Градовете на мая са строени и се развиват по напълно идентичен начин. И в това успях да се убедя сама чрез посещението на няколко от тях.
Градският център е зает от церемониални и административни комплекси, включително огромните пирамиди и храмове, както и игрището за ритуалната игра на топка.
Както успях да се убедя и от посещението на съвременните колониални градове, част от основните принципи при строежа на градовете на мая са взаимствани от испанските нашественици при построяването от тях на колониалните градове.
Най-важното и централно нещо за един град на мая от древността и до сега е Площадът. В съвременните колониални градове той винаги и независимо от конкретния град носи наименованието „Пласа де арма”- Площадът на армията. Както ни каза водачът из Перу, ако се случи да се загубите в колониален град из Централна, или Южна Америка, просто попитайте когото и да било за „Пласа де арма”. И когато се озовете на него, бъдете сигурни, че се намирате в идеалния център на града. А оттам ориентацията е лесна.
Именно на този площад от древността, та до днес са се случвали публичните събития. Там са се срещали хората. Той е бил достъпен за посещение от абсолютно всички жители на цивилизацията. На него при древните маи са се извършвали публичните ритуали. Тук е било игрището за ритуалната религиозна игра на топка. На площада са се извършвали коронациите, както и всички радостни и тъжни събития, съпътстващи живота на този древен народ.
На същия централен площад при съвременните им наследници в колонизаторско време е била съсредоточена цялата власт. Отново там са се случвали всички религиозни и монархически церемонии, включително и екзекуциите.
Площадът събира за добро, или лошо жителите на града и в съвременното време на независимост,
Освен този публичен площад, във времето на древните маи е имало и друг, по-малък и предназначен единствено и само за отбраната елитна прослойка. Там са били и съоръженията за астрономически наблюдения.
А около централната част са били разхвърляни жилищните квартали.
И тук трябва да разкажа за две твърде интересни подробности за градовете на мая, разказана ни от всеки един от местните екскурзоводи.
Храмовете в тях са били боядисани в червено. Тази боя местните извличали от минерала желязо, от различни растения и насекоми. Познавали са също боите синьо и жълто, които са добивали по същия начин. А от комбинацията между тях са правили останалите цветове. Също са придобивали черния цвят от въглища.
Другата, още по-странна за мен подробност е, че земята в целите градове, както и в околностите е била напълно изцяло покрита с бял камък. Само си представете как са изглеждали тогава. Целите в бял камък, а сградите боядисани в червено. Аз лично настръхвам всеки пък при представата на тази гледка.
Отделните части на града, както и отделните градове са били свързани чрез специално изградени пътища, наричани сакбе („бял път“). Наречени така заради белия камък, с който са били павирани.
За изработката на тези каменни пътища древните маи са използвали технология за топлинна обработка на камъка. А за получаване на достатъчно количество огън и постигане на подходяща температура, пък са изсекли всички дървета. При това камъкът се омекотявал и се „смазвал“ с другите камъни.
Тази напредничава за времето си технология, обаче, е довела до пълната липса на растителност. И то в богатата на това джунгла. Всъщност, джунглата, която е обгърнала с огромните си дървета днешните останки от древните градове, е единствената в света вторична джунгла. Тоест, растителността в нея е израсла впоследствие.
А се е получило така по две причини. Първата. За сътворяване на каменните пътища били необходими наистина голямо количество дървета. Втората. Мая са били обхванати от желанието да претворят максимално много на практика постигнатата тогава изключително напредничава технология за обработка на камъка. Житейски обяснимо е тяхното желание да използват колкото се може повече достигнатото в техния технически прогрес. Само че в резултата на това си желание са стигнали дотам, че са отсекли абсолютно всички дървета, забележете, в джунглата. В тази благодатна климатична среда, в която няма природна сила, която да може да спре растежа на множеството храсти и дървета, Човекът е успял да унищожи на практика цялата растителност.
И освен че са се лишили от растителност, чрез изработката на каменните си пътища древните мая са се лишили и от почва за добиване на храна. И именно това, според учените, е една от основните причини за измирането от глад на огромна част от жителите на древната цивилизация.
Отминалите векове на забрава извършили неминуемото като засипали пирамидите, храмовете и игрищата на тези градове с пръст. Върху пръстта поникнала трева. Благодатните условия на джунглата направили възможното и между и върху древните постройки се настанили удобно и огромните дървета.
Всяка една от постройките на маите е с дотам внушителни размери, че на практика няма как да бъде закрита от пръст, почва и дървета до степен, че да не бъде забелязана. На практика местоположението дори на неразкритите постройки личи отдалеч.
Ето, така, скрити под тревата са древните сгради днес. В случая, игрището за ритуалната игра на топка.
Всеки път, във всеки нов град и от всеки нов местен екскурзовод бяхме призовавани да се абстрахираме от наличната гъста растителност наоколо. И да си представяме как няма нито едно дърво и цялата земя наоколо павирана с бял камък.
Признавам си, колкото и да ни го повтаряха и колкото и усилия да полагах да си го представя, наистина ми беше трудно. Все пак се намирахме в джунглата, обградени от множество ниски храсти и изключително високи дървета. Да не говорим, че към настоящия момент голяма част от постройките на древните градове бяха затрупани с пръст, над която бяха избуяли трева, храсти и високи дървета.
