаж, се намират ресторантите „ала бюфе”, или добили значително по-широка обществена известност у нас като такива на „шведска маса”. В общи линии, на четири бюфета можеше да си хапнеш не дотам изискано, но също така вкусно. И най – вече много. Принципът си беше като на всички бюфети. Взимаш си чиния и си я пълниш. После сядаш на една от многобройните маси на палубата- вътре в ресторанта, или навън около басейна.
Освен тези безплатни ресторанти, имаше и няколко платени такива „ала карт”. За тях все още не мога да дам информация. Знам само, че в тях консумираното се плаща. Бае ви Ганя за сега си ползува пакета и не се набутва с излишни разходи по прехраната. Дай боже, следващият път, да мога да ви осветля и за тези гяволийки.
След като отметнахме храненето, време е да се насочим към водните удоволствия. Да не забравяме, че сме на кораб.
Та, на споменатия вече 9 етаж е първата открита палуба. В центъра й са разположени на закрито един голям, един детски басейни и две джакузи отстрани.
Малко шезлонги и много маси за хапване и пийване навън. Освен това, именно тук е и барът с бирата. След основния пакет само с храна, има малко по – скъп, който включва бира. Подозирам, че и вино, защото доста често виждах на обяд разни хора с вино, но отново не мога да изложа лични възприятия по въпроса. Та, именно тук висяха по цял ден хората с бирените пакети.
В закритата част на десетия етаж имаше маси и отново бар. А в откритата му част, от двете страни на закрития басейн, съответно в двата края на кораба, имаше по още един басейн с по две джакузи отстрани. И цяла палуба шезлонги.
11 етаж вече беше отреден само за шезлонги. Но той образуваше нещо като тераса над басейните на 10 палуба. Единствено в единия края на 11 етаж имаше оградено малко пространство с шезлонги и надпис „само за клубни членове”.
Имаше и две тераси, които на практика образуват нещо като 12 етаж. Те бяха отредени за разни корабни съображения и знамето.
Именно на този закрит басейн на 10 етаж си имах любим светлосин фотьойл за четене, който с радост ме приютяваше след вечерното представление в театъра и преди лягане. Хем на открито, хем защитена от вятъра в открито море, можех спокойно да си чета любимата ми криминална поредица на Маринина.
Удоволствието щеше да е вече ненадминато, ако можех да си осигуря и чаша вино. Опитах се да го организирам. Напълно съобразявайки се с правилата на круизния кораб, не внесох никакъв алкохол в личния си багаж. Още при първата ми обиколка по корабната търговска улица забелязах, че в единия от магазините й се продава алкохол. Сигурна, че съм преодоляла проблема, гордо влязох. От не дотам богатия асортимент, си харесах бутилка „Бейлис”. Вече предвкусвах как на цена от 20 евро ще си осигуря приятни вечери до края на круиза ми. И защо така тази продавачка трябваше да обледени горещите ми надежди. „Мам, нали знаете, че не може да консумирате тази бутилка на борда? А ние любезно ще Ви я запазим в сейфа на кораба и ще Ви я предоставим при слизането Ви в края на престоя Ви”.
Е, мам в мое лице, хич не беше наясно с тази подробност. Нещо повече, изглеждаше й напълно лишена от логика и смисъл. Нали на кораба пазарувам. Легално и на определената от тях цена. Всички тези разсъждения мам можеше да си ги отнесе където си поиска по нейно усмотрение. За сега беше наясно, че няма никаква необходимост да си пазарува алкохол за сушата от открито море.
