Време е да тръгнем из първия посетен град на мая.
Копан. Един от четирите основни градове на древната цивилизация. Наречен от мая „ Градът на прилепите“.
Открит напълно случайно през 16 век от търсачи на злато. Според преведения ни разказ на Марвин, градът успешно е съхранил достойнствата си през вековете, голяма заслуга за което имат самите испанци. При нашествието им по време на конкистата, те не са придобили интерес да разрушат нищо в този град. Интересът им към него е бил сведен единствено до търсене на злато. И след като са намирали, или пък не, са си отивали мирно и кротко. За наш туристически късмет, не са придобили и желание да се населят за живот в околностите. Което пък е спасило древните камъни от опасността да бъдат преместени и внедрени в основите на нови къщи.
Така че, макар неразкрит в голямата си част и намиращ се все още под земята, този град е на разположение на нашите и бъдещите поколения.
Както в древността, така и до днес, градът е бил с площ около 30 км. в диаметър.
Да тръгнем най-после по улиците на древен Копан!
А вървейки, изведнъж групата рязко спря и всички вкупом насочиха апарати и телефони в една и съща посока.
Отне ми известно време да разбера какво снимахме. А снимахме два шарени папагала Ара. Туристи, какво да правят! След като заснех групата, и аз се присъединих в множеството снимащи. Снимаха ги и други посетители. Изобщо, горките малки птички, ако знаеха на какво фотографско внимание бяха подложени!
Както ни каза Марвин, в този район все още доста спокойно си живеят множество екзотични и шарени за нас птици.
Както прочетох по-късно, според проучванията, Копан води началото си като земеделско селище около 1000 години преди новата ера. В течение на времето се развива като политически, социален и религиозен център на долината Копан. В последствие и на югоизточните части от земите на маите. От началото на пети век до средата на девети век градът е управляван от 16 владетели от една и съща кръв.
Неминуемият макет и карта на града.
Пирамидата. Пирамидите на мая са плътни, в повечето от тях не е имало помещение, в което да се влиза, за разлика от египетските. Тези пирамиди мая са ползвали за извършване на божествените ритуали. Затова са строени така внушителни и високи, за да се съединят с божественото и да достигнат Бога. Затова са изградени и стълби върху тях. Те символично свързват светът на живите със света на мъртвите. А и по тях се е възкачвал жрецът, за да се съедини с Бога и да проведе до знанието на простосмъртните волята Му.
И тук за първи път видяхме нещо характерно за всички постройки на древните. На първо място, пирамидалната структура е съобразена с високия земетръсен интензитет на района. Освен това, за разлика от много други народи, древните мая не са рушели, а са надграждали.
Според техния календар, времето е било разделено на големи цикли. Нали помните 12,12,2012г., когато медиите по целия свят съобщиха, че според календара на маите светът ще свърши на тази дата? Истината е, че на тази дата е приключил един от периодите в календара им. След всеки край на такъв цикъл мая са слагали край и на „живота“ на постройката. Но вместо да я разрушат, са я зазидвали с нова постройка, градена непосредствено върху нея. На практика са полагали нова стена върху старата.
При изследване на тази пирамида учените установили 5 културни периода. Пет пъти е надстроявана в различните периоди.
Най- старият от тях е определен като 150 години пред Христа. Преди да строят с такива камъни, мая ползвали кирпич, но той лесно се рушал.
А върху пирамидата е изобразен Богът на вятъра. В ръка държи „маракас“ – музикален инструмент. Той правил музика и танци. И като такъв бил символът на вятъра
Статуята на 11-ия управляващ Копан. На фона на средната продължителност на живота около 40 години, той, според археолозите, бил починал на 64 години. 40 години бил периодът на управлението му. Както и останалите представители на мая, и той бил висок около 1.50 м. Всъщност, пътуването ме убеди в това, че от онези древни времена до сега представителите на древния народ не са променили никак ръста си.
Изобщо, обичайно за владелите на градовете било поръчката на каменни статуи и надписи.
Така 16- ия владетел поръчал каменна скулптура, на която изобразили всички 15 владетеля преди него, както и него самият.
