Всяко пътешествие си има своя край. Дойде краят и на това.
И не че всеки край не е еднакъв. Но този се отличаваше с истинска екзотичност.
Няма да забравя как още първия ни ден се бяхме разположили блажено за закуска. И похапвахме под палмовата сянка, облечени в най-тънките си и разголени одежди. Жегата си беше истински добра. И колко пълни с почуда погледи отправихме към дама, която се появи насред палмовата горичка в двора на хотела с дънки и къси боти. И разбрахме тогава, че за трансфер към летището се готвила. И така започнахме да разпознаваме приключилите с почивката си. По появата им с боти и дебели дрехи. Че в самолета климатици. А в родината студено.
И в шеги и закачки, дойде и нашият ред по дънки и боти да минем по зеленината на двора.
Но отпървом снимка си направих. Лятно-коледна снимка на Бъдни вечер. По къси панталонки до подредбата на святото рождение. Нали по Коледа все пак се случихме при маите.
То хубаво направих лятната коледна снимка. И смених след това слънчевите дрешки.
И минах заедно с другите по зелената морава с дънки и зимни боти. Че в Родината не обещаваха подобни температури. И отлетяхме.
И отнесох своето ново начало в новия цисъл на живота си. А то бе истински ново. И истинско начало. Дари ме с нов поглед върху света. Дари ме с нова вяра в собствените ми сили. Дари ме с прекрасни бъдещи пътешествия. И при всяко едно от тях неизменно се сещам за мъдростта и уроците на древните мая. Сред градовете на които бях.
И за всичко това благодаря!
Благодаря, че бях!
