Това после, сега, след като на фона на липсата на време изгубихме все пак около 3-4 минути в паркиране, излязохме най-после от автомобила и огледахме набързо ситуацията. Имаше съвсем зад паркинга нова сграда, а зад нея се виждаха останките на старата крепост Калат ал Бахрейн (Bahrain Fort). В крачка набедихме новата сграда за музей и решихме да го посещаваме ако остане време. Тръгнахме по пътеката към крепостта, изградена в пълен кръг за обход на старината от всичките й страни.
В самото й начало бяха останали само ниски каменни руини, маркиращи границите на някогашните постройки. Подминахме ги набързо
Присламчих се аз до една от руските групи, платили си бяха те екскурзия от кораба и ги водеше водач. Само че англоговорящ бе водачът, та се налагаше превод на руски. И като заговори преводачката, разпознах Лидия от концертите в театъра. Значи, не получавала заплата само за да стои по десет минути на сцената вечер, през деня работи и като преводач. Изобщо, доста от персонала виждах в разлините вечери в различни роли. Така една от вечерите ни посрещна на рецепция весела южноамериканка, а на другата вечер ни посрещна същата дама, поела фотоапарат и ни приканваше да се снимаме на стълбата на триетажния театър.
Но днес, на крепостта, разбрах благодарение на Лидия, че крепостта се наименова Калат ал Бахрейн, но била известна като Бахрейнската крепост, или Португалската крепост. Първото укрепление тук било изградено преди около три хиляди години. Настоящата крепост датира от VI в., определяна е като „най-важният обект от древността в Бахрейн“ и е вписана като обект на световното наследство на ЮНЕСКО през 2005 г.
Важността й идва от това, че при разкопките са открили останки от селищната могила с от 16 723 м2. Днес са разкопани около 25% от могилата и са разкрити сгради от различен тип: жилищни, обществени, търговски, религиозни и военни, а това дало повод на изследоателите да предположат, че крепостта имала значението на търговско пристанище през вековете.
При разкопките археолозите открили следи от седем цивилизации на хора, създали градски структури, започващи от 2300 г. пр.н.е. до 16 век. При това намерили следи от обитаване от касити, гърци, португалци и перси.
Най-важното откритие, което направили изследователите било, че градът около крепостта бил столица на древната империя Дилмун, най-важната древна цивилизация в региона. Според Епоса за Гилгамеш това била „земята на безсмъртието“, мястото на предците на шумерите и мястото за среща на боговете. До момента на настоящите разкопки цивилизацията Дилмун била известна само от писмените шумерски източници, а археоогическите работи на Бахрейнската крепост открили най-богатите останки от тази цивилизация до сега.
В по-късен период крепостта станала важен елинистически обект. А на върха на 12-метровата могила още по-късно била изградена Qal`at al-Burtughal, португалската крепост. Именно това наименованието „qal`a“, означаващо „крепост“ дало и името на днешната крепост.
Тръгнахме забързани към крепостта. Покрай нас вляво останаха останките от древните жилища, а вдясно имаше красиво оформен залив. Леко блатист бе заливът, та ни посрещна с миризма на жабуняк. Но не обърнахме внимание, а се изкачихме до крепостта. И информационна табела по пътя разказа как „Укрепленията и стените обхващат площ от 37 декара, като стените са изградени с различна дебелина с помощта на каменна зидария и са имали порти, които позволяват транспортиране и преминаване. В центъра е имало складове и дворец. Комплексът съдържа различни области и стени, включително некропола Саар, некропола Ал-Хаджар, двореца Касите, некропола Мадимат Херманд, некропола Мадимат Иса, некропола Ал-Макша, двореца Упери, некропола Шахура и северната градска стена“.
Обиколихме изцяло крепостната стена отвън и стигнахме най-после до централната й порта. Влязохме през нея и се спрях пред следваща информационна табела. Повествоваваше тя, че „Мястото процъфтявало до около 1700 г. след като е напуснато и се е покрило с морски пясък“. И днес лесно го разкриват археолозите, доста запазанена била крепостта под пясъка. Запазени бяха голяма част от стените й, запазени бяха и вътрешните й стълби, и аркадите, и отбранителните и наблюдателните кули.
В горната част на крепостта имаше отворени и няколко помещения, вкопани бяха под нивото на земята и слязохме по стръмни стълби. В едно от тях видях оформени по земята правилни четириъгълници. И тъкмо да реша, че сме попаднали в някое старинно гробище, появи се нова група с нов екскурзовод. Попитах го любезно дали не съм познала предназначението на помещението. И се оказа, че не съм. Тук древните произвеждали захар. Само че, тъй като си нямали захарна тръстика, използвали за това наличните фурми.
Върнахме се в центъра на крепостта и ме лъхна този път миризма на говеда, или по-скоро на техните отпадъци. И стигнахме до място, на което бяха изградени няколко сламени колиби. И пак се опитах да предположа. Ориентирана по миризмата, реших, че това са били някогашните обори за животни. И да, табела до колибите повели, че „имало някога на това място малко селище и било то единственото открито от този период в източна Арабия. То е било заселено от хора, които развивали селско стопанство в близост до оазиса, засаждали палми, отглеждали говеда, овце и кози, ловели са риба в Арабско море. Къщите били еднотипни, направени от груб камък с глина или хоросан, покрай оформени улици в посока север-юг с ширина 12 м“. Имаше останки от къщи наоколо, ще рече че сламените колиби с рехавите врати са били именно за отглежданите животни.