Изобразени са по 4 на страна. И така първият владетел е изобразен на практика до 16-ия, поръчителят на статуята. И първият е изобразен да връчва властта на 16-ия. С това той искал да покаже :“ Вижте ме, аз съм избраният, вярвайте ми!“.
Според прочетеното от мен по-късно, тази скулптура е наречена „Олтар К“ и е считана за една от най-впечатляващите артистични прояви на маите. 16-те владетели на Копан са изобразени, седящи върху троновете си, които са с формата на йероглифа, с който започва името им.
Продължавайки, стигнахме до значително по-ниско разположени останки от жилищна къща.
Доколкото Копан е бил церемониален център, във високата част са изградени храма с пирамидата. А в низината къщата. Така са искали да претворят на практика символизма на висотата на божественото / пирамидата и храма, върху които са се разигравали религиозните ритуали/ и низината на ежедневния живот / осъществяван в къщите, разположени значително по-ниско/.
Къщите на богатите е трябвало да бъдат украсени със статуи, които показвали какъв е бил собственика им.
Тази къща била ползвана от поредната владетелка на Копан. Една от малкото жени-управители. А че е жена учените установили чрез изследване на таза. До нея бил намерен скелет на човешки плод. Това, освен че учените приемат за поредното доказателство, че владетелката е била жена, приемат и за причина на нейната смърт- спонтанен аборт.
Първоначално учените били смутени от факта, че са открили женски кости на владетел. Такива доказателства не били открили в писмеността. Още повече светът на маите бил ръководен от „мачизъм“ –ръководството на мъжа. Без да са наясно с причините, учените приемат, че и тук са управлявали жени, но външно са приличали на мъже. Така както в древен Египет и Афродита, и Нефертити са били с брада и облечени като мъже, доколкото и там не е било прието управникът да бъде жена.
Макар че учените смятат, че още в древността са унищожени чрез издълбаването им глифите, разказващи историята на тази управителка, приемат, че под нейно управление градът е имал изключително голямо развитие.
Характерно за къщите на богатите било, че под тях са били погребвани хората от елита. Всъщност, под всяка къща имало своеобразно гробище. Още при построяването, в основата са оставяли гробове, които били запълвани при настъпване на съответния край на живота. Покривът на къщата бил изработен от същите камъни.
И стигнахме до храм с церемониален комплекс.
А пред него Марвин ни разказа за деленето на света на четири според посоките на света.
Юг древните свързвали с жълтото, с божеството на Луната. Тя била дуална. Може да лекува и може да разболява.
А символизмът на жълтия цвят дошъл от наблюдението, че когато някой се разболее и се приближава до смъртта, той пожълтява.
Този символизъм бил израз на далеч по –практичната логика на мая.
Север е бил свързван с белия цвят. Защото от север идва студът. А когато е студено, вали сняг. Който пък е бял.
Изток бил червен, защото от там изгрява Слънцето, символ на божественото. Боядисвали са си в червено храмовете, защото са свързвали кръвта с живота. Заради това приемали и животът за червен.
За старите мая конструкциите били живи. Затова им давали още повече живот, боядисвайки ги в червено.
Папагалът Ара е с преобладаващо червено оперение, макар да има и сини и жълти пера. Затова са го приемали като Птицата на живота.
И както са живи, така и умират. И това е логиката, че се „погребва“ старата пирамида в края на календарния им цикъл и я надстрояват, като символично изпращат старата /останала отдолу/ към света на мъртвите.
Запад е получил синия и черен цвят. Защото нощта идва, след като Слънцето залезе на запад и е черна. А тъй като ягуарът ловува нощем, именно с нощта и смъртта го свързват мая.
В Египет пък животното, свързано със смъртта и нощта, е котката. Отново поради това, че е нощно животно.
Приели са синьото за цвета на смъртта, защото след като умре един човек, тялото му става синьо.
Различна се оказала логиката на европейците и древните мая и относно символиката на богинята Венера. За мая тя е била представител на разрушението, войната и смъртта. За нас пък, тези от Европа, е символ на любовта. И венерическите болести, ама те нали вследствие на любовта се появяват, та….