И наблюдавайки тези затревени древни руини с множество дървета наоколо, ми беше истински трудно да си представя начертаната ни грандиозна картина от миналото – нито едно дърво наоколо, бял камък навсякъде и червени постройки на градовете. Но сигурна съм, че е било впечатляващо. И то сега и на нас, които сме виждали не малко архитектурни красоти, а нашите съвременници вече летят из близкия космос. Само мога да си представям колко е била впечатляваща тази картина тогава за обикновените необразовани селяни.
Всеки път, при всяко ново напомняне, че навремето са изсечени всички дървета не можех да се замисля и за друго. Мая са изсекли цялата растителност, настелили са с бял камък цялата почва на около. И с това на практика сами и доброволно са се довели до невъзможност да отглеждат храната си, поради липса на обработваема, непокрита с камък, почва. А доколкото на територията, която обитавало древното племе мая не са се отглеждали много животни, древните са се изхранвали основно с царевица, боб и тиква. И с тази урбанизация, плод на техническия за тогава прогрес, същите на практика са се лишили от почва, в която да отглеждат нужните им за оцеляването култури. Така те са се довели до липса на храна. Именно това са установили археолозите при изследване на множеството костни останки от древните хора. Според тяхното заключение в 85% от намерените кости са забелязани признаци на смърт от недохранване.
Това е официалната версия на археолозите в Централна Америка. Когато вече наистина са били лишени от храна, жителите на Копан не са могли да тръгнат за помощ към земи с по – плодородни почви, защото те са били населявани от по – силни от тях племена, с които е трябвало да воюват, а не са имали сили за това. Затова древните жители тръгнали към Юкатан, където живели други мая. И тъй като двете племена са търгували и са били в приятелски отношения, жителите на Юкатан ги приели. За жалост така нуждаещите се от храна станали прекалено много, храната не достигнала и са погинали.
Умрели са от глад. И то предизвикан. От самите тях. Не от врагове. От тях. Колко тъжно! В този географски пояс, така благодатен за отглеждане на растителни култури!
Не можех да не се замисля всеки път – Защо пренебрегваме поредния исторически урок? Не една древна цивилизация е станала жертва на собствената си урбанизация. И ние вървим по същия път – прилагаме на практика плодовете на научно-техническата си революция. И тя ни лишава именно от Природата. От тази природа, благодарение на която съществуваме. Явно, всяка една нова цивилизация върви с подобни стъпки и трябва да научи сама историческите си уроци. За жалост, се дават идентични жертви.
Какво да се прави, докато сме живи, ще мислим добро. Пък дано получим най-сетне мъдростта на вековете!
А днес, поради ред причини, всички известни досега градове на мая / поне на територията на Гватемала, Хондурас и Белиз/, макар да са известни на археолозите с пълните си размери и точните си граници, са открити за посещение в много малка част. Тази част варира между 5% и 20% за всеки един от градовете.
Съвременните потомци на древния народ на първо място нямат финансовите средства да разкрият целите градове. Като се има предвид, че това не са никак малки градове и за пълното им разкриване биха били нужни значително количество средства, нито една от бедните икономики на тези държави към настоящия момент не може да си позволи подобен лукс. Разбира се, намират се доброжелатели, които са готови да спонсорират подобно начинание в лицето на множество американски университети. Всъщност, именно благодарение на тях е разкрита дори малката част от градовете, изложена на погледа на посетителя.
Пълна инвестиция, обаче, към настоящия момент, не е възможна. Най-нормалното нещо е инвеститорът да очаква печалба. Имайки предвид, че и Гватемала, и Хондурас тепърва се откриват за масовия турист, бедните им икономики не са позволили все още да се направили достатъчно удобен достъпът до градовете на мая. Градовете са разположени на значителни разстояния един от друг. Свързват ги и недотам добри пътища, които отнемат непренебрежимо голямо количество време за път. И ако както аз, така и много наши съграждани с радост биха предприели толкова дълго пътуване, то западноевропейският и американският турист предпочитат за целта да бъдат изградени летища до всеки от градовете и да преодоляват споменатите разстояния с далеч по-комфортните полети. А, както се казва, именно те са хората с парите. Същото мнение изразиха и двамата ни руски спътника като представители на действително доста богато съсловие.
А към настоящия момент това е достатъчно голяма инвестиция, която явно още няма кой да осъществи.
Другата основна причина е, че до настоящия момент, макар и няколко века, всички тези постройки са били на топло и уютно, защитени от почвата и тревата. Безпорно, прорасналите върху тях дървета ги рушат, но пък като чадъри в достатъчно голяма степен ги предпазват от дъжд и вятър.
А веднъж почистени и изложени на капризите на времето, ще трябва да бъдат защитавани. И днешните наследници на древните мая са преценили, че не са готови за това.
Именно заради това от всеки един град са показани по няколко основни постройки – голямата пирамида и няколко храма. По възможност игрището за ритуалната игра на топка.
Дори това е малко демотивиращо. Защото видиш ли един, на практика си видял всичките.
Въпреки, че нямат финансите да разкрият пред погледа на туриста целия град, съвременниците любезно са изградили по един макет. Така всеки един турист, впрегнал минимално въображение, има възможността да си представи и мащабите, и разположението на града.