След като лесно се бях съгласила с правилото им да не внасям алкохол, забраната да си пия алкохол, закупен от техния магазин вътре на борда, вече ми се стори доста груба. Но не намерих никакъв друг вариант , освен да се съглася и с това. Оставаше ми единствено да си поръчам вино от винените листи на кораба. А там бутилка от 750 мл. струваше някак си 50 лв. Да, сметки да умееш да смяташ. И така трепетните ми алкохолни надежди бяха поръсени със студенината на отрезвяващата действителност. С носталгия се сетих за хубавото ми домашно вино и се гмурнах в прегръдките на търговската улица на моя Коста. А той, слава Богу, ми беше подготвил достатъчно забавления, че да не усетя драматичността на липсата на алкохол.
Извън обичайните забавления, в някои от вечерите се организираха дискотеки на басейна. Невероятно беше как за отрицателно време на кораба можеше да се подреди съвсем на празно място цяла шведска маса с всякакви вкусотийки и изрязани плодове в какви ли не форми. За секунди можеше да се напълни басейна с балони и от дневно водно развлечение да се превърне в нощен купон. Изобщо, персоналът умееше да преобразява всяко кътче за немислимо малко време.
А извън тези вечери, всяка една от тях неуморният персонал не пропускаше да покрие басейните със защитна мрежа. Не пропускаше също и да събере всеки един от шезлонгите и да ги подреди в изрядна купчинка. Всяка една купчинка се завързваше с големи морски възли. Корабът се приготвяше за сън.
По време на плаването любезните ни домакини се бяха погрижили за забавленията и на най-малките пътници. Детски кътове имаше навсякъде. Един от най-големите беше до казиното. Този кът ми беше най- забавен. Освен че местоположението му беше напълно логично и подходящо. Все пак, за да си изгубят главите и парите, родителите трябваше да са освободени от своите деца. А просто да ги хвърлят зад борда е незаконно. Пък и като си върнат главите, има опасност да им липсват. Затова от добрия кораб бяха намерили културен начин за разрешаване на проблема. Докато мама и тате губят парите за образованието им в казиното, заплашените от необразовано бъдеще деца отмаряха в детския център по съседство. Забавното беше, че и той имаше напълно хазартен вид. Разбира се по детски. Имаше най – различни състезателни видеоигри. Все пак, семейството би следвало да съприживее пътуването си. Така че макар и разделени, бяха се погрижили заниманията им да са с поне обща насоченост.
Вълшебният спа център. Разположен на два етажа. С няколко парни бани, сауни топла и студена релакс зона. Басейн с лечебни соли и джакузита по цялото му протежение. И това на първия етаж. Две релакс зони с възможност за консумиране на детоксикиращи чайове на втория етаж. Във всяка от релакс зоните имаше по няколко непрекъснато пълни кани с вода и множество стъклени чаши.
И порещият вълните Коста.
И едрите звезди в тъмното небе.
След като вече се снабдих с допуск до спа центъра, планово възпитаната ми душа вече силно усещаше липсата на точен график. Все пак много е важно в калабалъка от толкова много удоволствия да не взема да упусна някое.
И така, графикът беше съставен. Сутрин -фитнес и спа. Хапване. И остров. Разходка, снимки. Следобед връщане на кораба с лек релакс на бюфета със сладкиши и какао. Без да се задълбочавам много. Втори тур към фитнеса и спа центъра. Калориите от вкусната храна трябваше да се хабят някъде. След това – на шезлонгите до басейна с любимата книжка в ръка. Вечеря. Разходка из търговската улица и „стълбата на аристократизма”. И театър. Отново с книжка на синия фотьойл до басейна на открито. Вечерна разходка по палубите. Топъл вечерен вятър. Светлините на отминаващия остров. Приказно разписание! И след всичко това да се отпусна в леглото на спокойното полюшване на моя Коста.
Моят Коста се оказа наистина перфектен! Като истински джентълмен, ми предложи всичко, от което се нуждае една дама. Пътуване по екзотични острови. Добра храна, добри забавления. И на всичкото отгоре, беше поел върху себе си всички подробности около самото пътуване. Да не кажа, че го извършваше съвсем сам на моя радост и удоволствие. Боже, дали ще срещна такъв мъж някога?!