Точно срещу храма е бил изграден и Амфитеатърът. Както и в Римската империя, така и тук е бил предназначен за масовите зрелища, музика и жертвоприношения.
Също тук се извършвала коронацията на владетеля. Пред погледа на елита, важните хора го поставяли на трона.
Именно тук видях за пореден път несъвършенството на запазването на руините в днешно време. Ето, покрили са част от пирамидата с временна постройка. Да, запазват я. Но пък губят от блясъка й.
Няма да забравя колко разочароващо ми подейства изградената дървена постройка върху храма в Старосел. Да, запазен е. Но след като имах късмета да възприема величието му, когато го видях все още непокрит, никак не мога да приема сегашния компромис.
Точно това си мислех и за градовете на мая. В случай, че открият целите градове за посещение, за да не се изгуби блясъкът и величието им трябва да се построи огромна постройка-покрив върху целия древен град, за да може наблюдателят да се разхожда под нея и спокойно да възприема на открито всяка една сграда. Но засега е постигнато това.
На площада са били извършвани общодостъпните церемонии. Тук са влизали всички – и елита, и масата. Имало е зрелища за всички. Според изчисленията само центърът на този площад може да побере 10 000 души.
От другата страна били изградени по-малки площади –запазен и източен, достъпни само за благородници.
Централната пирамида насред площада е строена по време на трима управителя – 13-ия по ред, наречен „18-ия заек“, 14-ия по ред и 15-ия по ред. Заради интензитета на превода испански-български /от водача/ и български-руски /от мен/, не успях да запомня дадените неименования на вторите два владетеля. Запомних само, че 14-ия по ред беше някаква „маймуна“, а 15-ия пак някакъв „охлюв“. За жалост, не успях да намеря подобна информация и в нета. За пореден път се убеждавам в ценността на дадената на място информация!
Стълбата върху нея представлява най – дългия глифов текст, намиран някога на територията на Мезоамерика. Сам по себе си този надпис, освен че е уникален архитектурен паметник, също е важен исторически документ.
Наречена Стълба на глифите, върху нея е изписана тяхната история. Учените я наричат също енциклопедията на мая. Разбира се, написаната история включва тази на благородниците и управителите на Копан. Нищо не е написано за простолюдието.
След разчитането й учените твърдят, че този надпис започва със сътворението на света, като е изписано, че мъжът и жената са създадени от царевица.
„Стълбата на йероглифите“ има над 1250 каменни блока, върху които са изгравирани над 2200 йероглифа. Всяко стъпало описва част от историята на Копан по време на всеки един от 16-те владетели.
Стълбата не е открита в този й вид. Когато е открито, част от блоковете са били безразборно разпръснати по земята. И тъй като това е било във време, преди да успеят да разчетат писмеността на маите, към момента не се твърди отделните блокове да са подредени наистина правилно.
А пред нея е поставена стела в чест на починалия управник на града. И тъй като стелата е изобразено лицето на починал управник, глифите, посиващи историята му, са написани в долната част, на входа към мъртвите.
Една от тях била поставена като слънчев часовник. Освен времето, с нея са измервали и слънцестоенето.
Построена от 13- ия губернатор, наречен 18 –ия заек.
Всеки губернатор имал своето прозвище, давано му съобразно неговите лични характеристики, умения, или значимите постижения.
А този бил доста нарцистичен. Защо в такъв порок са го набедили учените? Ами, заради това, че на всички стели, строени по време на неговото управление, поръчал да изобразят единствено и само него.
А пътят ни продължаваше да бъде съпътстван от разказите му.
Всички градове на мая били с канализационна система. Имали са тоалетна. Но пък не познавали тоалетната хартия. И се налагало да се почистват с кочан царевица, потопен във вода.
Тази информация даде повод за много бъдещи закачки и предупреждения в групата.
А денят отмина във вълшебството на древната цивилизация. Лека нощ, Копан! Благодаря, че сподели с нас богатството си!
