Отведе ни една от поредните еднодневни екскурзии до запазено старо мексиканско село.
Че в каменните постройки на големите градове живеели от времената на древните мая само аристократите и богатите. Останалите се помещавали в сламени колиби покрай каменните градове.
Днес не строяли вече подобни колиби съвременниците на древните. Заменили сламата с бетон. И съграждат едни страховити чак, бункероподни едностайни творения. Без прозорци, сал с по една врата.
Попитах екскурзовода как могат да живеят в тези чудеса. И отговори ми той, че най-евтини били. А доколкото метеорологичното време предполагало престой на открито почти целогодишно, единствено за нощния си сън се прибирали съвременниците в бунгалата. Целият останал ден прекарвали на открито.
За наша туристическа радост, съхранили бяха домакините ни едно такова старо село. Със сламените колиби и сламените покриви. Че през тях най-лесно минавал дима от огнището. И най-трудно пропускали дъждовната вода.
И никак не били високи сламените къщи. Но пък напълно подходящи за не дотам високите мексиканци.
Разказа ни в Гватемала местен екскурзовод как след като завладяли територията им испанците, привнесли и испанските си легла. И принудили „варварите“ да заменят удобните си хамаци с дървените легла. И за първи път познали местните гъбичките по кожата. Че влажен си е въздухът тъдява. И като не се проветряват телата им върху плътните легла, недобри неща им се случвали. Та, се върнали и днес много от тях към мъдростта на древните си. И си спят на съобразените с климатичните им особености шарени и плетени хамаци.
А на двора свободно щъкаха и деца, и домашни прасета.
Нали за лов на душите на местните били тръгнали те. И освен че им отнели богатствата и ги впрегнали да работят за испанския крал, привлякли душите им в католическата вяра. И затова важно им било по една голяма католическа църква да издигнат в центъра на всяко селище. И неизменния площад около нея да съградят.
И действително, при всичките ми обиколки из Южна Америка, не намерих ни едно селище, което да не отговаря на този модел. Понякога чак покъртително мизерни бяха къщурките на обитателите им. И гротеско се издигаше неизменно високата и лъскава църква.
Няма значение до каква нищета ги били докарали конкискадорите. Важно било собственото богатство на поробените местни да вложат в строежа на площадите и църквите си.
Писах вече за погибелната роля на Колумб и испанските конкистадори, което пресъздадох в думи в пътеписа ми за градовете на мая в днешна Гватемала. И за да не се повтарям, слагам линк към него.
