Коба (Кобе) – най – древният и един от най-големите градове на маите

Към Коба тръгнахме в навечерието на Бъдни вечер. Запретнах аз резервната коледна шапчица. И с напълно необичайното за този календарен празник лятно облекло, пристигнахме пред вратите на древния град.

Град Коба (Coba). Най-старият град на цивилизацията на маите в Мексико. Един от градовете, изиграл най-важна роля за формирането на цивилизацията им. И един от най-големите градове на маите на полуостров Юкатан. По време на разцвета си градът се простирал на около 50 квадратни километра площ. 50 000 жители обитавали селенията му.

А множеството пирамиди и храмови постройки свидетелствали не само за важността му като политически и търговски център, но и като място с голямо религиозно значение.

Намира се Коба на 90 км източно от град Чичен Ица и на 40 км североизточно от града на маите Тулум.

Във времената на разцвета на империята си от 3-ти до 10-ти век, маите управлявали огромна територия от централно Мексико до Хондурас и Салвадор. За жалост, испанските завоеватели освен че убили свещениците, изгорили голяма част от  книгите на древните. И качествено унищожили голяма част от историята и културата на маите.

Останали днес единствено руините. И без исторически доказателства,  заобиколени са те днес единстено от легенди.

Такива са руините и в Коба. На всичкото отгоре, само малка част от тях били изчистени  и възстановени от археолози. Много от тайните на древния град и до днес  оставали скрити под гъстата джунгла.

Състои се днес археологическият обект от 5 групи паметници и структури. И  свързани били те в древността  с лабиринти от пътеки и древни пътища на маите в джунглата. Белите пътища на маите. Сакбе (Sac bae) ги наричали.  И изградили те повече от 40 бели сакбе. Най-дългият от тях с дължина от цели  100 км.

Изграждането на обширна мрежа Сакбе все още представлявало загадка за съвременните изследователи. А ги мъчела една сал мисъл. В  цивилизацията на маите не познавали колесни превозни средства и коне. Тоест, не за превоз ще да са били градени. А единствено за пешеходни преходи. Или пък за религиозни цели?

Припомних си тук пътешествието до Перу, по древните останки на цивилизацията на инките. Те също не познавали ездитни и превозни животни. И изграждали пътищата си за пеши преходи на вестоносци и обикновени пътници. И един вид „пощенски станции“ били градени на по няколко километра по пътищата. За предаване на щафетен принцип на съобщението от ръка на ръка между различните вестоносци. Само дето как разбирал сменникът, че съобщението тръгнало, та да застане в станцията, така и не било установено.

Така или иначе, градени били белите пътища.

А на около 100 метра по главния път от входа на древния Кобе, изправи се пред нас Nohoch Mul, втората по големина пирамида в Коба.

След нея бе и древното игрище за ритуалната игра с топка. За него и за принципите на играта вече писах тук.

Именно тук се виждаше отчетливо каменния пръстен по средата на всяко едно от двете игрища. През него, явно, трябвало да прекарат кожената и тежка топка древните играчи. При това, използвайки единствено и само ханша си.

Множество други обекти имаше в града. За жалост, не ни бе отреден цял ден за обиколката му. И бързахме към най-важния.

Пирамидата Nokhoch-Mul.  В превод от езика на древните, „Голямата могила“,или „Великата пирамида“. Заради своите 42 метра височина Noкhoch Mul била призната за втората по височина пирамида на маите на полуостров Юкатан, по-висока от El Castillo в Чичен Ица и пирамидата на магьосника в Uxmal. 120 тесни и стръмни стъпала водят до върха й. А някога, във времената на величие, пирамидата била  изцяло покрита с цветни стенописи.

За щастие на туристите, качването до върха й все още беше разрешено. И се впуснах и аз по другите да катеря. И не че беше кой знае колко трудно, но не беше и хе така пък да е лесно. Не напразно и предпазно въже бяха опънали домакините. Че да се хване някой в случай на нужда. Че теснички бяха стъпалата и доста изтрити от отминалото време.

А за да прецените колко истински бе стръмна, направих и една снимка от високо.

На върха й едностайно светилище съградили древните. С каменен релеф на низходящия Бог – мъж, обърнат с главата надолу. И ниска и тясна вратичка.

Възстановена стела ни изпрати по пътя на обратно.

Писах вече за подредбата на градовете на древните мая.  А от пътешествията ми по Южна Америка успях да се убедя, че същият план следвали и останалите народи на Мезоамерика. Големите религиозни пирамиди в центъра. Игрището за ритулната игра на топка. По-широкото пространство за по-широката публика. И вътрешното такова за благородниците и избранниците. Със съответните каменни постройки.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език