Дойде и последният ни ден на прекрасния остров. Прекарахме две седмици в Мадагаскар и смея да кажа, обиколихме доста от предлаганите забележителности. Не успяхме да пътуваме единствено на север и да видим с очите си прословутите цинги – скалните образувания от движението на тектонските плочи някога, в невероятно далечното минало. А причина за това бе дъждовният сезон. Почти постоянно валяло през януари и февруари. И не било това най-страшното, ами и сезонът на циклоните бил. Дори нас ни заплаши приближаването на един такъв и постави под съмнение излитането на път към родината. За щастие, размина ни се и излетяхме по живо, по здраво. И чак след като се върнахме в родината разбрахме от новините, че не се било разминало на местните. Връхлетял ги с пълна сила и причинил какви ли не разрушения. И напълно го разбирахме. Как да устоят на силния циклон бамбуково-сламените къщи в голяма част от страната?!
А докато чакахме следобедните си полети, наградихме се с по един масаж при Миюра, прекрасна жена с вълшебни пръсти.
А аз си припомних как се случи всичко в началото. А в началото бяхме аз и Мира. Искахме да пътуваме за някъде в началото на годината и приплъзнах аз старата си мечта за Мадагаскар. Прие я Мира и отпочнах организацията. И така се случи, че малко по-късно тръгнах към родния Пловдив, дистанционно да поработя. И то хубаво, ама на пристигане установих, че забравила бях работното си средство. За първи път ми беше изобщо да тръгна някъде без лаптопа си. Че като го няма покрай мен, то и не знам какво да правя. И нали нищо случайно няма, не се оказа напразна и тази случка. Че ще се връщам към столицата на сутринта да работя, беше ясно. А за да не пропада съвсем пътуването, обадих се на Веси и на Сия. Отдавна не се бяхме виждали и ето че се отвори време за това. Седнахме в джаз кафе в Капана. И заговорих аз как за Мадагаскар се стягаме с Мира, че и билети самолетни си бяхме закупили. И въодушевиха се и двете. И хе така, докато говорим, заигра Сия по телефона и уведоми ни малко по – късно, че купила билети за двете.
И ето как една вечер без лаптоп ни отведе четирите на път към далечния остров.
И много интересни места видяхме. И много добри и прекрасни хора срещнахме по пътя си.
За което благодаря!
Благодаря, че бяхме!
